Проф. Пламен Киров: Президентът не може да бави указа за назначаването на новия главен прокурор
Седмица преди избора на новия основен прокурор на 24 октомври, президентът Росен Плевнелиев (2012 - 2017) прикани сегашния държавен глава Румен Радев да се възползва от конституционното си право и да отсрочи избора на нов основен прокурор. Повод за настояването му е неналичието на конкуренция за поста, защото Иван Гешев е единственият претендент.
Според Конституцията президентът има право да откаже да подпише за назначението, само че в случай че то наново му бъде показано, към този момент би трябвало да издаде съответния декрет.
Какви са вероятните ходове на Румен Радев в тази обстановка, "Епицентър " потърси за коментар някогашния парламентарен арбитър и учител по конституционно право проф. Пламен Киров
- Как да тълкуваме, проф. Киров, апела на някогашния държавен глава Росен Плевнелиев към президента Румен Радев да не подписва указа за назначението на Иван Гешев за основен прокурор?
- Този човек не престава да ни радостни с мненията и рекомендациите, които дава на разнообразни институции.
Може да му се насочи следния въпрос – когато той беше президент и назначаваше сегашния към момента основен прокурор господин Цацаров, за какво не върна указа, а го подписа незабавно?
Той разяснява, че е изискал да има различни кандидатури, обсъждани във Висшия правосъден съвет, само че в края на краищата има една дефинитивна препоръчана кандидатура, утвърдена от гилдиите.
- Вероятно, омаян от пристрастията си, Плавнелиев е не запомнил, че Висш съдебен съвет е разграничен на две колегии, с цел да бъдат те самостоятелни при взимането на кадрови решения.
- Плевнелиев не трябва да не помни, че след назначението на основния прокурор Сотир Цацаров Конституцията на Република България беше изменена през 2015 година и Висш съдебен съвет се раздели на две колегии.
Той е наясно с тези промени, в случай че не са минали около ушите му - по-скоро около съзнанието му и той не знае, че Конституцията е изменена.
Самият факт, че имаме две обособени колегии, натоварени с кадруването, надлежно в средите на съдиите и на прокурорите, значи, че двете колегии може да се обединят към една кандидатура, която да показват за разискване в пленарния състав на Висш съдебен съвет.
И това най-вероятно за в бъдеще ще бъде практикувано, тъй като такава е логиката - професионалната общественост на магистрати да не се меси при назначението на прокурори, а прокурорската общественост - при назначението на съдии.
Това ще предизвика да се стигне до единодушие в съответните колегии, тъй че те да застават зад издигнатите кандидатури при разискването в пленарния състав на Висш съдебен съвет тогава, когато този пленарен състав взима решение да предложи на президента назначението на върховен магистрат - било ръководител на висшия касационен съд, било то ръководител на административен съд, било то основен прокурор.
- Възможно ли е Плевнелиев да не е наясно с този механизъм или съзнателно предлага на Радев да наруши конституционния ред?
- Президентът Плевнелиев би трябвало да е осведомен с този механизъм - по тази причина съм изумен, по какъв начин той просто ей по този начин предлага на президента Радев да откаже издаването на декрет!
Освен това самият настоящ президент сподели, че е наясно с тази дълга и комплицирана процедура по издигането на претендента за нов основен прокурор, която се развиваше повече от 4 месеца - деликатно готова от Висш съдебен съвет и с голям брой стадии.
- Които се случваха обществено, пред очите на цялото общество!
- Да и президентът е наясно с всеки подробност от тази процедура.
Ако пленумът на Висш съдебен съвет предложи кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор, президентът към този момент е осведомен с персоналните качества на този човек, с всички рецензии и положителни думи, отправени към тази кандидатура - тъй че той би трябвало да е построил свое отношение към тази кандидатура.
Освен това президентът направи обстойни съвещания с научни среди, с неправителствени организации, още преди да е стартирала самата процедура за номинация.
Всичко, което се случи към тази номинация, беше извървяно малко по малко от Висш съдебен съвет и от самия президент. Всичко това допуска, че президентът има към този момент мнение към кандидатурата, която ще бъде препоръчана на неговото внимание. Така че, президентът не може да бави този акт.
- Противниците на избора на Иван Гешев упорстват президентът да се възползва от опцията да бави указа, защото няма указан период за неговото издаване. Това допустимо ли е и какъв брой време може да се бави този декрет?
- Може да бави, само че с какво президентът ще обоснове своето закъснение – че не е наясно с кандидатурата или не е наясно с настроенията на обществото?
Противниците ѝ демонстрират раздразнителност - откакто дотук не съумяха да предотвратят номинацията и процедурата, която се разви през Висш съдебен съвет, оттук-нататък митингите им ще бъдат не пред постройката на Съдебната палата или на Висш съдебен съвет, а ще се реалокират пред фонтана на президентството.
Евентуалното закъснение на указа ще даде опция да се провежда социална опозиция за тази кандидатура, само че това с нищо няма да промени нещата. Изборът ще бъде реалност.
- Чувам в разнообразни среди по какъв начин се развиват сюжети за да се оказва напън на президента. Какво може да се случи оттук-нататък?
- Да, ще се вършат опити да се влияе върху президента като се упражни публичен напън от протестърските среди, чиято съществена цел се свежда до едно – битката с основния прокурор, който и да е той.
От край време те свеждат правосъдната промяна до едно-единствено нещо – борба с основния прокурор. Но това си е техен проблем, евентуално са водени от някакви политически цели, които следват и които нямат нищо общо с публичните ползи. Президентът няма за какво да бави указа.
Той би трябвало да е наясно с преимуществата и минусите на кандидатурата и в случай че приема предлагането на Висш съдебен съвет, да издаде декрет в границите на седмица (Плевнелиев издаде указа за Цацаров в границите на 24 часа -б.р ). Да, има конституционно право да върне, само че не може просто да върне, би трябвало да изрази претекстове.
През 2017-а, когато Радев върна кандидатурата на арбитър Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд, той се стимулира чисто официално – Висш съдебен съвет предлага кандидатура в края на своя мандат, а президентът желае да чуе и мнението на новия състав на Висш съдебен съвет. Радев не изрази претекстове по отношение на професионалните качества на претендента, възражението му бе по отношение на субекта, правещ предлагането. В момента няма подобен проблем. Аргументите могат да бъдат само по отношение на личността на оферти претендент. И с това президентът би трябвало да е наясно.
- Критиците на избора отиват още по-далеч – те чертаят проекти, че като не издаде Радев декрет на Гешев, ще забави избора на новия основен прокурор и това може да бъде мотив да внесе план за смяна в конституцията.
- Президентът има това пълномощие, само че ми се коства, че всичко излиза оттатък границите на здравия разсъдък. Представете си смяна в Конституцията предвид на една-единствена персона, това не е ли към този момент отвън границите на здравия разсъдък? „ Иван Гешев да не бъде в никакъв случай за основен прокурор “ - това ли ще гласи текстът? Или президентът ще предложи нова процедура за издигане и номиниране на основен прокурор? Това ще е смяна на главата в Конституцията за правосъдната власт, само че това изисква привикване на Велико национално заседание. Това е към този момент неуместно!
- Защо е този безумен блян изборът На Иван Гешев да бъде блокиран?
- Не знам, не го разбирам. Очевидно, работят на правилото на Катон Стари „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “!
- Не е ли боязън от отмъщение?
- Не бих споделил. Избираме някакъв зложелател и започваме да плюем по него с всички сили, до безсилие. Това е контрапродуктивно за една демократична правова страна.
- Но в последните 4 месеца бяхме очевидци на неистова площадна борба с този избор, на която за жалост някогашния държавен глава приглася!
- Мисля, че при по този начин възприетата процедура и други претенденти да бяха номинирани и към тях можеше да се подходи с гняв, завист и непрестанни офанзиви. Тази игра може да се приложи по отношение на разнообразни претенденти от разнообразни страни, само че с идентичен триумф. Така че най-после да се окаже, че в правосъдната власт – било в средите на съдиите или на прокурорите - никой да не желае неговата кандидатура да бъде номинирана и да взе участие в такава процедура. В положение сме и да стигнем до такава степен, за жалост.
- Това е доста ужасно, тъй като значи, че сме подвластни на унищожителния синдром. Очаквате ли публични разбърквания на пластовете след избора на Иван Гешев?
- Нека той стане факт, ще изчакаме решението на Висш съдебен съвет. Не чакам публични катаклизми, Прокуратурата ще продължи да работи. Ние сведохме Прокуратурата до фигурата на основния прокурор, което също е неправилно. В Прокуратурата работят доста хора и по-голямата част, доколкото имам взор, съзнателно си извършват функционалностите.
- Ще остане една „ креслива” група, която ще се мести от едно място на друго в София, следвайки някакви свои, персонални ползи, по този начин ли?
- Да, по този начин ми се коства. Тази група желае да има зложелател, с който да води битка „ на живот и гибел “, това е!
Според Конституцията президентът има право да откаже да подпише за назначението, само че в случай че то наново му бъде показано, към този момент би трябвало да издаде съответния декрет.
Какви са вероятните ходове на Румен Радев в тази обстановка, "Епицентър " потърси за коментар някогашния парламентарен арбитър и учител по конституционно право проф. Пламен Киров
- Как да тълкуваме, проф. Киров, апела на някогашния държавен глава Росен Плевнелиев към президента Румен Радев да не подписва указа за назначението на Иван Гешев за основен прокурор?
- Този човек не престава да ни радостни с мненията и рекомендациите, които дава на разнообразни институции.
Може да му се насочи следния въпрос – когато той беше президент и назначаваше сегашния към момента основен прокурор господин Цацаров, за какво не върна указа, а го подписа незабавно?
Той разяснява, че е изискал да има различни кандидатури, обсъждани във Висшия правосъден съвет, само че в края на краищата има една дефинитивна препоръчана кандидатура, утвърдена от гилдиите.
- Вероятно, омаян от пристрастията си, Плавнелиев е не запомнил, че Висш съдебен съвет е разграничен на две колегии, с цел да бъдат те самостоятелни при взимането на кадрови решения.
- Плевнелиев не трябва да не помни, че след назначението на основния прокурор Сотир Цацаров Конституцията на Република България беше изменена през 2015 година и Висш съдебен съвет се раздели на две колегии.
Той е наясно с тези промени, в случай че не са минали около ушите му - по-скоро около съзнанието му и той не знае, че Конституцията е изменена.
Самият факт, че имаме две обособени колегии, натоварени с кадруването, надлежно в средите на съдиите и на прокурорите, значи, че двете колегии може да се обединят към една кандидатура, която да показват за разискване в пленарния състав на Висш съдебен съвет.
И това най-вероятно за в бъдеще ще бъде практикувано, тъй като такава е логиката - професионалната общественост на магистрати да не се меси при назначението на прокурори, а прокурорската общественост - при назначението на съдии.
Това ще предизвика да се стигне до единодушие в съответните колегии, тъй че те да застават зад издигнатите кандидатури при разискването в пленарния състав на Висш съдебен съвет тогава, когато този пленарен състав взима решение да предложи на президента назначението на върховен магистрат - било ръководител на висшия касационен съд, било то ръководител на административен съд, било то основен прокурор.
- Възможно ли е Плевнелиев да не е наясно с този механизъм или съзнателно предлага на Радев да наруши конституционния ред?
- Президентът Плевнелиев би трябвало да е осведомен с този механизъм - по тази причина съм изумен, по какъв начин той просто ей по този начин предлага на президента Радев да откаже издаването на декрет!
Освен това самият настоящ президент сподели, че е наясно с тази дълга и комплицирана процедура по издигането на претендента за нов основен прокурор, която се развиваше повече от 4 месеца - деликатно готова от Висш съдебен съвет и с голям брой стадии.
- Които се случваха обществено, пред очите на цялото общество!
- Да и президентът е наясно с всеки подробност от тази процедура.
Ако пленумът на Висш съдебен съвет предложи кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор, президентът към този момент е осведомен с персоналните качества на този човек, с всички рецензии и положителни думи, отправени към тази кандидатура - тъй че той би трябвало да е построил свое отношение към тази кандидатура.
Освен това президентът направи обстойни съвещания с научни среди, с неправителствени организации, още преди да е стартирала самата процедура за номинация.
Всичко, което се случи към тази номинация, беше извървяно малко по малко от Висш съдебен съвет и от самия президент. Всичко това допуска, че президентът има към този момент мнение към кандидатурата, която ще бъде препоръчана на неговото внимание. Така че, президентът не може да бави този акт.
- Противниците на избора на Иван Гешев упорстват президентът да се възползва от опцията да бави указа, защото няма указан период за неговото издаване. Това допустимо ли е и какъв брой време може да се бави този декрет?
- Може да бави, само че с какво президентът ще обоснове своето закъснение – че не е наясно с кандидатурата или не е наясно с настроенията на обществото?
Противниците ѝ демонстрират раздразнителност - откакто дотук не съумяха да предотвратят номинацията и процедурата, която се разви през Висш съдебен съвет, оттук-нататък митингите им ще бъдат не пред постройката на Съдебната палата или на Висш съдебен съвет, а ще се реалокират пред фонтана на президентството.
Евентуалното закъснение на указа ще даде опция да се провежда социална опозиция за тази кандидатура, само че това с нищо няма да промени нещата. Изборът ще бъде реалност.
- Чувам в разнообразни среди по какъв начин се развиват сюжети за да се оказва напън на президента. Какво може да се случи оттук-нататък?
- Да, ще се вършат опити да се влияе върху президента като се упражни публичен напън от протестърските среди, чиято съществена цел се свежда до едно – битката с основния прокурор, който и да е той.
От край време те свеждат правосъдната промяна до едно-единствено нещо – борба с основния прокурор. Но това си е техен проблем, евентуално са водени от някакви политически цели, които следват и които нямат нищо общо с публичните ползи. Президентът няма за какво да бави указа.
Той би трябвало да е наясно с преимуществата и минусите на кандидатурата и в случай че приема предлагането на Висш съдебен съвет, да издаде декрет в границите на седмица (Плевнелиев издаде указа за Цацаров в границите на 24 часа -б.р ). Да, има конституционно право да върне, само че не може просто да върне, би трябвало да изрази претекстове.
През 2017-а, когато Радев върна кандидатурата на арбитър Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд, той се стимулира чисто официално – Висш съдебен съвет предлага кандидатура в края на своя мандат, а президентът желае да чуе и мнението на новия състав на Висш съдебен съвет. Радев не изрази претекстове по отношение на професионалните качества на претендента, възражението му бе по отношение на субекта, правещ предлагането. В момента няма подобен проблем. Аргументите могат да бъдат само по отношение на личността на оферти претендент. И с това президентът би трябвало да е наясно.
- Критиците на избора отиват още по-далеч – те чертаят проекти, че като не издаде Радев декрет на Гешев, ще забави избора на новия основен прокурор и това може да бъде мотив да внесе план за смяна в конституцията.
- Президентът има това пълномощие, само че ми се коства, че всичко излиза оттатък границите на здравия разсъдък. Представете си смяна в Конституцията предвид на една-единствена персона, това не е ли към този момент отвън границите на здравия разсъдък? „ Иван Гешев да не бъде в никакъв случай за основен прокурор “ - това ли ще гласи текстът? Или президентът ще предложи нова процедура за издигане и номиниране на основен прокурор? Това ще е смяна на главата в Конституцията за правосъдната власт, само че това изисква привикване на Велико национално заседание. Това е към този момент неуместно!
- Защо е този безумен блян изборът На Иван Гешев да бъде блокиран?
- Не знам, не го разбирам. Очевидно, работят на правилото на Катон Стари „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “!
- Не е ли боязън от отмъщение?
- Не бих споделил. Избираме някакъв зложелател и започваме да плюем по него с всички сили, до безсилие. Това е контрапродуктивно за една демократична правова страна.
- Но в последните 4 месеца бяхме очевидци на неистова площадна борба с този избор, на която за жалост някогашния държавен глава приглася!
- Мисля, че при по този начин възприетата процедура и други претенденти да бяха номинирани и към тях можеше да се подходи с гняв, завист и непрестанни офанзиви. Тази игра може да се приложи по отношение на разнообразни претенденти от разнообразни страни, само че с идентичен триумф. Така че най-после да се окаже, че в правосъдната власт – било в средите на съдиите или на прокурорите - никой да не желае неговата кандидатура да бъде номинирана и да взе участие в такава процедура. В положение сме и да стигнем до такава степен, за жалост.
- Това е доста ужасно, тъй като значи, че сме подвластни на унищожителния синдром. Очаквате ли публични разбърквания на пластовете след избора на Иван Гешев?
- Нека той стане факт, ще изчакаме решението на Висш съдебен съвет. Не чакам публични катаклизми, Прокуратурата ще продължи да работи. Ние сведохме Прокуратурата до фигурата на основния прокурор, което също е неправилно. В Прокуратурата работят доста хора и по-голямата част, доколкото имам взор, съзнателно си извършват функционалностите.
- Ще остане една „ креслива” група, която ще се мести от едно място на друго в София, следвайки някакви свои, персонални ползи, по този начин ли?
- Да, по този начин ми се коства. Тази група желае да има зложелател, с който да води битка „ на живот и гибел “, това е!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ