Изгубени във времето – странджанското село Бръшлян
Село Бръшлян настойчиво не се трансформира, за разлика от толко доста обезличени от бетона места у нас. Тук няма и помен от билбордове, сергии и капанчета за бира-скара, а селският хоремаг работи на повикване. Липсва даже ресторант в селото.
През лятото в Бръшлян е най-оживено. Тогава прииждат туристи от близкото Черноморие на еднодневна разходка . Други пък отсядат през уикенда в къщите за посетители. Отвън те по нищо не се отличават от типичните странджански дървени къщурки, само че пък вътре оферират всички съвременни екстри.
Характерното за странджанските къщи е, че са двуетажни и са извънредно дълги. Освен това са издигнати без никакви основи – вкопани са напряко в земята. Първият етаж съставлява стабилен каменен дувар с дървени греди, тъй че да е резистентен на трусове . Вторият етаж пък е облицован целият с дъбови дъски, майсторски съединени една в друга без нито един гвоздей.
„ Седем от къщите са оповестени за монументи на културата, измежду тях е и тази на моята баба. Те са снимани от ведомството за културно завещание и ние нямаме право да променяме нищо по тях. Идеята е това хубаво етнографско селце да се резервира в този жанр и по тази причина и новите къщи се строят по този метод “ – споделя Донка Иванова, която развежда туристите в етнографската къща – музей на Бръшлян и ги среща с любопитни детайлности от житието и битието на предшествениците й.
От Донка разбираме, че в миналото момите в селото ходели с тъмни, грубовати облекла, с цел да не ги крадат турците. В дневната на втория етаж преглеждаме с любознание „ прадядото “ на актуалните детски проходилки – дървено помагало, в което се поставяло бебето, с цел да не попадне в огнището. Само в Бръшлян къщите били оборудвани с външен кулоар – закрита тераса, в края на която има …тоалетна на етажа – неповторима екстра за тези сурови времена.
Още с влизането в ни посреща остарялата черква „ Св. Димитър “ с килийното учебно заведение, превърнато в музей. Тук, през 1871 година даскал Петър Киприлов стартира да преподава на своите възпитаници - единствено момчета от 9 до 13-годишна възраст. Обучението продължавало две години. „ Първата година била наложителна за всички. Втората била по избор и който остане, се считало, че е към този момент по-образован и може да заема свещеническа служба “ – споделя Станка Буклеваи прибавя:
„ Първият даскал, Петър Киприлов помолил родителите да изпращат кожи за децата, да сядат на земята - от яренце или от агънце. Карал децата да си носят помощни материали като орехи, лешници, бадеми, с цел да навлязат в смятането. Много е държал пред всеки един да има ковчеже с пясък. Но когато трябвало да изписват някаква думичка, той изобретил восъчна дъска. Тя се нагрявала на огнището, с цел да омекне и с пирон децата пишели на нея “
И още: Непослушните били изпращани за наказване в ъгъла с тил към останалите да седят на колене върху … орехови черупки . А в ученическите си торбички малчуганите не носели тетрадки и химикалки, а картофи, фасул и леща. Всеки ден, в класната стая се палело огнището и на него слагали огромното гърне, в което къкрил обядът. Учебният ден продължавал от сутринта до вечерта, научаваме от локалната жителка Станка Буклева.
Това лято, около епидемията с ковид, гостите на Бръшлян са по-малко. Липсват най-много проведените непознати групи. Въпреки това, два пъти седмично тук идват англичани, французи и руснаци от околните морски курорти. Най-голямата атракция са седенките на локалните баби в двора на една от етнографските къщи . Те ги посрещат облечени в носии, с песни и тъпани. Демонстрират тъкане, чепкане на вълна, описват истории, баят им и най-после всички се хващат на кръшно хоро под безоблачното лятно небе.
Още за приказното село Бръшлян и неговите лъчезарни поданици ще научите от нашия видео репортаж, в който успяхме да заснемем и прословутата седянка на бръшлянскте баби:
Снимки и видео: Венета Николова
През лятото в Бръшлян е най-оживено. Тогава прииждат туристи от близкото Черноморие на еднодневна разходка . Други пък отсядат през уикенда в къщите за посетители. Отвън те по нищо не се отличават от типичните странджански дървени къщурки, само че пък вътре оферират всички съвременни екстри.
Характерното за странджанските къщи е, че са двуетажни и са извънредно дълги. Освен това са издигнати без никакви основи – вкопани са напряко в земята. Първият етаж съставлява стабилен каменен дувар с дървени греди, тъй че да е резистентен на трусове . Вторият етаж пък е облицован целият с дъбови дъски, майсторски съединени една в друга без нито един гвоздей.
„ Седем от къщите са оповестени за монументи на културата, измежду тях е и тази на моята баба. Те са снимани от ведомството за културно завещание и ние нямаме право да променяме нищо по тях. Идеята е това хубаво етнографско селце да се резервира в този жанр и по тази причина и новите къщи се строят по този метод “ – споделя Донка Иванова, която развежда туристите в етнографската къща – музей на Бръшлян и ги среща с любопитни детайлности от житието и битието на предшествениците й.
От Донка разбираме, че в миналото момите в селото ходели с тъмни, грубовати облекла, с цел да не ги крадат турците. В дневната на втория етаж преглеждаме с любознание „ прадядото “ на актуалните детски проходилки – дървено помагало, в което се поставяло бебето, с цел да не попадне в огнището. Само в Бръшлян къщите били оборудвани с външен кулоар – закрита тераса, в края на която има …тоалетна на етажа – неповторима екстра за тези сурови времена.
Още с влизането в ни посреща остарялата черква „ Св. Димитър “ с килийното учебно заведение, превърнато в музей. Тук, през 1871 година даскал Петър Киприлов стартира да преподава на своите възпитаници - единствено момчета от 9 до 13-годишна възраст. Обучението продължавало две години. „ Първата година била наложителна за всички. Втората била по избор и който остане, се считало, че е към този момент по-образован и може да заема свещеническа служба “ – споделя Станка Буклеваи прибавя:
„ Първият даскал, Петър Киприлов помолил родителите да изпращат кожи за децата, да сядат на земята - от яренце или от агънце. Карал децата да си носят помощни материали като орехи, лешници, бадеми, с цел да навлязат в смятането. Много е държал пред всеки един да има ковчеже с пясък. Но когато трябвало да изписват някаква думичка, той изобретил восъчна дъска. Тя се нагрявала на огнището, с цел да омекне и с пирон децата пишели на нея “
И още: Непослушните били изпращани за наказване в ъгъла с тил към останалите да седят на колене върху … орехови черупки . А в ученическите си торбички малчуганите не носели тетрадки и химикалки, а картофи, фасул и леща. Всеки ден, в класната стая се палело огнището и на него слагали огромното гърне, в което къкрил обядът. Учебният ден продължавал от сутринта до вечерта, научаваме от локалната жителка Станка Буклева.
Това лято, около епидемията с ковид, гостите на Бръшлян са по-малко. Липсват най-много проведените непознати групи. Въпреки това, два пъти седмично тук идват англичани, французи и руснаци от околните морски курорти. Най-голямата атракция са седенките на локалните баби в двора на една от етнографските къщи . Те ги посрещат облечени в носии, с песни и тъпани. Демонстрират тъкане, чепкане на вълна, описват истории, баят им и най-после всички се хващат на кръшно хоро под безоблачното лятно небе.
Още за приказното село Бръшлян и неговите лъчезарни поданици ще научите от нашия видео репортаж, в който успяхме да заснемем и прословутата седянка на бръшлянскте баби:
Снимки и видео: Венета Николова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ