Седя и гледам политическо предаване по една телевизия. Може би

Седя и виждам политическо предаване по една телевизия. Може би не е политическо, само че се прави на такова. Как се е промъкнало клетото предаване сред тематиката коронавирус нямам визия. Все едно не сме в пандемичен апокалипсис, апелирам ви се?

Темата в политическото предаване е една от най-големите американски рецесии от Виетнамската война насам. Участниците са симпатични и дейни. Имат мнение и го изричат. Те са прочут и обичан артист, добила известност готвачка или както в този момент е политкоректно да се назовава началник и изцяло непозната за мен млада жена.
Знам, че е възможно в такива тежки формати да се вика по някой прочут и приветлив на публиката неспециалист, който да притегля публика,

да се държи доброволно и да дава на диалога малко по-човешка нотка.

И диалогът е тъкмо подобен. Непринуден цялостен с човешки нотки и изобщо наподобява на диалог пред блока на по бира - доброжелателен и несъдържателен.
Надеждата ми е в третия участник. Надявам се той да се включи и да даде посока на диалога. Или най-малко да го понапълни със наличие. Но третият участник мълчи. Не след дълго тв приемника ме поздравява с надпис, че това не е какъв да е а инструктор по хранене.
Нямаше по какъв начин да не продължа с гледането.

Гледам като мишка, която се е парализирала от кобра и си дублирам на разум.

„ Какво си се ядосал, в този момент. Живеем в света на Биг Брадър. А в този свят един от главните постулати е, че всеки би трябвало да е горделив, че е подобен какъвто е. Най-вече никакъв, само че горделив. Горд празнословец с прическа и аутфит. Да посещава фитнес салон и да може да съпостави напъните при правене на клекове с напъните да се засече неутрино (каквото и да значи второто). Или да може да се прави паралел сред киноа с телешко и дивисил и разбор на политическа обстановка.
И за какво да не може? Демократично е. Тъпо, само че демократично. Всеки има право на мнение. Всеки би трябвало да може да го изкаже.

Нали демокрацията е висшата ни цел (едно време беше комунизма).

И тук ми е вярата. Въобще стане ли въпрос за висша цел, работите отиват на неуспех. Един ден демокрацията ще победи в планетарен мащаб. Обществото ни ще е толкоз демократизирано, че всеки ще може да бъде всичко. Всеки ще е доктор, юрист, политолог или атомен физик. Достатъчно е да не престава да бъде подобен какъвто е и да се гордее с това. Колкото повече почитатели, толкоз по-добър. Чакам този ден с неспокойствие, тъй като тогава всичко ще отиде по дяволите и по-късно нещата могат и да се възстановяват.
Няма да влизам в клопката на анализите. Само ще прибавя, че сега ми липсва фризьор-аналитик. Педикюрист - неврохирург. Липсва ми и плеймейтка, която да съпоставя курсовете на борсата с размера на гърдите си. И когато споделя думата курс да се кикоти, тъй като й припомня на нещо от всекидневието й. И наложително гледачка, която да ни плаши с края на света и да ни поучава какво да вършим. Хороскоп – също наложително.