Путин подкрепя заснемането на филм за математика, решил задачата на хилядолетието
Ще бъде основан филм за математика, потвърдил хипотезата на Поанкаре, Григорий Перелман, чиято премиера ще бъде през юни 2019 година, оповестява РИА Новости.
По време на кинофорум в Крим режисьорът Андрей Григориев съобщи, че сега работи върху филм за известния съветски математик, който живее в Санкт Петербург. Той заяви, че персонално е съумял да комуникира с Перелман, който води затворен метод на живот.
Освен това режисьорът е разказал на Путин по какъв начин вървят фотосите и е изискал от президента да помогне на кино лентата посредством Министерството на културата. Путин поддържа концепцията за кино лентата и пита дали самият Переман възразява против фотосите. Според режисьора съветският академик е одобрил концепцията и интензивно поддържа връзка с екипа. Премиерата на кино лентата ще се състои на 13 юни 2019 година
Хипотезата на Поанкаре е дефинирана през 1904 година Сто години най-хубавите математици от целия свят се пробват да потвърдят тази догадка. Едва през 2002 година съветският академик Григорий Перелман съумя да я потвърди по доста нетривиален и сбит метод. Три години бяха нужни на учените да ревизират истинността на доказателството.
Хипотезата е тясно обвързвана с топологията - раздел от математиката, чийто съществени положения са създадени от френския математик и физик Анри Поанкаре. Според топологията всеки обект може да бъде трансформиран или в сфера или в тор (геврек) с една или повече дупки. За тополозите два обекта са едни и същи, без значение по какъв начин се деформират, щом не се раздират.
За това в какво се състои хипотезата може в детайли да прочетете в " Хипотезата на Поанкаре - последната решена нерешима задача ".
За да се разбере хипотезата на Поанкаре, математиците оферират следния умствен опит: " Да речем, че имаме ракета с доста, доста дълго въже, вързано с опашката й, която може да облети цялата Вселена и да се върне безвредно на Земята. И в този момент имаме в ръцете си и двата края на въжето, което е омотано през цялата Вселена. Ако може да издърпаме цялото въже, можем да кажем, че формата на Вселената е сфера, а в случай че това не стане, значи Вселената наподобява на тор ".
Крупномащабната геометрия на Вселената е фундаментален проблем на космологията, изключително значими са пространствената й кривина и топология. Уравненията на Айнщайн за гравитационното поле дефинират единствено локалните свойства на пространство-времето, само че и не световната конструкция на Вселената като цяло.
В исторически подтекст великите теоретически открития в математиката по предписание имат последици, които ще следим занапред в бъдеще. Не е изключено, в проучванията на съветския математик учените да намерят още доста потребна информация освен за нереалните тримерни многообразия, само че и за пространството, в което живеем.
По време на кинофорум в Крим режисьорът Андрей Григориев съобщи, че сега работи върху филм за известния съветски математик, който живее в Санкт Петербург. Той заяви, че персонално е съумял да комуникира с Перелман, който води затворен метод на живот.
Освен това режисьорът е разказал на Путин по какъв начин вървят фотосите и е изискал от президента да помогне на кино лентата посредством Министерството на културата. Путин поддържа концепцията за кино лентата и пита дали самият Переман възразява против фотосите. Според режисьора съветският академик е одобрил концепцията и интензивно поддържа връзка с екипа. Премиерата на кино лентата ще се състои на 13 юни 2019 година
Хипотезата на Поанкаре е дефинирана през 1904 година Сто години най-хубавите математици от целия свят се пробват да потвърдят тази догадка. Едва през 2002 година съветският академик Григорий Перелман съумя да я потвърди по доста нетривиален и сбит метод. Три години бяха нужни на учените да ревизират истинността на доказателството.
Хипотезата е тясно обвързвана с топологията - раздел от математиката, чийто съществени положения са създадени от френския математик и физик Анри Поанкаре. Според топологията всеки обект може да бъде трансформиран или в сфера или в тор (геврек) с една или повече дупки. За тополозите два обекта са едни и същи, без значение по какъв начин се деформират, щом не се раздират.
За това в какво се състои хипотезата може в детайли да прочетете в " Хипотезата на Поанкаре - последната решена нерешима задача ".
За да се разбере хипотезата на Поанкаре, математиците оферират следния умствен опит: " Да речем, че имаме ракета с доста, доста дълго въже, вързано с опашката й, която може да облети цялата Вселена и да се върне безвредно на Земята. И в този момент имаме в ръцете си и двата края на въжето, което е омотано през цялата Вселена. Ако може да издърпаме цялото въже, можем да кажем, че формата на Вселената е сфера, а в случай че това не стане, значи Вселената наподобява на тор ".
Крупномащабната геометрия на Вселената е фундаментален проблем на космологията, изключително значими са пространствената й кривина и топология. Уравненията на Айнщайн за гравитационното поле дефинират единствено локалните свойства на пространство-времето, само че и не световната конструкция на Вселената като цяло.
В исторически подтекст великите теоретически открития в математиката по предписание имат последици, които ще следим занапред в бъдеще. Не е изключено, в проучванията на съветския математик учените да намерят още доста потребна информация освен за нереалните тримерни многообразия, само че и за пространството, в което живеем.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ