Недосегаемото племе от Северен Сентинел
Северен Сентинел -разположеният измежду корали остров е безусловно неразрешен за визити от чужденци. Тук живее едно от най-изолираните общества на ловци-събирачи, известни като сентинелци. Северен Сентинел е част от Андамнаските и Никобарските острови, архипелаг, който попада под администрацията на Индия и се намира сред южния завършек на Индия и западното крайбрежие на Мианмар.
Никой не знае сигурно от по кое време сентинелците живеят там, само че съгласно някои изследвания племето евентуално е мигрирало от Африка преди десетки хиляди години.
Подобно на други неконтактни и изолирани племена по света, най-много в амазонските тропически гори, се счита, че сентинелците са мощно застрашени от заразните заболявания, донасяни от чужденците, против които те имат дребна или никакава имунна отбрана.
Сентинелците са пъргави стрелци, които имат страховита известност на самоотвержени бранители на земите си. Смята се, че са не повече от стотина и че са единствените жители на обраслия с гори остров. Повечето от предходните опити на хората да се свържат с тях са били посрещани с дъжд от копия и стрели.
Режисьор на документалния филм на National Geographic за Андаманските острови е бил ранен от копие, хвърлено по него, до момента в който заснемал сентинелците от лодка през 1974 година
Тази жестока известност е била подсилена през 2006 година, когато двама заспали в лодката си риболовци били убити от племето, откакто течението отнесло сала им до брега.
Уникалното състояние на сентинелците като единственото неконтактно племе в света, обитаващо собствен остров, ги прави „ извънредно уязвими “, на заболявания, пренасяни от вън, споделя експертът Соуфи Григ. „ Това е главната причина заради, която би трябвало да почитаме правото им да останат неконтактни “, добавя тя. „ Те ясно са посочили, че не желаят да имат досег с външния свят. “
През 1960-те, 70-те и 80-те, индийските управляващи полагали дейни старания да „ умиротворят “ аборигенските племена на Андаманските острови, включително и сентинелците. Така наречените експедиции за „ оставяне на дарове “ стигали до брега и за локалните били оставяни кокосови орехи, банани и пластмасови играчки. През 1991 година тези експедиции постигнали някакъв триумф, тъй като тогава няколко сентинелци излезли на брега невъоръжени и поздравили приносителите на даровете .
Тези старания са били сходни с концепцията на експедициите предприемани през XX век в Амазония. Там бразилски скаути, както и американски мисионери, употребявали примамката на индустриалните артикули и домашната годишна продукция, с цел да завоюват неконтактните племена на ловци – събирачи, обитаващи джунглата.
Всъщност из целия Амазонски басейн заканите за сигурността на сред 50 и 100 изолирани племена или такива „ без външен контакт “ – може би общо към 5000 души – се усилват. Тези групи съставляват по-голямата част от последните останали изолирани племена в света.
Броят им може да наподобява дребен, само че бранителите на правата на коренните нации настояват, че залогът е доста по-голям – съхраняването на последните следи от един метод на живот, който е липсващ съвсем изцяло от цялата планета и който е съумял да оцелее настрана от нашата индустриална стопанска система. Защото, когато един етнос или човешка група изчезне, самото човечество обеднява.
Източник: National Georgraphic
