Тревога в хлебопроизводството: Брашното прехвърли 1000 лв. за тон, солта стигна 1,60 лв.
„ Ще оцелеят компании, които са енергоспестителни, които имат съвременно произвеждане, които имат финансови ресурси, които поддържат квалифицирана работна ръка, които имат сигурен пазар. Тъй като работим в обстановка на форсмажор, най-големия удар ще поемат дребните квартални пекарни, които нямат финансови запаси, с цел да покрият трупащи се загуби “, счита тя.
По думите й свиващият се бюджет за подготвени закуски ще се отрази неизбежно на дребните производители, които имат тъкмо избран подбор.
„ Хлебопроизводството и сладкарството са най-енергоемкият отрасъл в преработвателната индустрия. Хлябът се създава най-вече вечер “, означи Кукушева.
„ Ако силата се повиши в границите на 400%, синьото гориво се повиши 500%. При нас двата енергоизточника са структуроопределящи за цената на хляба “, изясни тя.
„ Голямото количество годишна продукция не дефинира цената на пшеницата, тя е борсова стока, а вследствие на пандемията и напечатаните пари има доста свободни пари, които търсят артикули “, добави Мариана Кукушева.
Според нея е мит заиграването с грамажа на хляба.
„ Намаляването на грамажа с 20 до 50 грама надали би могъл да реши въпроса с декапитализацията на съответният хлебопроизводител “, разяснява тя, като не отхвърли, че има и такива опити.
Въпреки всичко Мариана Кукушева остава черноглед, че браншът ще оцелее 100% под напора на високите цени.
Тя напомни предлагането да бъде въведен 9% Данък добавена стойност за всички храни у нас: Потребителят заслужава тази обществена стъпка “.
По-скъпият газ повлече след себе си и хляба. Цената му не стопира да се повишава стремително. Прогнозите са скокът да се задържи. В момента за 700 грама плащаме към 1,40, а килото удря 2 лева
За времето, когато хлябът струваше едвам 0,15 лева и по какъв начин се покачиха цените му, четете.
По думите й свиващият се бюджет за подготвени закуски ще се отрази неизбежно на дребните производители, които имат тъкмо избран подбор.
„ Хлебопроизводството и сладкарството са най-енергоемкият отрасъл в преработвателната индустрия. Хлябът се създава най-вече вечер “, означи Кукушева.
„ Ако силата се повиши в границите на 400%, синьото гориво се повиши 500%. При нас двата енергоизточника са структуроопределящи за цената на хляба “, изясни тя.
„ Голямото количество годишна продукция не дефинира цената на пшеницата, тя е борсова стока, а вследствие на пандемията и напечатаните пари има доста свободни пари, които търсят артикули “, добави Мариана Кукушева.
Според нея е мит заиграването с грамажа на хляба.
„ Намаляването на грамажа с 20 до 50 грама надали би могъл да реши въпроса с декапитализацията на съответният хлебопроизводител “, разяснява тя, като не отхвърли, че има и такива опити.
Въпреки всичко Мариана Кукушева остава черноглед, че браншът ще оцелее 100% под напора на високите цени.
Тя напомни предлагането да бъде въведен 9% Данък добавена стойност за всички храни у нас: Потребителят заслужава тази обществена стъпка “.
По-скъпият газ повлече след себе си и хляба. Цената му не стопира да се повишава стремително. Прогнозите са скокът да се задържи. В момента за 700 грама плащаме към 1,40, а килото удря 2 лева
За времето, когато хлябът струваше едвам 0,15 лева и по какъв начин се покачиха цените му, четете.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ