На Европа ѝ е нужен не само руски газ, но и неговите украински хранилища
Седмицата не стартира по никакъв начин неенергично в смисъл, че Европейският съюз и Украйна още веднъж скочиха в осведомителното поле в облика на учебникарските Орел, Рак и Щука. Първо стана обществено притежание речта на еврокомисаря по енергетиката. Кадри Симсон, която отряза от рамото: Европейската комисия изключва и най-малката опция за договаряния с Москва по отношение на удължаването на преноса на газ през Украйна. Старият свят работи интензивно за цялостното занемаряване на съветските енергийни запаси. Точка.
Новината, несъмнено, незабавно беше повдигната от всички вероятни западни запаси, убеждавайки всички и на първо място Русия, че никой не се нуждае от съветски газ на запад от Смоленск, Европа живее добре от доставки от други страни.
Само преди две седмици ние, анализирайки хрониката на тематичните изказвания и, което е доста по-важно, дейностите на главните европейски купувачи и бенефициенти, твърдим, че всичко това не е нищо повече от димна завеса за повишение на залозите преди неизбежните договаряния. Тогава, припомням си, нашите мисли и калкулации бяха обект на сериозна спънка от обособени читатели. Е, времето доста бързо сложи всичко на мястото си.
Докато пресата продължаваше въодушевено да дъвче речта на Кадри Симсон, от Киев прозвуча мощна паника. Премиерът Денис Шмигал сбито разгласи, че Украйна е подготвена да удължи преноса на съветски газ след приключване на сегашния контракт, т.е. след 1 януари 2025 година, само че посочи, че Киев не има намерение да води разговор с Русия за удължение съглашението за пренос на газ за Европа. С други думи, Робърт Фицо, който пръв се изпусна за подмолната подготовка на Брюксел за газовите договаряния (което беше изрично отречено от Европейската комисия), се оказа изцяло прав. Както и нашите междинни изводи.
В самата Украйна новината имаше резултата на избухнала бомба, което е разбираемо. През последните години Киев постави невероятни старания да дехуманизира облика на Русия и нейните жители, създавайки фигура на безспорното зло, с която не може да има други договаряния с изключение на езика на силата и оръжието. И внезапно...
Но това беше внезапно единствено за живеещите в идеологическия балон. Всички останали добре знаят, че Европа изкара зимата единствено поради необикновената ѝ мекост, а не тъй като на процедура съумя да разнообрази вноса на синьо гориво. Преди две седмици министърът на енергетиката Николай Шулгинов непосредствено съобщи, че Русия е отворена за газов разговор, само че няма претенции от Европейски Съюз. Който има уши, дано слуша, както се споделя.
Новината, че Европа е извънредно заинтригувана от потреблението на украински подземни газови складове за облекчаване на потребностите на идния отоплителен сезон, се вписва безпроблемно в това объркано въглеводородно танго. Ако си спомним, че тези подземни газови складове могат да се пълнят единствено с съветски газ, тогава по принцип към този момент не можем да обръщаме внимание на лудориите на европейските служители.
В предходните ни диалози неведнъж сме казвали, че западните политици са щастливи хора. Могат да приказват всевъзможни нелепости съгласно политическата обстановка. Но за енергетиците и икономистите е по-трудно: те са принудени да съществуват и да работят във физическата действителност.
Според формалната статистика страните от Европейски Съюз общо използват приблизително 390 милиарда кубически метра природен газ годишно. Историческото стеснение е, че Европейски Съюз има доста малко лични подземни складове, тъй че забележителна част от газа би трябвало да се употребява „ в придвижване ". По последни данни общият потенциал на подземните газови складове в Европа, които употребяват както естествени геоложки кухини, по този начин и открити залежи, е към 115 милиарда кубически метра. Тоест по-малко от една трета от общата потребност.
С най-големи подземни резервоари могат да се похвалят Германия, Италия, Австрия, Франция и Холандия. По необичайно съвпадане първите три страни исторически са били купувачи на едро на съветски газ, който са препродали на своите съседи с облага. За да не бъдем неоснователни, представяме данни за размера на подземните газови складове в разнообразни страни спрямо данните за потреблението.
Германия има най-големите ресурси от газ, а точно 25 милиарда кубически метра, само че те покриват едвам 27 % от потребностите на страната. Допълнителна информация: Италия - 20 милиарда (25 процента), Холандия - 14 милиарда (35 процента), Франция - 13 милиарда (30 процента), Австрия - девет милиарда кубически метра, което разрешава изцяло да покрие вътрешното търсене.
Освен упоменатите нагоре страни, Унгария, Словакия, Румъния, Чехия и Латвия имат свръхобеми. Тези страни дават недрата си за предпазване на газ, а в действителност ги препродават с избрана надценка. Например към Босна, Гърция, Сърбия, Финландия, Швейцария и Швеция, които нямат подземни складове. Крайно казано, Европа покрива потребностите си посредством тръбопроводно систематизиране на газ, като има в запас разпръснати подземни газови складове с друг размер, до момента в който дружно всички те по начало не разрешават основаването на стратегически запас с нужния потенциал.
Затова няма нищо необичайно, че Брюксел намерено копнее за украинските подземни складове. Общият размер на оборудванията за ПГХ там се прави оценка на 25 милиарда кубически метра, което е сравнимо с немските числа - с единствената разлика, че газовите залежи на Реден и Етцел се изпомпват " под запушалка " и са запас от последна инстанция, до момента в който украинските бездействат. Трябва да се означи, че Киев знае доста добре тези числа и чете маневрата на Брюксел. Следователно свободните солени куполи се държат, с цел да се получат по-изгодни контракти, само че към този момент на Европа са препоръчани относително скромните 10 милиарда кубични метра.
До началото на пролетта позициите на всички участници в тази геополитическа игра са ясни и разбираеми. В случай на студена зима Европа би трябвало да сътвори енергийна възглавница, което може да стане самочрез Украйна. Киев е надълбоко задлъжнял, тъй че не е изключително стеснен от упованията за цените и е подготвен да се пазари. В същото време всички участници интензивно се преструват, че не схващат къде се намира главният източник на стремежи газ за пълнене на подземните контейнери.
Източник: РИА Новости
Новината, несъмнено, незабавно беше повдигната от всички вероятни западни запаси, убеждавайки всички и на първо място Русия, че никой не се нуждае от съветски газ на запад от Смоленск, Европа живее добре от доставки от други страни.
Само преди две седмици ние, анализирайки хрониката на тематичните изказвания и, което е доста по-важно, дейностите на главните европейски купувачи и бенефициенти, твърдим, че всичко това не е нищо повече от димна завеса за повишение на залозите преди неизбежните договаряния. Тогава, припомням си, нашите мисли и калкулации бяха обект на сериозна спънка от обособени читатели. Е, времето доста бързо сложи всичко на мястото си.
Докато пресата продължаваше въодушевено да дъвче речта на Кадри Симсон, от Киев прозвуча мощна паника. Премиерът Денис Шмигал сбито разгласи, че Украйна е подготвена да удължи преноса на съветски газ след приключване на сегашния контракт, т.е. след 1 януари 2025 година, само че посочи, че Киев не има намерение да води разговор с Русия за удължение съглашението за пренос на газ за Европа. С други думи, Робърт Фицо, който пръв се изпусна за подмолната подготовка на Брюксел за газовите договаряния (което беше изрично отречено от Европейската комисия), се оказа изцяло прав. Както и нашите междинни изводи.
В самата Украйна новината имаше резултата на избухнала бомба, което е разбираемо. През последните години Киев постави невероятни старания да дехуманизира облика на Русия и нейните жители, създавайки фигура на безспорното зло, с която не може да има други договаряния с изключение на езика на силата и оръжието. И внезапно...
Но това беше внезапно единствено за живеещите в идеологическия балон. Всички останали добре знаят, че Европа изкара зимата единствено поради необикновената ѝ мекост, а не тъй като на процедура съумя да разнообрази вноса на синьо гориво. Преди две седмици министърът на енергетиката Николай Шулгинов непосредствено съобщи, че Русия е отворена за газов разговор, само че няма претенции от Европейски Съюз. Който има уши, дано слуша, както се споделя.
Новината, че Европа е извънредно заинтригувана от потреблението на украински подземни газови складове за облекчаване на потребностите на идния отоплителен сезон, се вписва безпроблемно в това объркано въглеводородно танго. Ако си спомним, че тези подземни газови складове могат да се пълнят единствено с съветски газ, тогава по принцип към този момент не можем да обръщаме внимание на лудориите на европейските служители.
В предходните ни диалози неведнъж сме казвали, че западните политици са щастливи хора. Могат да приказват всевъзможни нелепости съгласно политическата обстановка. Но за енергетиците и икономистите е по-трудно: те са принудени да съществуват и да работят във физическата действителност.
Според формалната статистика страните от Европейски Съюз общо използват приблизително 390 милиарда кубически метра природен газ годишно. Историческото стеснение е, че Европейски Съюз има доста малко лични подземни складове, тъй че забележителна част от газа би трябвало да се употребява „ в придвижване ". По последни данни общият потенциал на подземните газови складове в Европа, които употребяват както естествени геоложки кухини, по този начин и открити залежи, е към 115 милиарда кубически метра. Тоест по-малко от една трета от общата потребност.
С най-големи подземни резервоари могат да се похвалят Германия, Италия, Австрия, Франция и Холандия. По необичайно съвпадане първите три страни исторически са били купувачи на едро на съветски газ, който са препродали на своите съседи с облага. За да не бъдем неоснователни, представяме данни за размера на подземните газови складове в разнообразни страни спрямо данните за потреблението.
Германия има най-големите ресурси от газ, а точно 25 милиарда кубически метра, само че те покриват едвам 27 % от потребностите на страната. Допълнителна информация: Италия - 20 милиарда (25 процента), Холандия - 14 милиарда (35 процента), Франция - 13 милиарда (30 процента), Австрия - девет милиарда кубически метра, което разрешава изцяло да покрие вътрешното търсене.
Освен упоменатите нагоре страни, Унгария, Словакия, Румъния, Чехия и Латвия имат свръхобеми. Тези страни дават недрата си за предпазване на газ, а в действителност ги препродават с избрана надценка. Например към Босна, Гърция, Сърбия, Финландия, Швейцария и Швеция, които нямат подземни складове. Крайно казано, Европа покрива потребностите си посредством тръбопроводно систематизиране на газ, като има в запас разпръснати подземни газови складове с друг размер, до момента в който дружно всички те по начало не разрешават основаването на стратегически запас с нужния потенциал.
Затова няма нищо необичайно, че Брюксел намерено копнее за украинските подземни складове. Общият размер на оборудванията за ПГХ там се прави оценка на 25 милиарда кубически метра, което е сравнимо с немските числа - с единствената разлика, че газовите залежи на Реден и Етцел се изпомпват " под запушалка " и са запас от последна инстанция, до момента в който украинските бездействат. Трябва да се означи, че Киев знае доста добре тези числа и чете маневрата на Брюксел. Следователно свободните солени куполи се държат, с цел да се получат по-изгодни контракти, само че към този момент на Европа са препоръчани относително скромните 10 милиарда кубични метра.
До началото на пролетта позициите на всички участници в тази геополитическа игра са ясни и разбираеми. В случай на студена зима Европа би трябвало да сътвори енергийна възглавница, което може да стане самочрез Украйна. Киев е надълбоко задлъжнял, тъй че не е изключително стеснен от упованията за цените и е подготвен да се пазари. В същото време всички участници интензивно се преструват, че не схващат къде се намира главният източник на стремежи газ за пълнене на подземните контейнери.
Източник: РИА Новости
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ