Димитър Плачийски, БДЗП: Европейският закон за възстановяването на природата предвижда приоритетно да се вземат мерки за местообитанията по Натура 2000
За климатичните промени през последните години все по-често се употребява терминът „ климатичен безпорядък “, който оказва отрицателно влияние върху всички живи организми, в това число и върху птиците. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция доктор Димитър Плачийски от Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП).
По думите му е записано ясно покачване на температурите в международен мащаб, като 2024 и 2025 година са отбелязали пикове в стоплянето на земната повърхнина и океаните, както и в топенето на ледовете. Тези процеси водят до разрушение и мощно увреждане на естествените местообитания и до зачестяване на рисковите климатични феномени, които към този момент се следят и в България, уточни специалистът.
Един от основните принадлежности на равнище Европейски съюз за намаляване на климатичните промени и за прекъсване на загубата на биоразнообразие е Регламентът за възобновяване на природата, признат през 2024 година, сподели Плачийски за рубриката на Българска телеграфна агенция „ Европейски Съюз право БГ “. До 2030 година приоритет ще бъде възобновяване на местообитанията в границите на общоевропейската екологична мрежа „ Натура 2000 “.
По силата на регламента страните членки, в това число България, би трябвало да изготвят национални проекти, в които да бъдат заложени съответни ограничения за възобновяване на биоразнообразието. Те са задължени и да следят и рапортуват напредъка въз основа на ясно избрани индикатори. Земеделието е измежду секторите с най-съществено влияние върху природата, акцентира Плачийски.
Един от основните знаци е показателят на птиците на земеделските земи, който демонстрира, че от 2005 година насам техният брой в България е намалял с 41%. Причините са свързани с разораването на затревени площи, превръщането им в обработваеми земи, използването на пестициди, както и премахването на шубраци и синори. Това затруднява намирането на храна и води до промени в местообитанията на редица типове.
Конкретното влияние на климатичните промени се следи ясно при редица типове птици в страната, уточни Плачийски. Заради по-топлите зими и неналичието на трайна снежна завивка доста са намалели зимуващите гъски. „ Преди към 25 години на язовир Пясъчник сме броили над 20 000 гъски. В момента броят на огромната белочела гъска там е сред 200 и 500 индивида “, даде образец той.
Друг индикативен случай е червеногушата гъска. В края на 90-те години и в интервала 2010–2013 година България е поддържала през зимата до 97% от международната популация на този заплашен тип. В последните години обаче, заради неналичието на снежна завивка и подхванатите консервационни ограничения по миграционния път на типа на север от страната, тези птици съвсем не доближават до България.
Нарастващият брой на естествените пожари на Балканите и в страната също има съществено отрицателно влияние върху птиците и биоразнообразието, уточни Плачийски. Допълнителен фактор е и намаляването на съществуването на сладка вода в природата.
Според специалиста, с цел да се реализира действителен прогрес във възобновяване на природата, националният проект би трябвало да бъде съгласуван с други стратегически документи – в това число проектите за развиване на земеделието и селските региони и националните проекти за възобновими енергийни източници. Подобна съгласуваност е заложена и в самия правилник, добави той.
По отношение на възобновимата сила Плачийски означи, че увеличението на така наречен „ зелено “ произвеждане постоянно става за сметка на нарушение на естествени екосистеми. „ Голяма социална полемика е нужна, когато има противоречие сред развиването на възобновимите енергийни източници и опазването на местообитанията на типовете “, уточни той. Изграждането на вятърни и слънчеви паркове върху аграрни земи и гори съгласно природозащитниците подкопава екологичния смисъл на възобновимите източници.
Плачийски акцентира още, че въпреки делът на силата от възобновими източници да се усилва, това не е съпроводено с задоволително значително понижаване на потреблението на изкопаеми горива, което попречва постигането на стабилно развиване.
На национално ниво страните членки са обвързани с съответни периоди за използването на регламента за възобновяване на природата. Националните проекти би трябвало да бъдат показани пред Европейската комисия до 1 септември 2026 година В рамките на шест месеца Брюксел ще върне мнения и рекомендации, след което страните ще разполагат с още шест месеца за тяхното отразяване и консолидиране в стратегическите си документи.
В рубриката „ Европейски Съюз право БГ “ Българската телеграфна организация показва по какъв начин европейското законодателство се транспонира и ползва в България. Вижте публикации, обзори, изявленията и подкасти!
По думите му е записано ясно покачване на температурите в международен мащаб, като 2024 и 2025 година са отбелязали пикове в стоплянето на земната повърхнина и океаните, както и в топенето на ледовете. Тези процеси водят до разрушение и мощно увреждане на естествените местообитания и до зачестяване на рисковите климатични феномени, които към този момент се следят и в България, уточни специалистът.
Един от основните принадлежности на равнище Европейски съюз за намаляване на климатичните промени и за прекъсване на загубата на биоразнообразие е Регламентът за възобновяване на природата, признат през 2024 година, сподели Плачийски за рубриката на Българска телеграфна агенция „ Европейски Съюз право БГ “. До 2030 година приоритет ще бъде възобновяване на местообитанията в границите на общоевропейската екологична мрежа „ Натура 2000 “.
По силата на регламента страните членки, в това число България, би трябвало да изготвят национални проекти, в които да бъдат заложени съответни ограничения за възобновяване на биоразнообразието. Те са задължени и да следят и рапортуват напредъка въз основа на ясно избрани индикатори. Земеделието е измежду секторите с най-съществено влияние върху природата, акцентира Плачийски.
Един от основните знаци е показателят на птиците на земеделските земи, който демонстрира, че от 2005 година насам техният брой в България е намалял с 41%. Причините са свързани с разораването на затревени площи, превръщането им в обработваеми земи, използването на пестициди, както и премахването на шубраци и синори. Това затруднява намирането на храна и води до промени в местообитанията на редица типове.
Конкретното влияние на климатичните промени се следи ясно при редица типове птици в страната, уточни Плачийски. Заради по-топлите зими и неналичието на трайна снежна завивка доста са намалели зимуващите гъски. „ Преди към 25 години на язовир Пясъчник сме броили над 20 000 гъски. В момента броят на огромната белочела гъска там е сред 200 и 500 индивида “, даде образец той.
Друг индикативен случай е червеногушата гъска. В края на 90-те години и в интервала 2010–2013 година България е поддържала през зимата до 97% от международната популация на този заплашен тип. В последните години обаче, заради неналичието на снежна завивка и подхванатите консервационни ограничения по миграционния път на типа на север от страната, тези птици съвсем не доближават до България.
Нарастващият брой на естествените пожари на Балканите и в страната също има съществено отрицателно влияние върху птиците и биоразнообразието, уточни Плачийски. Допълнителен фактор е и намаляването на съществуването на сладка вода в природата.
Според специалиста, с цел да се реализира действителен прогрес във възобновяване на природата, националният проект би трябвало да бъде съгласуван с други стратегически документи – в това число проектите за развиване на земеделието и селските региони и националните проекти за възобновими енергийни източници. Подобна съгласуваност е заложена и в самия правилник, добави той.
По отношение на възобновимата сила Плачийски означи, че увеличението на така наречен „ зелено “ произвеждане постоянно става за сметка на нарушение на естествени екосистеми. „ Голяма социална полемика е нужна, когато има противоречие сред развиването на възобновимите енергийни източници и опазването на местообитанията на типовете “, уточни той. Изграждането на вятърни и слънчеви паркове върху аграрни земи и гори съгласно природозащитниците подкопава екологичния смисъл на възобновимите източници.
Плачийски акцентира още, че въпреки делът на силата от възобновими източници да се усилва, това не е съпроводено с задоволително значително понижаване на потреблението на изкопаеми горива, което попречва постигането на стабилно развиване.
На национално ниво страните членки са обвързани с съответни периоди за използването на регламента за възобновяване на природата. Националните проекти би трябвало да бъдат показани пред Европейската комисия до 1 септември 2026 година В рамките на шест месеца Брюксел ще върне мнения и рекомендации, след което страните ще разполагат с още шест месеца за тяхното отразяване и консолидиране в стратегическите си документи.
В рубриката „ Европейски Съюз право БГ “ Българската телеграфна организация показва по какъв начин европейското законодателство се транспонира и ползва в България. Вижте публикации, обзори, изявленията и подкасти!
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ