За пръв път на български четем нобеловия лауреат Хенрик Понтопидан
Шедьовърът му „ Щастливеца Пер “е към този момент екранизиран и протяга ръка към „ Оскар “
След „ Къщата на духовете “ на Исабел Алиенде носителят на „ Оскар “ и „ Златна палма “ Биле Аугуст още веднъж режисира популярен разказ – „ Щастливеца Пер “ на датския публицист ХенрикПонтопидан, отличен с Нобеловата премия за литература.Само месец след излизането й на екран, новата лента е номинирана за датския избор за „ Оскар “ в категорията за най-хубав задграничен филм през 2019 година Любопитно е, че сюжетът е дело на сина на режисьора – Андерс Аугуст, който има към този момент голям опит.
Романът „ Щастливеца Пер “ е наложително четиво за всеки ценителна европейската литературна класика, само че заради големия му размер (над 800 страници) до момента никой български издател не се бе решавал да го издаде. Предизвикателството в този момент поема изд. „ Персей “, което включва книгата в поредицата си „ Световна класика “, отличена с премия „ Златен лъв “ на АБК за издателски план с най-голяма социална значителност. Изданието е съпроводено с увод на проф. Симеон Хаджикосев, най-големия престиж у нас в региона на историята на европейската литература.
Романът „ Щастливеца Пер “ съставлява многопланово епическо платно – обемно, само че извънредно четивно и за актуалния четец. Това е и надълбоко трагична книга за очакванията на младостта и горчивите разочарования – в този подтекст тя има и избран автобиографичен темперамент. В центъра на повествованието е обликът на амбициозния юноша Петер Андреас Сидениус, който произлиза от пасторско семейство. От детските си години Петер е бунтарят, който не се преценява със строгите морални и религиозни повели на татко си и желае да поеме по път, друг от този на фамилията му. Заминавайки за Копенхаген, където посещава лекции в Политехническия институт, той скъсва съвсем всички връзки с родителите си и братята и сестрите си, като даже сменя името си – към този момент се споделя единствено Пер, и се потапя в нов и чужд свят, изпълнен с грандиозни фантазии. Пер е напълно превзет от желанието да завладее Дания и да се трансформира в народен воин чрез новаторските си хрумвания, свързани с техническия напредък на страната – той мечтае да построи система от канали и по този метод да употребява могъществото на естествените стихии в интерес на локалното население и стопанската система на Дания.
Но смелите му хрумвания се нуждаят от финансови средства и от авторитетни настойници, защото той самият е никому незнаен провинциалист без тапия. Затова и дръзкият и самонадеян до безсрамие Пер навлиза в по-висшите и богати пластове на обществото, среща се с персони с друг генезис и обществено състояние, само че които биха могли да са му от изгода в професионалните му желания – преподаватели, публицисти, актьори и писатели, учени, финансисти, юристи.
Така пътят му се пресича с богатото еврейско семейство Селомон, което го взема под крилото си, финансира начинанията му и даже му разрешава да пътува в чужбина, с цел да събере опит и познания. Най-вече това се дължи на интимните му връзки с най-голямата им щерка Якобе, за която се сгодява. Но макар благородните си пориви и несъмнения разсъдък, гений и харизма, които има и поради които си печели прякора Щастливеца, Пер е доста променлив, прекомерно нахален и свободомислещ. Тежкият му темперамент и необяснимите промени в настроението му го вкарват в доста напрегнати обстановки, утежняват връзките му с хората, които му оказват помощ, и даже с годеницата му, и в последна сметка Пер се оказва най-големият си зложелател. Идеалистичните му фантазии се сблъскват с грубата и цинична реалност, той самият осъзнава, че се усеща като заточеник където и да се намира и че в случай че желае да реализира същинското благополучие, би трябвало първо да опознае себе си и да последва зова на сърцето си.
„ Пер е хитрецът, който най-после надхитрява самия себе си, защото не познава съкровената си същина “ – написа в предговора си към изданието проф. Симеон Хаджикосев.
ХенрикПонтопидан се появява в датската литература след Ханс Кристиан Андерсен и по самобитен метод продължава върху нови основи реалистичната традиция. Роден е през 1857 година във Фредерисия в пасторско семейство, като тази религиозна конюнктура оставя бездънен отпечатък в съзнанието му. Заминаването му за Копенхаген, където се образова в Политехническия институт, всъщност се явява бягство от рестриктивните мерки на досегашния му живот и форма на бурен протест против порядките на заобикалящата го среда. Романтичните му показа обаче се сблъскват с тежката действителност, а следването му не го удовлетворява. Тогава той отпътува за Германия и Швейцария и това странствуване оставя ярки усещания в наблюдателната му и сензитивна натура. Понтопидан по този начин и не получава инженерска тапия, а се насочва към естествените науки. Той стартира да написа разкази и романи, в които изобличава нравите на съвремието си. Удостоен е с Нобелова премия за литература „ за достоверните описания на съвремието в Дания “, а Томас Ман го назовава „ стихотворец епик по рождение “.
След „ Къщата на духовете “ на Исабел Алиенде носителят на „ Оскар “ и „ Златна палма “ Биле Аугуст още веднъж режисира популярен разказ – „ Щастливеца Пер “ на датския публицист ХенрикПонтопидан, отличен с Нобеловата премия за литература.Само месец след излизането й на екран, новата лента е номинирана за датския избор за „ Оскар “ в категорията за най-хубав задграничен филм през 2019 година Любопитно е, че сюжетът е дело на сина на режисьора – Андерс Аугуст, който има към този момент голям опит.
Романът „ Щастливеца Пер “ е наложително четиво за всеки ценителна европейската литературна класика, само че заради големия му размер (над 800 страници) до момента никой български издател не се бе решавал да го издаде. Предизвикателството в този момент поема изд. „ Персей “, което включва книгата в поредицата си „ Световна класика “, отличена с премия „ Златен лъв “ на АБК за издателски план с най-голяма социална значителност. Изданието е съпроводено с увод на проф. Симеон Хаджикосев, най-големия престиж у нас в региона на историята на европейската литература.
Романът „ Щастливеца Пер “ съставлява многопланово епическо платно – обемно, само че извънредно четивно и за актуалния четец. Това е и надълбоко трагична книга за очакванията на младостта и горчивите разочарования – в този подтекст тя има и избран автобиографичен темперамент. В центъра на повествованието е обликът на амбициозния юноша Петер Андреас Сидениус, който произлиза от пасторско семейство. От детските си години Петер е бунтарят, който не се преценява със строгите морални и религиозни повели на татко си и желае да поеме по път, друг от този на фамилията му. Заминавайки за Копенхаген, където посещава лекции в Политехническия институт, той скъсва съвсем всички връзки с родителите си и братята и сестрите си, като даже сменя името си – към този момент се споделя единствено Пер, и се потапя в нов и чужд свят, изпълнен с грандиозни фантазии. Пер е напълно превзет от желанието да завладее Дания и да се трансформира в народен воин чрез новаторските си хрумвания, свързани с техническия напредък на страната – той мечтае да построи система от канали и по този метод да употребява могъществото на естествените стихии в интерес на локалното население и стопанската система на Дания.
Но смелите му хрумвания се нуждаят от финансови средства и от авторитетни настойници, защото той самият е никому незнаен провинциалист без тапия. Затова и дръзкият и самонадеян до безсрамие Пер навлиза в по-висшите и богати пластове на обществото, среща се с персони с друг генезис и обществено състояние, само че които биха могли да са му от изгода в професионалните му желания – преподаватели, публицисти, актьори и писатели, учени, финансисти, юристи.
Така пътят му се пресича с богатото еврейско семейство Селомон, което го взема под крилото си, финансира начинанията му и даже му разрешава да пътува в чужбина, с цел да събере опит и познания. Най-вече това се дължи на интимните му връзки с най-голямата им щерка Якобе, за която се сгодява. Но макар благородните си пориви и несъмнения разсъдък, гений и харизма, които има и поради които си печели прякора Щастливеца, Пер е доста променлив, прекомерно нахален и свободомислещ. Тежкият му темперамент и необяснимите промени в настроението му го вкарват в доста напрегнати обстановки, утежняват връзките му с хората, които му оказват помощ, и даже с годеницата му, и в последна сметка Пер се оказва най-големият си зложелател. Идеалистичните му фантазии се сблъскват с грубата и цинична реалност, той самият осъзнава, че се усеща като заточеник където и да се намира и че в случай че желае да реализира същинското благополучие, би трябвало първо да опознае себе си и да последва зова на сърцето си.
„ Пер е хитрецът, който най-после надхитрява самия себе си, защото не познава съкровената си същина “ – написа в предговора си към изданието проф. Симеон Хаджикосев.
ХенрикПонтопидан се появява в датската литература след Ханс Кристиан Андерсен и по самобитен метод продължава върху нови основи реалистичната традиция. Роден е през 1857 година във Фредерисия в пасторско семейство, като тази религиозна конюнктура оставя бездънен отпечатък в съзнанието му. Заминаването му за Копенхаген, където се образова в Политехническия институт, всъщност се явява бягство от рестриктивните мерки на досегашния му живот и форма на бурен протест против порядките на заобикалящата го среда. Романтичните му показа обаче се сблъскват с тежката действителност, а следването му не го удовлетворява. Тогава той отпътува за Германия и Швейцария и това странствуване оставя ярки усещания в наблюдателната му и сензитивна натура. Понтопидан по този начин и не получава инженерска тапия, а се насочва към естествените науки. Той стартира да написа разкази и романи, в които изобличава нравите на съвремието си. Удостоен е с Нобелова премия за литература „ за достоверните описания на съвремието в Дания “, а Томас Ман го назовава „ стихотворец епик по рождение “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ