I think I`m paranoid или какво ни каза Всичко навсякъде наведнъж
" Шизофренията " на нашето време с огромни дози халюциогенни гъби - ето ти филм за " Оскар ". При това награден с цели 7 статуетки! Екшън пародия, комедия, рискови дози switch over (превключване) в стилистиката на Tik Tok и забързаното приплъзване на екраните ни – всичко това изяснява този миш-маш от жанрове, облици, подиуми и метавселени във " Всичко на всички места едновременно ".
Честно казано доста се зарадвах на първия " Оскар " за Мишел Йео – първично, без да знам каква й е ролята, без да съм гледала кино лентата. Радвах се, че жена на 60 може да бъде оценена, откакто цялостен живот лицето й е на екран, а силата й е доста мека и рафинирана, а това доста ми харесва. А премиите бяха задоволителна причина да виждам „ Всичко на всички места едновременно “, който изненадващо беше пуснат по малкия екран в нощта след Оскарите.
Да кажем, че филмът не ми харесва, тъй като съм доста взискателна като натура и диря хармония във всичко, изключително когато приказваме за кино и образни изкуства. Да кажем, че жанровият миш-маш не е моят жанр, нито темпото на непрекъснат екшън изпълва тялото ми с адреналин. Но не е единствено това.
Не мога да отрека, че има концепция, само че тя е доста непоследователно и зле развита в това даже раздуто време от над 2 часа. Идеята, че всички действаме, подтикнати от своите неосъзнати болки и компликациите, които ни построяват и разграждат, от неприемането на особеното, което ни трови, от конфликта с неприятното, което всеки носи в себе си. Трудно е да се приказва за всичко това в забързаното време, в което живеем, и дребното човечност, останала посред ни. И в самите нас.
Вероятно таман поради това филмът е безреден, на моменти има интелектуални сривове като да вземем за пример сцената със злодейката, размахваща гумени пениси, или в другата реалност, където хора с пръсти кренвирши копнеят за човешка обич, докато комикс и манга стилистиката прелива в екшън в жанр азиатски компютърни игри. Филм, който търси нов метод
Има още...
Честно казано доста се зарадвах на първия " Оскар " за Мишел Йео – първично, без да знам каква й е ролята, без да съм гледала кино лентата. Радвах се, че жена на 60 може да бъде оценена, откакто цялостен живот лицето й е на екран, а силата й е доста мека и рафинирана, а това доста ми харесва. А премиите бяха задоволителна причина да виждам „ Всичко на всички места едновременно “, който изненадващо беше пуснат по малкия екран в нощта след Оскарите.
Да кажем, че филмът не ми харесва, тъй като съм доста взискателна като натура и диря хармония във всичко, изключително когато приказваме за кино и образни изкуства. Да кажем, че жанровият миш-маш не е моят жанр, нито темпото на непрекъснат екшън изпълва тялото ми с адреналин. Но не е единствено това.
Не мога да отрека, че има концепция, само че тя е доста непоследователно и зле развита в това даже раздуто време от над 2 часа. Идеята, че всички действаме, подтикнати от своите неосъзнати болки и компликациите, които ни построяват и разграждат, от неприемането на особеното, което ни трови, от конфликта с неприятното, което всеки носи в себе си. Трудно е да се приказва за всичко това в забързаното време, в което живеем, и дребното човечност, останала посред ни. И в самите нас.
Вероятно таман поради това филмът е безреден, на моменти има интелектуални сривове като да вземем за пример сцената със злодейката, размахваща гумени пениси, или в другата реалност, където хора с пръсти кренвирши копнеят за човешка обич, докато комикс и манга стилистиката прелива в екшън в жанр азиатски компютърни игри. Филм, който търси нов метод
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ