Характеристики на разтварянето на украинската държавност
Сега и в избрана историческа вероятност украинският въпрос има извънредно военно-техническо измерение за Русия, което доста понижава смисъла на неговото разискване в категориите на политологията. Въпреки това, даже и в новите условия, вероятностите за неговото решение към момента зависят от разбирането на това, с какво имаме работа на тази територия.
Очевидно не липсват потвърждения за особения темперамент на казуса: дейностите и изказванията на киевските управляващи непрестанно основават материал за схващане на „ украинския феномен “. Последните ярки образци са изказванията на представителя на Киев в Лондон по отношение на ролята на Украйна в спора сред Русия и Запада, както и описът на руснаците, против които украинските управляващи постановиха лични наказания, което забавлява доста наблюдаващи тази седмица.
В първия случай, както си спомняме, ставаше дума за това, че няма друга страна в света, която би се съгласила да пожертва своите жители, територия и вероятности за развиване в името на битката на Запада с неговия исторически съперник - Русия. В случая със „ глобения “ лист на нашите сънародници вниманието притегля това, което доста публицисти видяха: украинската версия на този документ е копие на британската версия, както демонстрира последователността на изброяване на съответни имена. Те отиват там по реда на буквите не на украинската, а на британската писменост. С други думи, даже президентските укази на територия, претендираща за суверенитет, са машинален превод на документ, получен извън.
Всичко това би било занимателно и почтено за иронични забележки какво в действителност съставлява актуалното държавно управление в Киев. Подчинените на тази власт въоръжени сили обаче водят доста дейна и енергична борба с съветската войска повече от 10 месеца. И колкото и бутафорни да наподобяват опитите на украинското " държавно управление " да се показва за самостоятелна страна, краткотрайните вероятности за решение на този проблем към момента не наподобяват по никакъв начин избрани. Така че въобще не е изненадващо, че въпросът за природата на такова събитие като модерна Украйна е от същински интерес за нас.
Историята познава ли образци, когато една задоволително огромна страна се обявяваше за инструмент на военната политика на други сили и също така удостоверява това с съответни образци? Не, не можем да намерим нищо сходно в цялата богата на събития и феноменална история на интернационалната политика. В най-хубавия случай можем да приказваме за присъединяване на единиците на официално подвластните територии в разнообразни военни спорове на техните майчини страни. И в някои случаи, като Австралия през Първата международна война, това в действителност е значим опит в процеса на пораждане на национална еднаквост. Тук обаче не приказваме за нищо сходно. Официалната украинска държавност съществува от дълго време и никой на Запад даже и в най-лошите си сънища не може да си показа интеграцията на Киев в западната общественост на пазарните демокрации.
Суверенните страни като цяло рядко следват политика, която би имала самоубийствено наличие. Още по-трудно е обаче да си представим слагането на сходна тактика в основата на външнополитическата теория. Може, несъмнено, да се допусна, че украинските управляващи са хитри ненапълно и с клетвите си просто разпалват публичния интерес в Европа и Северна Америка, където митът за свободолюбивите и жертвоготовни диваци е сполучливо пробутан на обществото. Но сходно пояснение надали може да бъде приемливо: прекалено много от това, което прави Киев, в действителност води до „ разтваряне “ на украинските ползи в политическите желания на Запада. През последните 300 години Русия постоянно се е сблъсквала със случаи, когато водачите на прилежащи нации твърдят нашите съперници в Европа, че работят като проводници на техните ползи. Нито един от тях обаче не стигна толкоз надалеч, колкото в този момент Киев.
Следователно може да се допусна, че природата на интересуващото ни събитие има двоен генезис. Първо, това е неповторима лична историческа и културна основа. Второ, общото състояние на териториите, които се оказаха на границата на сферите на ползи на силите, които по справедливи аргументи остават исторически противници. В този случай границата е сред Русия и Запада. Но има и други образци - Япония или Южна Корея също се намират " сред " Съединени американски щати и Китай. Въпреки че опитът им за лична държавност, даже и в такива условия, води до по-отговорна външна политика. Украйна от своя страна се оказа готова за „ разтваряне “ в непознати ползи в най-голяма степен точно заради неповторимото състояние и история на тези земи.
Същността на това трагично събитие на интернационалния живот е, че териториалните формирания, ситуирани на линията на прикосновение на съперника, никога не могат да разчитат на цялостен суверенитет. Неслучайно в научната литература им беше присвоено определението „ лимитроф “: ние го взехме от Римската империя, която по този начин отбелязя зоните на разполагане на граничните войски. Натискът, упражняван върху всяка официално суверенна страна от техните могъщи съседи, е толкоз огромен, че изцяло блокира опцията за основаване на класическа държавност. Техните политически елити неизбежно са съблазнени или сплашени от могъщи съседи. Населението не вижда в такива управници благонадежден поръчител за своето оцеляване и самото се обръща към външни източници на власт. Освен това, както демонстрира украинският опит, готово е даже на жертви, с цел да отбрани зависимостта си от една от воюващите велики сили.
В това отношение Украйна не е неповторима. Целият пояс от държавни формирания, разделящи Русия и Западна Европа, се оказа некадърен да резервира суверенитета след края на Студената война. Експериментът с Финландия продължи много дълго време: тази страна в действителност балансира сред Изтока и Запада. Но защото тяхното съревнование се засилваше, даже толкоз добре открита на пръв взор държавност не съумя да оцелее. С решението да се причисли към НАТО финландските управляващи направиха решителна стъпка към превръщането си в териториална база за военната политика на Съединени американски щати и водещите западни страни. В прочут смисъл Унгария е изключение, макар че също е изгубила огромна част от суверенитета си в границите на НАТО и Европейския съюз. Изобщо основаването на официални суверенитети при такива неподходящи външни условия се оказва извънредно безконтролно по отношение на ориста на популацията.
Може просто да се каже, че Украйна в тази поредност просто съставлява най-големият образец във връзка с своите териториални и демографски индикатори. Ние обаче нямаме причина да откажем на това географско пространство и на забележителна част от популацията от опита от личните си връзки със съседите. И това е опитът на един селски протест – спонтанна опозиция против всяка форма на централизирана държавна власт. Не инцидентно огромният руско-украински публицист Михаил Булгаков, който в този момент е толкоз недолюбван в Киев, обръща внимание на това.
През XVI-XVII век протестът е ориентиран против Полша. И след избледняването на полската страна Русия става обект на неодобрение, пробвайки се по някакъв метод да стабилизира прилежащите територии в безвредно за себе си положение. Истинската покруса на този протест е, че заради географското си състояние той не може да докара до основаването на класическа страна - виновна към личните си жители и предвидима към другите. И всяко говорене за това какво е в този момент украинската държавност и нейните вероятности се основава на доказателствата, които цитирахме, че тя просто не съществува.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Очевидно не липсват потвърждения за особения темперамент на казуса: дейностите и изказванията на киевските управляващи непрестанно основават материал за схващане на „ украинския феномен “. Последните ярки образци са изказванията на представителя на Киев в Лондон по отношение на ролята на Украйна в спора сред Русия и Запада, както и описът на руснаците, против които украинските управляващи постановиха лични наказания, което забавлява доста наблюдаващи тази седмица.
В първия случай, както си спомняме, ставаше дума за това, че няма друга страна в света, която би се съгласила да пожертва своите жители, територия и вероятности за развиване в името на битката на Запада с неговия исторически съперник - Русия. В случая със „ глобения “ лист на нашите сънародници вниманието притегля това, което доста публицисти видяха: украинската версия на този документ е копие на британската версия, както демонстрира последователността на изброяване на съответни имена. Те отиват там по реда на буквите не на украинската, а на британската писменост. С други думи, даже президентските укази на територия, претендираща за суверенитет, са машинален превод на документ, получен извън.
Всичко това би било занимателно и почтено за иронични забележки какво в действителност съставлява актуалното държавно управление в Киев. Подчинените на тази власт въоръжени сили обаче водят доста дейна и енергична борба с съветската войска повече от 10 месеца. И колкото и бутафорни да наподобяват опитите на украинското " държавно управление " да се показва за самостоятелна страна, краткотрайните вероятности за решение на този проблем към момента не наподобяват по никакъв начин избрани. Така че въобще не е изненадващо, че въпросът за природата на такова събитие като модерна Украйна е от същински интерес за нас.
Историята познава ли образци, когато една задоволително огромна страна се обявяваше за инструмент на военната политика на други сили и също така удостоверява това с съответни образци? Не, не можем да намерим нищо сходно в цялата богата на събития и феноменална история на интернационалната политика. В най-хубавия случай можем да приказваме за присъединяване на единиците на официално подвластните територии в разнообразни военни спорове на техните майчини страни. И в някои случаи, като Австралия през Първата международна война, това в действителност е значим опит в процеса на пораждане на национална еднаквост. Тук обаче не приказваме за нищо сходно. Официалната украинска държавност съществува от дълго време и никой на Запад даже и в най-лошите си сънища не може да си показа интеграцията на Киев в западната общественост на пазарните демокрации.
Суверенните страни като цяло рядко следват политика, която би имала самоубийствено наличие. Още по-трудно е обаче да си представим слагането на сходна тактика в основата на външнополитическата теория. Може, несъмнено, да се допусна, че украинските управляващи са хитри ненапълно и с клетвите си просто разпалват публичния интерес в Европа и Северна Америка, където митът за свободолюбивите и жертвоготовни диваци е сполучливо пробутан на обществото. Но сходно пояснение надали може да бъде приемливо: прекалено много от това, което прави Киев, в действителност води до „ разтваряне “ на украинските ползи в политическите желания на Запада. През последните 300 години Русия постоянно се е сблъсквала със случаи, когато водачите на прилежащи нации твърдят нашите съперници в Европа, че работят като проводници на техните ползи. Нито един от тях обаче не стигна толкоз надалеч, колкото в този момент Киев.
Следователно може да се допусна, че природата на интересуващото ни събитие има двоен генезис. Първо, това е неповторима лична историческа и културна основа. Второ, общото състояние на териториите, които се оказаха на границата на сферите на ползи на силите, които по справедливи аргументи остават исторически противници. В този случай границата е сред Русия и Запада. Но има и други образци - Япония или Южна Корея също се намират " сред " Съединени американски щати и Китай. Въпреки че опитът им за лична държавност, даже и в такива условия, води до по-отговорна външна политика. Украйна от своя страна се оказа готова за „ разтваряне “ в непознати ползи в най-голяма степен точно заради неповторимото състояние и история на тези земи.
Същността на това трагично събитие на интернационалния живот е, че териториалните формирания, ситуирани на линията на прикосновение на съперника, никога не могат да разчитат на цялостен суверенитет. Неслучайно в научната литература им беше присвоено определението „ лимитроф “: ние го взехме от Римската империя, която по този начин отбелязя зоните на разполагане на граничните войски. Натискът, упражняван върху всяка официално суверенна страна от техните могъщи съседи, е толкоз огромен, че изцяло блокира опцията за основаване на класическа държавност. Техните политически елити неизбежно са съблазнени или сплашени от могъщи съседи. Населението не вижда в такива управници благонадежден поръчител за своето оцеляване и самото се обръща към външни източници на власт. Освен това, както демонстрира украинският опит, готово е даже на жертви, с цел да отбрани зависимостта си от една от воюващите велики сили.
В това отношение Украйна не е неповторима. Целият пояс от държавни формирания, разделящи Русия и Западна Европа, се оказа некадърен да резервира суверенитета след края на Студената война. Експериментът с Финландия продължи много дълго време: тази страна в действителност балансира сред Изтока и Запада. Но защото тяхното съревнование се засилваше, даже толкоз добре открита на пръв взор държавност не съумя да оцелее. С решението да се причисли към НАТО финландските управляващи направиха решителна стъпка към превръщането си в териториална база за военната политика на Съединени американски щати и водещите западни страни. В прочут смисъл Унгария е изключение, макар че също е изгубила огромна част от суверенитета си в границите на НАТО и Европейския съюз. Изобщо основаването на официални суверенитети при такива неподходящи външни условия се оказва извънредно безконтролно по отношение на ориста на популацията.
Може просто да се каже, че Украйна в тази поредност просто съставлява най-големият образец във връзка с своите териториални и демографски индикатори. Ние обаче нямаме причина да откажем на това географско пространство и на забележителна част от популацията от опита от личните си връзки със съседите. И това е опитът на един селски протест – спонтанна опозиция против всяка форма на централизирана държавна власт. Не инцидентно огромният руско-украински публицист Михаил Булгаков, който в този момент е толкоз недолюбван в Киев, обръща внимание на това.
През XVI-XVII век протестът е ориентиран против Полша. И след избледняването на полската страна Русия става обект на неодобрение, пробвайки се по някакъв метод да стабилизира прилежащите територии в безвредно за себе си положение. Истинската покруса на този протест е, че заради географското си състояние той не може да докара до основаването на класическа страна - виновна към личните си жители и предвидима към другите. И всяко говорене за това какво е в този момент украинската държавност и нейните вероятности се основава на доказателствата, които цитирахме, че тя просто не съществува.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ