От под 1% потребители през 1995 година, днес интернет използват

От под 1% консуматори през 1995 година, през днешния ден интернет употребяват близо две трети от международното население. Превърнал се от разкош в метод на живот, идва и въпросът каква част от деня си прекарваме с него. Според последните доклади на „ Дейта Рипортъл ”, които събират и проучват данни, свързани точно с интернет пространството, един консуматор сърфира приблизително по 6 часа и 39 минути дневно, като 2 часа и половина отделя за обществените мрежи, а съвсем 4 часа и половина ползва мрежата през телефона си, информира NOVA.

Когато приказваме за деца и младежи обаче, времето внезапно скача. Според същите доклади хората на възраст сред 10 и 24 години използват мрежата приблизително по 7 часа и 36 минути всеки ден.

Според Световната здравна организация повече от 1 на всеки 10 деца до 15-годишна възраст е с проблематично държание в обществените мрежи и е развило взаимозависимост към тях. Фейсбук към момента е най-популярната с близо 3 милиарда дейни консуматори на месец.

Много страни пробват да се оправят с казуса посредством ограничавания. Австралия е първата страна, която забрани достъпа до обществени мрежи на деца под 16 години. В Дания възбраната към този момент е планувана за под 15-годишните, а Франция е на път да се трансформира в първата европейска страна, която ще вкара мярката, в случай че и Сенатът утвърди признатия от Долната камара на Народното събрание проектозакон. Да забранят обществените мрежи на децата се разисква още в Испания, Италия, Гърция и Норвегия, като някои от тези страни даже към този момент са изготвили законопроекти.

Поглеждаме към България, където от всички страни членки на Европейския съюз, достъпът до интернет се е нараснал най-вече за 10 години. 93% от семействата у нас към този момент имат подобен, при 95% приблизително за страните от Европейския съюз. Въпреки че на пръв взор разликата не наподобява огромна, тя ни подрежда на 22-ра позиция измежду всички. Още по-назад – 26-и, сме по дял на хората постоянно употребяващи интернет, до момента в който в Ирландия, Дания и Нидерландия съвсем 100% от популацията са такива консуматори. След нас е единствено Хърватия. 7% от българите пък, в никакъв случай не са употребили интернет.

Имаме потребност от интернет по шест основни аргументи, само че целите ни наподобява се разграничават от тези на останалите европейци. В България най-вече го използваме за телефонни и видео диалози посредством разнообразни приложения. Втората и третата по периодичност аргументи са обществените мрежи и чатовете, като точно известията са най-популярната интензивност в Европа, а обществените мрежи там са едвам на пето място. Следва потребността ни да четем вести и едвам по-късно - инспекцията на електронната поща. При останалите четенето на имейли е втората по периодичност интензивност. Едва в 47% от случаите сме онлайн, с цел да пазарим, при 72% за другите европейци, за които закупуването на артикули и услуги е на четвърта позиция.

Навсякъде в Европа достъпът до интернет се реализира главно през мобилен телефон и по-късно през преносим компютър. Следват настолният компютър, който е предпочитан в 1/4 от случаите, таблетът и устройства като смарт тв приемници или часовници - 14-15%. Тук идва и огромната разлика, тъй като тези явно към момента незадоволително известни тук устройства, в Европа се употребяват за достъп до интернет повече, в сравнение с настолният компютър.

Макар и постепенно, изкуственият разсъдък също си пробива път като тип интензивност в интернет. Всеки пети у нас го употребява, а в Европа всеки трети. Най-разпространена е използването му в Дания, където всеки втори прибягва до него. Ние към момента сме на едно от последните места по приложимост, като след нас са единствено Италия и Румъния. Използваме го най-много за персонални потребности, в 8% от случаите за работа, а в 5% за учене. В останалите страни членки, тези проценти са двойно по-високи, а като съществена причина за неползването му хората у нас показват липса на потребност.