Тийнейджърите от Млада България: Поколението с 82% оптимисти
Ще ги откриете по-често в Instagram и TikTok, все по-рядко пред тв приемника.
Не ги заговаряйте за политика - не се интересуват от “чекмеджета ”, ротационни кабинети, незаконни записи и референдуми за еврото.
За тях е по-важно доверието на приятелите и любознанието към различен вид просвета. Посрещат “по облеклата ”, само че това, което дефинира изборите им, са упоритостта, геният и разбирането им за праволинейност и честност.
Живеят по-добре от своите родители и го осъзнават чудесно. Това е възрастовата група, в която над 80% от представителите са оптимисти за своето бъдеще, а над 50 на 100 виждат положителни дни пред България.
Запознайте се с момчетата и девойките на възраст сред 16 и 19 години.
Тийнейджърите са основните герои във втората част от разбора на национално представителното проучване “Млада България ”, което беше извършено от социологическа организация “Насока ” и “Булевард България ” на територията на цялата страна*.
В “ представихме общите черти, които дефинират поколението на младите българи. Но още по-интересни са вътрешните трендове, които вършат разликата сред желанията и усещанията на двете групи 16-19 и 20-25 година
Децата на времето си
Тийнейджърите, които са част от изследваната група младежи, са деца, родени сред 2004 и 2007 година - двата исторически момента с присъединението на България към НАТО и Европейски Съюз. Това бяха и години на поредно устойчиво усъвършенстване на стопанската система след хроничната рецесия през 90-те, с съвсем непостижимия в съвремието междинен годишен растеж на Брутният вътрешен продукт от 6,8%.
Преди всичко - това бе времето на световната гражданска война в технологиите. Към 2007 година мобилните телефони към този момент бяха на всички места в България, Стив Джобс преди малко беше показал първияiPhone от Apple. Няколко месеца преди този момент Фейсбук смъкна рестриктивните мерки си за регистрация и от мрежа за студенти в англоезични страни се трансформира в платформа за връзка сред всички хора по света - в това число и българи.
“Вода ” на Елица Тодорова и Стунджи беше шлагер на “Евровизия ” напролет на 2007. Година по-късно Стефан Командарев снима поразителния си филм “Светът е огромен и избавление дебне отвред ”, а на 17 година Григор Димитров стана първенец на Уимбълдън при юношите.
България показваше, че има с какво да се гордее, без значение от всички нерешени вътрешни проблеми.
Това беше духът на времето, в което стартира животът на днешните младежи - отворени граници, 24/7 другарство без идеологически и езикови предели, гладко усъвършенстване в приходите на родителите, което последователно разшири опциите на децата.
Днес 82% от младежите споделят, че са оптимисти за своето бъдеще (с 10 процентни пункта повече от групата на 20-25-годишните), като единствено 5 % се опасяват, че нямат положителни вероятности пред себе си (двойно по-малко спрямо по-големите младежи).
48% от младежите на 16-19 година (малко повече от междинното за цялата изследвана група) считат, че живеят по-добре от своите майки и татковци.
Това са настроенията на учениците и преди малко приключилите зрелостници, които пожертваха съвсем 2 години от междинното си обучение поради Covid. Въпреки радикалните разтърсвания в оня интервал младежите не престават напред с изненадващо положителна настройка.
" Визията, че „ чашата е на половина цялостна ”, е привилегия на младостта, която последователно се губи с годините. По-младите като предписание са много по-оптимистично настроени както към личното си бъдеще, по този начин и към бъдещето на страната ", споделя Елена Дариева, шеф на организация " Насока ".
Училището им дава мотивация да поддържат някои положителни привички, които очевидно отпадат от листата с цели на младежите с повишението на възрастта (и самостоятелността).
25% от младежите споделят, че спортуват съвсем всеки ден в свободното си време - с 10 процентни пункта повече по отношение на възрастовата група 20-25 година По-висок е делът и на младежите, които посвещават свободното си време на това да се занимават с изкуство - музика, изобразяване или писане.
Свободното време, отделено за учене и повишение на квалификацията, спада най-видимо след напускането на гимназията и отпадането на постоянната наложителна инспекция на знанията - от 78 на 40% при съпоставяне на двете близки възрастови групи.
Защо се губи позитивната инерция след завършването на учебно заведение се засича най-добре, когато попитате младежите какъв брой постоянно четат книги, които не са учебници, и посещават културни центрове в свободното си време - музеи, галерии, театри.
Само 25% споделят, че четат за наслаждение всеки ден или най-малко два-три пъти седмично. 53 на 100 от младежите си признават, че нямат съвсем никакъв интерес към книгите.
Делът на 16-19-годишните, които съвсем в никакъв случай не вървят на изложения или театрални постановки, е над 90 на 100. Тази безучастност към културата остава непробиваема и при порасналите младежи.
Достъпът на младежите до изкуството - както и всичко друго - минава през екрана на телефона им. 88% от тях слушат музика всеки ден, а 40% гледат филми и сериали в Netflix, HBO и други платформи най-малко 2-3 пъти в седмицата (половината от тях - съвсем всекидневно).
Не се изненадвайте от всеобщите им музикални усети.
И те са отражение на времето.
46% от 16-19-годишните споделят, че най-често слушат чалга (спрямо 38% при по-големите младежи).
Името на Криско излиза преди всичко, когато попитате младежите кой е обичаният им български реализатор (7% от групата), следван от Галена (6%) и Азис (5%). Преслава и Фики Стораро са с по 4% посочвания като обичани български артисти измежду младежите от възрастовата група 16-19 година Всеки един от тях е споменаван по-често при отговорите на този въпрос от Любо Киров и Мария Илиева, взети дружно. Само Графа има по-висока известност при младежите измежду лицата на българския поп.
Интересът към рапа за сметка на рок музиката е другият усет, който отличава младежите по отношение на възрастовата група 20-25 г.
Не ги заговаряйте за политика - не се интересуват от “чекмеджета ”, ротационни кабинети, незаконни записи и референдуми за еврото.
За тях е по-важно доверието на приятелите и любознанието към различен вид просвета. Посрещат “по облеклата ”, само че това, което дефинира изборите им, са упоритостта, геният и разбирането им за праволинейност и честност.
Живеят по-добре от своите родители и го осъзнават чудесно. Това е възрастовата група, в която над 80% от представителите са оптимисти за своето бъдеще, а над 50 на 100 виждат положителни дни пред България.
Запознайте се с момчетата и девойките на възраст сред 16 и 19 години.
Тийнейджърите са основните герои във втората част от разбора на национално представителното проучване “Млада България ”, което беше извършено от социологическа организация “Насока ” и “Булевард България ” на територията на цялата страна*.
В “ представихме общите черти, които дефинират поколението на младите българи. Но още по-интересни са вътрешните трендове, които вършат разликата сред желанията и усещанията на двете групи 16-19 и 20-25 година
Децата на времето си
Тийнейджърите, които са част от изследваната група младежи, са деца, родени сред 2004 и 2007 година - двата исторически момента с присъединението на България към НАТО и Европейски Съюз. Това бяха и години на поредно устойчиво усъвършенстване на стопанската система след хроничната рецесия през 90-те, с съвсем непостижимия в съвремието междинен годишен растеж на Брутният вътрешен продукт от 6,8%.
Преди всичко - това бе времето на световната гражданска война в технологиите. Към 2007 година мобилните телефони към този момент бяха на всички места в България, Стив Джобс преди малко беше показал първияiPhone от Apple. Няколко месеца преди този момент Фейсбук смъкна рестриктивните мерки си за регистрация и от мрежа за студенти в англоезични страни се трансформира в платформа за връзка сред всички хора по света - в това число и българи.
“Вода ” на Елица Тодорова и Стунджи беше шлагер на “Евровизия ” напролет на 2007. Година по-късно Стефан Командарев снима поразителния си филм “Светът е огромен и избавление дебне отвред ”, а на 17 година Григор Димитров стана първенец на Уимбълдън при юношите.
България показваше, че има с какво да се гордее, без значение от всички нерешени вътрешни проблеми.
Това беше духът на времето, в което стартира животът на днешните младежи - отворени граници, 24/7 другарство без идеологически и езикови предели, гладко усъвършенстване в приходите на родителите, което последователно разшири опциите на децата.
Днес 82% от младежите споделят, че са оптимисти за своето бъдеще (с 10 процентни пункта повече от групата на 20-25-годишните), като единствено 5 % се опасяват, че нямат положителни вероятности пред себе си (двойно по-малко спрямо по-големите младежи).
48% от младежите на 16-19 година (малко повече от междинното за цялата изследвана група) считат, че живеят по-добре от своите майки и татковци.
Това са настроенията на учениците и преди малко приключилите зрелостници, които пожертваха съвсем 2 години от междинното си обучение поради Covid. Въпреки радикалните разтърсвания в оня интервал младежите не престават напред с изненадващо положителна настройка.
" Визията, че „ чашата е на половина цялостна ”, е привилегия на младостта, която последователно се губи с годините. По-младите като предписание са много по-оптимистично настроени както към личното си бъдеще, по този начин и към бъдещето на страната ", споделя Елена Дариева, шеф на организация " Насока ".
Училището им дава мотивация да поддържат някои положителни привички, които очевидно отпадат от листата с цели на младежите с повишението на възрастта (и самостоятелността).
25% от младежите споделят, че спортуват съвсем всеки ден в свободното си време - с 10 процентни пункта повече по отношение на възрастовата група 20-25 година По-висок е делът и на младежите, които посвещават свободното си време на това да се занимават с изкуство - музика, изобразяване или писане.
Свободното време, отделено за учене и повишение на квалификацията, спада най-видимо след напускането на гимназията и отпадането на постоянната наложителна инспекция на знанията - от 78 на 40% при съпоставяне на двете близки възрастови групи.
Защо се губи позитивната инерция след завършването на учебно заведение се засича най-добре, когато попитате младежите какъв брой постоянно четат книги, които не са учебници, и посещават културни центрове в свободното си време - музеи, галерии, театри.
Само 25% споделят, че четат за наслаждение всеки ден или най-малко два-три пъти седмично. 53 на 100 от младежите си признават, че нямат съвсем никакъв интерес към книгите.
Делът на 16-19-годишните, които съвсем в никакъв случай не вървят на изложения или театрални постановки, е над 90 на 100. Тази безучастност към културата остава непробиваема и при порасналите младежи.
Достъпът на младежите до изкуството - както и всичко друго - минава през екрана на телефона им. 88% от тях слушат музика всеки ден, а 40% гледат филми и сериали в Netflix, HBO и други платформи най-малко 2-3 пъти в седмицата (половината от тях - съвсем всекидневно).
Не се изненадвайте от всеобщите им музикални усети.
И те са отражение на времето.
46% от 16-19-годишните споделят, че най-често слушат чалга (спрямо 38% при по-големите младежи).
Името на Криско излиза преди всичко, когато попитате младежите кой е обичаният им български реализатор (7% от групата), следван от Галена (6%) и Азис (5%). Преслава и Фики Стораро са с по 4% посочвания като обичани български артисти измежду младежите от възрастовата група 16-19 година Всеки един от тях е споменаван по-често при отговорите на този въпрос от Любо Киров и Мария Илиева, взети дружно. Само Графа има по-висока известност при младежите измежду лицата на българския поп.
Интересът към рапа за сметка на рок музиката е другият усет, който отличава младежите по отношение на възрастовата група 20-25 г.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ