Сглобяваме над 300 000 москвича Автомобилният гигант Фолсксваген“ излезе с решение

Сглобяваме над 300 000 москвича
Автомобилният колос „ Фолсксваген “ излезе с решение при започване на тази година за създаване на нова фабрика в Източна Европа.
Инвестицията е на стойност 1,3 милиарда евро. Компанията прегледа 10 вероятни места в Сърбия, Румъния, България и Турция.
Ако страната ни бъде определена, а това ще стане през май, позабравеното у нас автомобилостроене може още веднъж да възкръсне. Безспорно най-голямата ни горделивост е „ Булгаррено “. Но ориста му е колкото забавна, толкоз и трагична.
В средата на 60-те години на предишния век по самодейност на държавно стопанско дружество „ Булет “ е основано съдружие „ Металхим “, чиято цел е производството на леки коли.

Идеята е със свободни средства, обезпечени от валутния запас на двете български държавни предприятия, да стартира импорт на подготвени автомобилни елементи, а тяхното сглобяване да бъде в България. Разгледани са няколко задгранични оферти за сходно съдействие от страна на „ Рено “, „ Фиат “, „ Симка “ и „ Алфа Ромео “, като най-изгодно се оказва предлагането на „ Рено “.
Първоначално е планувано сглобяването да става в Червен бряг, само че в последна сметка се открива в Пловдив.

Във вестник „ Работническо дело “ от 18 септември 1966 година се появява публично известие за подписан контракт сред „ Булет “ и „ Рено “, а два дни по-късно на Пловдивския мострен панаир са изложени 10 леки автомобила „ Рено 8 “, които по неофициални данни са съединени във Военния цех в Казанлък. Колите носят обозначение Bulgarrenault, а на горния ляв ъгъл на предното стъкло има трицветна лента с надпис „ Булет “. Първоначално Франция доставя всички нужни елементи, само че задачата е да се пристъпи към изцяло сглобяване и произвеждане напълно в България.

До 1970 година в завода в Пловдив са направени общо към 4000 автомобила „ Булгаррено “ – модели 8 и 10, при цена на доставените елементи 6 милиона $, или приблизително по 1500 $ на автомобил. Първите подготвени коли са пуснати на нашия пазар през февруари 1967 година Осмицата се продава за 6100 лв., а десетката – за 6800 лв..

Голяма част от създадените в България коли е продадена в чужбина. В интервала 1967 – 1969 година са изнесени 500 автомобила „ Булгаррено 10 “ за Югославия, а през 1970 година – 300 и от двата модела за Австрия. Автомобили се продават и в страни от Близкия изток.

През 1970 година производството стопира без публично пояснение за това. Под сурдинка обаче се приказва, че Съюз на съветските социалистически републики подрежда България да спре партньорството с капиталистическа страна като Франция, тъй като създадените у нас коли са доста по-качествени и търсени от съветските коли.

Замесено е и името на тогавашния водач на Съветския съюз Леонид Брежнев. През 1970 година в московския парк „ Соколники “ се организира галерия на достиженията на руската стопанска система. Там са показани три чисто нови коли „ Булгаррено “. Очевидци описват, че генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз се стопира пред возилата, смръщва веждите си и споделя: „ Това е добре, само че за какво би трябвало да дразним с сходни неща руските хора “. Малко по-късно производството на „ Булгаррено “ стопира вечно.

Факт е, че „ Булгаррено “ изчезва от нашата страна, с цел да може да се наложи продажбата на новата по това време руска марка „ Жигули “. И с цел да се размени френската легенда „ Рено “ с друга руска машина – „ Москвич “.

60-те години на предишния век се оказват златна епоха за българското автомобилостроене. През есента на 1965 година сред България и Съюз на съветските социалистически републики е подписана конвенция за икономическо съдействие, съгласно която до края на 1968 година цех „ Балкан “ в Ловеч би трябвало да инсталира по 15 000 леки автомобила „ Москвич 408 “ годишно. Производството стартира на 25 октомври 1966 година, а на 4 ноември в 15 ч. от монтажната линия на завода слиза първият „ Москвич “. Общо през интервала 1966 – 1990 в България са съединени 304 297 броя „ Москвич 408 “, „ Москвич 408И “, „ Москвич 412 “ и „ Москвич 2141 Алеко “. През рекордната 1984 година са направени 16 000 автомобила.

Отново през 60-те години в Ловеч се създават колите „ Пирин ФИАТ “. От поточната линия излизат 760 бройки. Производството стопира, откакто през 1971 година договорът сред България и Италия изтича и след това не е възобновен.

С гръм и тропот се проваля опитът на английската група „ Ровър “ да създава коли у нас. Заводът във Варна е открит публично на 8 септември 1995 година от тогавашния президент Желю Желев. Очакванията са за произвеждането на 10 хиляди автомобила „ Ровър Маестро “ годишно. И до през днешния ден няма публична информация за какво бизнес проектът с 20 млн. $ инвестиция не съумява – заводът затворя на 4 април 1996 година Дотогава са създадени едвам 2200 коли, а в резултат на закриването на мощностите 250 души губят работните си места. От английска страна се чуват обвинявания, че българите не са изпълнили поетите обещания за поръчки и не били непрекъснати в работата си. От българска – че моделът коли е морално стар и са прекомерно скъпи.

Последният огромен план в родното автомобилостроене беше в ловешкото село Баховица. Там на 21 февруари 2012 година беше открит цех за произвеждане на леки коли от китайската компания „ Грейт Уол “ посредством българската автомобилна компания „ Литекс моторс “. През 2017 година тя стартира процедура по банкрут.Важно за всички бъдещи водачи: Промени при шофьорските курсове, цените ще са различниУчебните часове за курсистите се планува да станат повече
Увеличение на таксите за шофьорските кур…Mar 23 2019vijti.com

Инфо: Днес.бг