Шъги Бейн – роман, който улучва сърцето
" Шъги Бейн " на Дъглас Стюарт е притежател на премията " Букър " за 2020 година. Самият той е роден през 1976 година в Глазгоу и по специалност е дизайнер. В романа – колкото и да разделяме " лирическите " герои от създател и действителност – няма по какъв начин да не се виждат прозиращите автобиографични детайли. Това евентуално спомага за силата на въздействието на тази история.
Разказ за едно отминало време, когато една жена, ръководеща в оня миг, взема тежки, само че нужни решения и отражението върху част от популацията на страната, по този начин наречената работническа класа, и всичко това преплетено с историята на едно разпадащо се семейство и един град.
В човек може да се почувства умиротворен и уютно, в случай че се разноски в регионите към университетите или катедралата " Св. Мънго ", само че също по този начин може да изпадне в отчаяние даже единствено крачейки в други. Точно из такива места ни води Стюарт. Западащи квартали и извънградски селища, където останали без занаят мъже бягат от отговорностите си, а застинали в обичайна роля на брачна половинка и майка, дами не вършат нищо, което да промени нещата.
Деца се ровят в останалите и след затварянето на изчерпаните въглищни мини прахуляк, сажди и сгурия и единственото допустимо деяние е да се редиш на седмичните помощи за безработица и детски. Животът като че ли линее под безкраен прахоляк, който може да задуши всеки опит за хубост. Тук една красива жена с огромни упования е захвърлена с трите си деца. И всеки от тях по един или различен метод се пробва да се " избави " и измъкне. Очаквано, не съумява. Бих споделила: не без " помощта " на новия мъж в живота й, некадърен да проумее битката и че зависимостта е тежко страдалчество, от което е комплицирано да се откопчиш. Това изисква неизменност и безкомпромисност.
Романът е за делничността на злото и страданието. Пестеливо и без напоителна сърцераздирателност изложение на провалите, които разочарованието и приучената беззащитност нанасят върху душите и качеството на живота ни.
Разказ за едно отминало време, когато една жена, ръководеща в оня миг, взема тежки, само че нужни решения и отражението върху част от популацията на страната, по този начин наречената работническа класа, и всичко това преплетено с историята на едно разпадащо се семейство и един град.
В човек може да се почувства умиротворен и уютно, в случай че се разноски в регионите към университетите или катедралата " Св. Мънго ", само че също по този начин може да изпадне в отчаяние даже единствено крачейки в други. Точно из такива места ни води Стюарт. Западащи квартали и извънградски селища, където останали без занаят мъже бягат от отговорностите си, а застинали в обичайна роля на брачна половинка и майка, дами не вършат нищо, което да промени нещата.
Деца се ровят в останалите и след затварянето на изчерпаните въглищни мини прахуляк, сажди и сгурия и единственото допустимо деяние е да се редиш на седмичните помощи за безработица и детски. Животът като че ли линее под безкраен прахоляк, който може да задуши всеки опит за хубост. Тук една красива жена с огромни упования е захвърлена с трите си деца. И всеки от тях по един или различен метод се пробва да се " избави " и измъкне. Очаквано, не съумява. Бих споделила: не без " помощта " на новия мъж в живота й, некадърен да проумее битката и че зависимостта е тежко страдалчество, от което е комплицирано да се откопчиш. Това изисква неизменност и безкомпромисност.
Романът е за делничността на злото и страданието. Пестеливо и без напоителна сърцераздирателност изложение на провалите, които разочарованието и приучената беззащитност нанасят върху душите и качеството на живота ни.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ