Село Мирково е разположено в полите на Стара планина, в

Село Мирково е ситуирано в полите на Стара планина, в западната Златишко-Пирдопска долина, 63 км източно от София по така наречен Подбалкански път. На север от селото се издига старопланинският връх Баба. Мирково е първоначален пункт за хижа " Чавдар " и хижа " Мургана ".

Етрополският манастир оставя ярка диря в историята на Българското просвещение

 На територията на село Мирково съществуват следи от поселения от дълбока античност. В местността „ Могила “, на 3,5 км южно от Мирково, са открити следи от неолитно населено място. В местностите „ Денината плоча “, „ Ортова “, „ Уста “, „ Яламовото тепе “ и „ Хрисковата плоча “ са открити остатъци от тракийски селища. Местността „ Арамудере “ в землището на селото крие гробница от римско време. Близо до селото, в местността „ Таушаница, “ е ситуирано раннохристиянско светилище. Край Мирково са открити и скъпи монументи от Средновековието - църквата „ Св. Георги “ от XII - XIII век, както и остатъци от цитадела, охранявала прохода за Етрополе в местността „ Градище “.

 Най-ранните споменавания на село Мирково (или Миркува) се съдържат в османските регистри от 1430 и 1751 година През 1825 година по време на българското Възраждане е намерено килийно учебно заведение в селото. Жители на село Мирково вземат участие в четите на Панайот Хитов, Христо Ботев и Георги Бенковски. Тридесет и осем мирковчани се включват в Руско-турската Освободителна война. През 1878 година Иван Радов Маслев открива в селото първата пивоварна фабрика в България; през 1883 година фабриката е преместена в София на „ Солни пазар “. През 1884 година е учредено Мирковско научно сдружение „ Искра “, а през 1908 година - читалище „ Просвета “. През 1909 година те се сливат в читалище „ Христо Ботев “. През 1890 година Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо сдружение “Орало ”; през 1914 година се основава кредитна кооперация „ Пчела “ като правоприемник на „ Орало “.

 Една от забележителностите на селото е църквата " Св. Великомъченик Димитрий ", издигната през 1834 година от майсторите Минко и Дело. Иконите са дело на Давид Георгиев, изселник от Дебърско, Иванчо Неделков и Иван Стоянов Зографски от 1850-1860 година Днес църквата е една от дребното в България с позлатено кубе. Читалище „ Христо Ботев “ в село Мирково действа до през днешния ден. В обновената му постройка се обитават библиотека и киносалон. Малък монумент с параклис към него в центъра на селото, наоколо до площад Хармана, увековечава жертвите, дадени от мирковчани в Руско-турската Освободителна война. На площад Разкола е повдигнат огромен монумент в памет на жертвите, дадени от селото по време на антифашистката опозиция. През 2006 година президентът на Република България Георги Първанов открива в селото Дом на миньора „ Св. Иван Рилски “, издигнат с поддръжката на огромен шеф в региона.

 Стари поверия гласят, че името на селото идва от гражданин на селото на име Мирко, който бил болярин. Друго поверие приказва, че името идва от подписан кротичък контракт сред турци и българи, за взаимно общуване в селото (Мирково = Мир се кове). Друго поверие споделя за лековито кладенче намиращо се наоколо до река Мирковчица, след изплакване на очите, водата от кладенчето има свойствата да лекува проблеми с очите.

Фолклорните събори и фестивали на България

 В село Мирково има няколко годишни събора. Най-известният от тях е Кукерският събор, който се организира всяка година на Сирни заговезни. Жителите на селото и общинската администрация интензивно вземат участие в подготовката и провеждането на събора. По традиция мъжете от селото се преобличат в кожи, украсени с чанове. В нощта на Сирни заговезни из селото се палят огньове. Жителите на селото прескачат пламъците и въртят над главите си самобитни факли, така наречен оратници, за здраве и с цел да прогонят злите духове.