Алтернатива няма – действайте!
Сектата на соросоидите тъне в отчайваща липса на хрумвания
Очаквано, предварителни избори тази есен няма да има, както преждевременно пророкуваха някои, бъркайки пристрастията с действителната политика. Няма и политическа рецесия. Серията от управнически гафове и трагични произшествия сътвори подобаващ миг за рокади в кабинета. И напълно разумно държавните промени бяха осъществени. Извървяха без проблеми своя обикновен път в конституционния развой – от политическа поръчка на министър-председателя, през координиране в съдружния формат, излъчил държавното управление, до внасянето на предложение в Народното събрание и гласуването му от държавното болшинство. И толкова, евентуално би споделил някой.
Но не е напълно „ и толкова “. Не поради крамолите в дребната коалиция на „ Обединени патриоти “, нито пък поради привидните несъгласия в ГЕРБ във връзка на оставките. Такива е имало – по кое време обществено изказани, по кое време под формата на „ мъртво неспокойствие “ – във всяко ръководство при сходни кадрови промени. Не е „ и толкова “ обаче, тъй като събитията от последния месец откроиха изключително отчетливо един значителен проблем – неналичието на дееспособна политическа и управническа опция. Колкото и някои да посрещнаха констатацията на президента Радев в тази посока с неразбиране или неспокойствие, трезвата политическа оценка в общи линии е такава.
ГЕРБ продължава да разполага с най-ефикасната политическа машина на публичния терен. Машина, способна да активизира, да упражнява власт и да реализира електорални резултати. Някои елементи са поизносени, други са напряко за промяна, моторът хвърля масло, само че като цяло машината работи. Големият проблем на партията на господин Борисов, който може да стане и предопределен, е, че ГЕРБ към този момент не е идея. Не въплъщава фантазиите и очакванията на своите поддръжници. Превърнал се е в партия от номенклатурно-чиновнически вид, която господства, само че не въодушевява. Която разпределя постове и запаси, само че не дава вероятност. И това е стратегически проблем за партията, от чието решение ще зависи посоката на по-нататъшното й развиване.
Някога ГЕРБ породи на крилете на умората и недоволството, насъбрано през двата мандата на социал-либералното ръководство на кабинетите „ Сакскобургготски “ и „ Станишев “. Олицетвори желанието да се отстрани корупционно-олигархичния модел на ръководство. И даже единствено с хъшлашкото разчупване на родните политически стандарти удовлетвори потребността на обществото от нещо друго от политкоректността на паркетната политика и хайверените политици. Всичко това избледня с годините. Днес ГЕРБ е въплъщение на политкоректността, на статуквото, на властта. Това несъмнено е и натурален развой. Но дали този развой съставлява еволюция или деградация нормално зависи от способността на една партия да развива или преформулира своята идея съгласно проблемите и настроенията в обществото. Каузата „ непоклатимост “, като самоцел, има стеснен период на политическа валидност. Бързо се трансформира в идея „ да сме на власт “.
Стабилността има смисъл, единствено в случай че е съчетана неразривно с смяната. Стабилното ръководство е потребно, когато реализира мечтаните от публичното болшинство промени. А не, когато устойчиво поддържа инерцията. Дали господин Борисов ще съумее да пренастрои ГЕРБ още веднъж да стане притежател на смяна и изразител на вдъхновяваща идея, или ще продължи по инерция, е уравнение с много незнайни. Настоящият комфорт за ГЕРБ обаче се дължи на събитието, че политическите му съперници са в сходно положение – към този момент не могат да активизират и вдъхновят публичното болшинство.
При Българска социалистическа партия това е най-видимо. Те са единствената огромна партия, която дава непрекъснати поръчки за вдишване на властта. Но към този момент като че ли повече тичат на едно място, в сравнение с към задачата. Под управлението на Корнелия Нинова социалистите се пробват да преформулират лявата идея в сходство с действителностите на XXI век и да я приближат до обществения консерватизъм, който възстановява публичните си територии като реакция на новите разломи в обществото след неуспеха на неолибералния глобализъм. В това има естествена логичност, тъй като преходът от тоталитаризъм към народна власт постоянно е отреждал на Българска социалистическа партия ролята на консервативна мощ в обществото. Консервативна не като партиен етикет, а като действителна роля в публичните процеси. След измененията през 1989 година Българска социалистическа партия се опитваше да „ пази “ обществото от внезапни и революционни промени – беше за „ равномерен преход “, срещу „ шоковата икономическа терапия “, за дълготраен парламентарен пиедестал на обществено-държавната целокупност, срещу съсипването на инфраструктурата на селското стопанство, защитаваше държавността, поддържаше Църквата и прочие В едни случаи за положително, в други не. Понякога от откровен блян към съзидание, различен път като целеустремено изпитание за трансформиране на мрежите и статуса на господстващите семейства на остарелия режим в отново господстващи стопански и политически кланове.
Провалът на неолибералния глобализъм през последните години сътвори условия за доближаване, тематични обединения и единодушие на разнородните среди, които споделят общи полезности като Свобода, Нация, Конституция, Църква. Това поставя отпечатък и върху Българска социалистическа партия. Червените вършат опити да скъсат с неолибералните канони, които бяха прегърнали близо три десетилетия. В това отношение планът за „ визия “, препоръчан от екипа на госпожа Нинова, е крачка напред. Но в този си тип Българска социалистическа партия към момента е надалеч от момента, в който би могла да убеди дейното публично болшинство, че е по-добра опция от ГЕРБ. Защото партията е в изолираност, изгори мостове към другари и сътрудници. Не се отваря действително към гражданското общество. Кадровата й пейка се изчерпва с номенклатурата и апарата, който е натрупал стаж основно по партийна линия. Липсва сериозен експертен пул, който да разшири и надгради кадровата банка на партията, тъй че хората отвън Българска социалистическа партия да имат аргументи да припознаят партията като по-добра от фрагментите, които ГЕРБ в този момент разполага във властта. Защото промяната на един партиен „ Иванчо “ с „ Драганчо “ от друга партия към момента не значи опция на ръководството.
Не е идея „ ние ще бъдем по-добри на власт “. Или най-малко не е идея с капацитет да завоюва мозъците и сърцата на хората. Българска социалистическа партия към момента не съумява да очертае ясна нова вероятност и да показа в действителност народен, а не партиен тим, който има потенциал да работи за реализирането й. Партийното ляво в съюз с центристките и 8-консервативни публични и интелектуални кръгове има късмет да въплъти смяна и да завоюва властта. Но независимо „ Позитано “ 20 няма подобен късмет. А даже и ситуативно да го получи, ще приключи както постоянно до момента.
В дясната външна страна също се изкушават да гледат на себе си като „ опция “. Проблемът е, че едно е да искаш, друго е да знаеш, а трето и четвърто е да имаш качествата да го осъществиш. Сектата на соросоидите, групирана към пребоядисаните за следващ път партийци от „ Демократична България “, тъне в отчайваща липса на хрумвания. Демонтажът на неолибералния глобализъм, стартиран от Белия дом, ги маргинализира. В остатъчните им редици имат сили и запаси за оцеляване, само че не и за образуване на жизнеспособна опция.
Поне към този момент няма действителни контури, които да разрешават оценка до каква степен е опция към момента виртуалната „ партия на Слави “. В същото време институционалното доверие, съсредоточено към личностите на президента Радев и омбудсмана Мая Манолова, към момента е надалеч от тези натрупвания, които биха разрешили образуването на необятна, безапелационна и експертно подплътена опция на статуквото.
Разбира се, динамичността на политическата обстановка може да принуди ГЕРБ да провокира предварителни избори следващата година дружно с европейските или общински избори следващата година. Целият въпрос е дали ще възпроизведат сегашната настройка. Колкото по-скоро се образува безапелационна опция, толкоз по-добре за България. И за ГЕРБ, за които неналичието на мощен съперник има по-скоро отрицателен, в сравнение с позитивен резултат.
Въобще, опция няма – действайте. Стига да не изпаднем в ново издание на остарелия социалистически девиз „ стопанската система икономична – дело на всеки “. Но претворен като „ алтернативата различна – дело на всеки “. Защото статукво се трансформира с готовност и необятни съюзи, а не с партиен и личностен нарцисизъм. А статуквото не е тази или онази партия, а системата, наложена от неолибералния глобализъм, която познаваме от годините на прехода.
Очаквано, предварителни избори тази есен няма да има, както преждевременно пророкуваха някои, бъркайки пристрастията с действителната политика. Няма и политическа рецесия. Серията от управнически гафове и трагични произшествия сътвори подобаващ миг за рокади в кабинета. И напълно разумно държавните промени бяха осъществени. Извървяха без проблеми своя обикновен път в конституционния развой – от политическа поръчка на министър-председателя, през координиране в съдружния формат, излъчил държавното управление, до внасянето на предложение в Народното събрание и гласуването му от държавното болшинство. И толкова, евентуално би споделил някой.
Но не е напълно „ и толкова “. Не поради крамолите в дребната коалиция на „ Обединени патриоти “, нито пък поради привидните несъгласия в ГЕРБ във връзка на оставките. Такива е имало – по кое време обществено изказани, по кое време под формата на „ мъртво неспокойствие “ – във всяко ръководство при сходни кадрови промени. Не е „ и толкова “ обаче, тъй като събитията от последния месец откроиха изключително отчетливо един значителен проблем – неналичието на дееспособна политическа и управническа опция. Колкото и някои да посрещнаха констатацията на президента Радев в тази посока с неразбиране или неспокойствие, трезвата политическа оценка в общи линии е такава.
ГЕРБ продължава да разполага с най-ефикасната политическа машина на публичния терен. Машина, способна да активизира, да упражнява власт и да реализира електорални резултати. Някои елементи са поизносени, други са напряко за промяна, моторът хвърля масло, само че като цяло машината работи. Големият проблем на партията на господин Борисов, който може да стане и предопределен, е, че ГЕРБ към този момент не е идея. Не въплъщава фантазиите и очакванията на своите поддръжници. Превърнал се е в партия от номенклатурно-чиновнически вид, която господства, само че не въодушевява. Която разпределя постове и запаси, само че не дава вероятност. И това е стратегически проблем за партията, от чието решение ще зависи посоката на по-нататъшното й развиване.
Някога ГЕРБ породи на крилете на умората и недоволството, насъбрано през двата мандата на социал-либералното ръководство на кабинетите „ Сакскобургготски “ и „ Станишев “. Олицетвори желанието да се отстрани корупционно-олигархичния модел на ръководство. И даже единствено с хъшлашкото разчупване на родните политически стандарти удовлетвори потребността на обществото от нещо друго от политкоректността на паркетната политика и хайверените политици. Всичко това избледня с годините. Днес ГЕРБ е въплъщение на политкоректността, на статуквото, на властта. Това несъмнено е и натурален развой. Но дали този развой съставлява еволюция или деградация нормално зависи от способността на една партия да развива или преформулира своята идея съгласно проблемите и настроенията в обществото. Каузата „ непоклатимост “, като самоцел, има стеснен период на политическа валидност. Бързо се трансформира в идея „ да сме на власт “.
Стабилността има смисъл, единствено в случай че е съчетана неразривно с смяната. Стабилното ръководство е потребно, когато реализира мечтаните от публичното болшинство промени. А не, когато устойчиво поддържа инерцията. Дали господин Борисов ще съумее да пренастрои ГЕРБ още веднъж да стане притежател на смяна и изразител на вдъхновяваща идея, или ще продължи по инерция, е уравнение с много незнайни. Настоящият комфорт за ГЕРБ обаче се дължи на събитието, че политическите му съперници са в сходно положение – към този момент не могат да активизират и вдъхновят публичното болшинство.
При Българска социалистическа партия това е най-видимо. Те са единствената огромна партия, която дава непрекъснати поръчки за вдишване на властта. Но към този момент като че ли повече тичат на едно място, в сравнение с към задачата. Под управлението на Корнелия Нинова социалистите се пробват да преформулират лявата идея в сходство с действителностите на XXI век и да я приближат до обществения консерватизъм, който възстановява публичните си територии като реакция на новите разломи в обществото след неуспеха на неолибералния глобализъм. В това има естествена логичност, тъй като преходът от тоталитаризъм към народна власт постоянно е отреждал на Българска социалистическа партия ролята на консервативна мощ в обществото. Консервативна не като партиен етикет, а като действителна роля в публичните процеси. След измененията през 1989 година Българска социалистическа партия се опитваше да „ пази “ обществото от внезапни и революционни промени – беше за „ равномерен преход “, срещу „ шоковата икономическа терапия “, за дълготраен парламентарен пиедестал на обществено-държавната целокупност, срещу съсипването на инфраструктурата на селското стопанство, защитаваше държавността, поддържаше Църквата и прочие В едни случаи за положително, в други не. Понякога от откровен блян към съзидание, различен път като целеустремено изпитание за трансформиране на мрежите и статуса на господстващите семейства на остарелия режим в отново господстващи стопански и политически кланове.
Провалът на неолибералния глобализъм през последните години сътвори условия за доближаване, тематични обединения и единодушие на разнородните среди, които споделят общи полезности като Свобода, Нация, Конституция, Църква. Това поставя отпечатък и върху Българска социалистическа партия. Червените вършат опити да скъсат с неолибералните канони, които бяха прегърнали близо три десетилетия. В това отношение планът за „ визия “, препоръчан от екипа на госпожа Нинова, е крачка напред. Но в този си тип Българска социалистическа партия към момента е надалеч от момента, в който би могла да убеди дейното публично болшинство, че е по-добра опция от ГЕРБ. Защото партията е в изолираност, изгори мостове към другари и сътрудници. Не се отваря действително към гражданското общество. Кадровата й пейка се изчерпва с номенклатурата и апарата, който е натрупал стаж основно по партийна линия. Липсва сериозен експертен пул, който да разшири и надгради кадровата банка на партията, тъй че хората отвън Българска социалистическа партия да имат аргументи да припознаят партията като по-добра от фрагментите, които ГЕРБ в този момент разполага във властта. Защото промяната на един партиен „ Иванчо “ с „ Драганчо “ от друга партия към момента не значи опция на ръководството.
Не е идея „ ние ще бъдем по-добри на власт “. Или най-малко не е идея с капацитет да завоюва мозъците и сърцата на хората. Българска социалистическа партия към момента не съумява да очертае ясна нова вероятност и да показа в действителност народен, а не партиен тим, който има потенциал да работи за реализирането й. Партийното ляво в съюз с центристките и 8-консервативни публични и интелектуални кръгове има късмет да въплъти смяна и да завоюва властта. Но независимо „ Позитано “ 20 няма подобен късмет. А даже и ситуативно да го получи, ще приключи както постоянно до момента.
В дясната външна страна също се изкушават да гледат на себе си като „ опция “. Проблемът е, че едно е да искаш, друго е да знаеш, а трето и четвърто е да имаш качествата да го осъществиш. Сектата на соросоидите, групирана към пребоядисаните за следващ път партийци от „ Демократична България “, тъне в отчайваща липса на хрумвания. Демонтажът на неолибералния глобализъм, стартиран от Белия дом, ги маргинализира. В остатъчните им редици имат сили и запаси за оцеляване, само че не и за образуване на жизнеспособна опция.
Поне към този момент няма действителни контури, които да разрешават оценка до каква степен е опция към момента виртуалната „ партия на Слави “. В същото време институционалното доверие, съсредоточено към личностите на президента Радев и омбудсмана Мая Манолова, към момента е надалеч от тези натрупвания, които биха разрешили образуването на необятна, безапелационна и експертно подплътена опция на статуквото.
Разбира се, динамичността на политическата обстановка може да принуди ГЕРБ да провокира предварителни избори следващата година дружно с европейските или общински избори следващата година. Целият въпрос е дали ще възпроизведат сегашната настройка. Колкото по-скоро се образува безапелационна опция, толкоз по-добре за България. И за ГЕРБ, за които неналичието на мощен съперник има по-скоро отрицателен, в сравнение с позитивен резултат.
Въобще, опция няма – действайте. Стига да не изпаднем в ново издание на остарелия социалистически девиз „ стопанската система икономична – дело на всеки “. Но претворен като „ алтернативата различна – дело на всеки “. Защото статукво се трансформира с готовност и необятни съюзи, а не с партиен и личностен нарцисизъм. А статуквото не е тази или онази партия, а системата, наложена от неолибералния глобализъм, която познаваме от годините на прехода.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ