Сезонното афективно разстройство е реално съществуващо заболяване, а не поредната

Сезонното афективно разстройство е действително съществуващо заболяване, а не следващата „ глезотия “ както някои го подценяват. На фона на всички основани улеснения – здания, отопление/охлаждане, превоз и уместно облекло, индивидът през вековете си е извоювал забележителна самостоятелност от близките условия. Въпреки това обаче, ние към момента сме част от заобикалящия ни свят и измененията в него, естествено, могат да ни се отразят.

Нормално, хората живеещи към Екватора не се засягат от това положение. Но какво да кажем ние, с прелестните ни цели четири сезона?

В какво се корени сезонната меланхолия?

В каквото и всяка меланхолия – в безизходен пъзел от генетична предразположеност, характер, темперамент, самостоятелна сензитивност и независещите от нас външни стресогенни фактори.

Тя е част от фамилията на афективните разтройства – разстройства на настроението -приютяващи монополярното (депресия) и биполярното такова. За това и сезонната меланхолия в своите аргументи не се отличава толкоз доста от елементарната меланхолия.
Класическа сезонна меланхолия
Отличителният белег за нея е, че признаците се появяват при започване на сезона – най-често есенно-зимния – и с прекосяването му отшумяват и недоволствата. За да се приказва за това разстройство е належащо разказаният модел да се повтаря най-малко 2 поледователни години.

За появяването ѝ отговорност имат значима генетична предиспозиция, освободена за демонстрация от отключващо стресово събитие – както е при всяка меланхолия.

Смята се, че смяната в количеството естествена светлина е съществена причина, защото при предразположените тя може да повлияе денонощният ни темп, както и равнищата на серотонина и мелатонина.

Условни рефлекси
Счита се, че стресът, обвързван с първата поява на депресивен епизод, предизвиква дълготрайни промени в биологията на мозъка . По този метод индивидът може да остане продължително изложен на по-голям риск от нови депресивни прояви, макар че стресът към този момент е отхвърлен.

Есента с изключение на с намаление на температурите е обвързвана с „ активиране “ – учебно заведение, работа. По време на този сезон условията се покачват и това става причина за нервно напрежение при доста хора още от ранна възраст. Робувайки на условните привички, в течение на годините може подсъзнателно да обвържем това напрежение със сезона и даже и към този момент от дълго време

да не вървим на учебно заведение, реакцията да се повтаря всяка година.
Биполярно разстройство
Известно е с редуването на манийни с депресивни епизоди. При някои пациенти те съответстват със сезоните и доста постоянно есенно време стартира депресивен епизод, а пролетно – маниен. Замислете се дали есенната подтиснатост идва след изключително мощно неспокойствие през лятото.

Симптомите

Те са типичните прояви на депресията, само че обвързани със сезона.

Понижено въодушевление – за дълготрайно време;
Обикновено има утринно утежняване с последователно усъвършенстване в хода на деня. Може да се съпровожда с намаляване и изгубване на позитивните усеща към околните хора.
Забавяне;
Болните страдат от закъснение на мисловния поток, говора, мимиката, жестовете и общо придвижванията. Това е обратимо положение!
Свързани публикации.. Захарта носи меланхолия и тревога 0 Хормони: Сезонни промени в настроението на дамите? 0 Объркано мислене – издава бърнаут или меланхолия и биполярно разстройство 0 Негативни мисли – за беззащитност, безнадежност, виновност и безполезност; Загуба на сила и отпадналост; Нарушения в съня, тежестта и апетита – и в двете посоки; Оттегляне от обществото и предпочитание за усамотяване.
Какво да предприемем?

Независимо дали става въпрос за сезонна меланхолия или не, засегнатият човек може ясно да отличи настъпилата смяна и да разбере, че нещо не е наред – значимото е да не се неглижира положението.

При такива признаци би трябвало да се потърси помощ от психиатър, който ще помогне в разкриване на повода и ще предложи лекуване. То включва фототерапия, психотерапия и лекарства. Това, че депресията е сезонна, не значи че е безобидна и заслужава вниманието Ви.

Фототерапията може да се прави със специфични лампи или просто къси разходки по обед когато е слънчево. Важното е заран при ставане пациентът да си обезпечи задоволително осветяване и може краткотрайно да се откаже от слънчевите очила.

Психотерапията и въобще работата върху личностната настройка има изключителна значимост. Щастието, спокойствието и самоувереността са неща, които са вътре в нас и не би трябвало да се търсят на открито. Зависимостта не прави никого благополучен – през днешния ден тя може да е от топло време и да си включим отоплението, само че на следващия ден може да е от независещи от нас фактори – и тогава какво?

Отделете си нужното внимание, потърсете помощ и скъсайте веригите на депресията – дължите го на себе си!