Феномен или ядрена бомба са превърнали части от пустини в стъкла?
Седем години след нуклеарните опити в Аламогордо, Ню Мексико, доктор Дж. Робърт Опенхаймер, бащата на атомната бомба, изнасял лекция в лицей, когато студент го попитал дали това е първият осъществен атомен тест.
„ Да, в актуалните времена ", дал отговор той.
Изречението, енигматично и неясно по това време, в действителност било алюзия към антични индуски текстове, които разказват апокалиптична злополука, която не корелира с вулканични изригвания или други известни ни феномени. Опенхаймер, който изучавал античния санскрит, безспорно имал поради откъс от най-известната книга на индуизма, наричана от време на време „ индуисткият Нов завет " -„ Бхагавад Гита ", който разказва световна злополука, породена от „ незнайно оръжие, стоманен лъч ".
Въпреки че може да е обезпокоително за научната общественост да се приказва за съществуването на атомни оръжия преди сегашния цикъл на цивилизацията, доказателствата за този феномен изникват от всяко кътче на планетата.
Пустинно стъкло
Това доказателство идва освен от хиндуистките стихове, само че и от разтопените стъклени фрагменти, разпръснати из доста пустини по света. Силициевите кристали, любопитно излети, изумително наподобяват същите фрагменти, открити след нуклеарните детонации в атомната тестова площадка на Белите пясъци в Аламогордо.
През декември 1932 година Патрик Клейтън, геодезист от Египетската геоложка работа, карал сред дюните на Голямото пясъчно море, покрай платото Саад в Египет, когато чул хрущене под колелата. Докато изследвал какво предизвикало звука, той разкрил огромни части стъкло в пясъка.
Находката привлякла вниманието на геолозите по целия свят и по този начин било посадено семето на една от най-големите модерни научни енигми. Какъв феномен би могъл да увеличи температурата на пустинния пясък до най-малко 1 815 градуса по Целзий, с цел да го трансформира в огромни листове компактно жълто-зелено стъкло?
Докато прекосявал през ракетния полигон White Sands на Аламогордо, Албион У. Харт, един от първите инженери, приключили Масачузетския софтуерен институт, забелязал, че частите стъкло, оставени от нуклеарните опити, са идентични с образуванията, които следил в африканската пустиня 50 години по-рано. Освен това, методът, по който било разтопено стъклото, сходно на това в пустинята, би изисквало детонацията да бъде 10 000 пъти по-мощна от следената в Ню Мексико, написа " Вести ".
Много учени са се опитвали да обяснят съществуването на огромни стъклени парчета в пустините на Либия, Сахара, Мохаве и доста други места по света като резултат от удари на великански астероид. Въпреки това, заради неналичието на съпътстващи кратери в пустинята, теорията не звучи правдиво. Нито сателитни изображения, нито сонар са съумели да открият дупки, които да потвърдят сходна доктрина.
Освен това, стъклените скали, открити в Либийската пустиня, имат степен на бистрота и непорочност 99 %, нещо което не е типично за сливането на паднали астероиди, защото при тях желязото и други материали се смесват с отлетия силиций след удара.
Въпреки това учените допускат, че метеоритите, които теоретично биха могли да са станали причина за образуването на стъклените скали, може да са експлодирали на няколко благи над повърхността на Земята, сходно на Тунгуското събитие, или просто да са отскочили по подобен метод, че да носят със себе си доказателствата за удара, оставяйки топлината от триенето.
Това обаче не изяснява по какъв начин две от зоните, открити в непосредствена непосредственост в Либийската пустиня, демонстрират същия модел - вероятността за два удара на два астероида, толкоз близо един до различен, е доста ниска. Нито пък изяснява отсъствието на вода в екземплярите от тектит, когато се е считало, че тези области са били покрити с нея преди към 14 000 години.
Древната злополука на Мохенджо Даро
Градът, в който се е появила културата в днешната котловина на река Инд, е огромна загадка. Скалите на руините са отчасти кристализирали, дружно с останките от мъгливите му жители. Освен това мистериозни локални текстове приказват за интервал от седем дни на признателност към летящите коли, наречени Вимана, за това, че са избавили живота на 30 000 поданици от ужасяваща злополука.
През 1927 година, години след откриването на руините на Мохенджо Даро, в покрайнините на града били открити 44 човешки скелета. Повечето били с лице надолу, легнали на улицата и хванати за ръце, като че ли пагубно събитие ненадейно погълнало града. Някои от изследваните тела демонстрират съществуване на необяснима радиация. Много специалисти считат, че Мохенджо Даро е категоричен находка запечатала нуклеарна злополука две хилядолетия преди Христа.
Този град обаче не е единственото антично място, за което се подозира, че е станало жертва на нуклеарно нахлуване. Десетки здания от античния свят имат тухли с разтопени скали, както се получава при топлинен тест – феномен, който актуалните учени не могат да обяснят:
Древни замъци и кули в Шотландия, Ирландия и Англия
Град Чатал Хююк в Турция
Алалах в Северна Сирия
Руините на Седемте града, покрай Еквадор
Градове сред река Ганг в Индия и хълмовете Раджмахал
Райони на пустинята Мохаве в Съединените щати
На което и да е от тези места по света, белезите за извънредно висока температура и ярките описания на заплашителен прелом допускат, че е допустимо да е имало по-ранна ера, в която нуклеарната технология към този момент е била известна на хората - ера, в която атомната технология е била обърната против индивида.[**sorce_name**]
„ Да, в актуалните времена ", дал отговор той.
Изречението, енигматично и неясно по това време, в действителност било алюзия към антични индуски текстове, които разказват апокалиптична злополука, която не корелира с вулканични изригвания или други известни ни феномени. Опенхаймер, който изучавал античния санскрит, безспорно имал поради откъс от най-известната книга на индуизма, наричана от време на време „ индуисткият Нов завет " -„ Бхагавад Гита ", който разказва световна злополука, породена от „ незнайно оръжие, стоманен лъч ".
Въпреки че може да е обезпокоително за научната общественост да се приказва за съществуването на атомни оръжия преди сегашния цикъл на цивилизацията, доказателствата за този феномен изникват от всяко кътче на планетата.
Пустинно стъкло
Това доказателство идва освен от хиндуистките стихове, само че и от разтопените стъклени фрагменти, разпръснати из доста пустини по света. Силициевите кристали, любопитно излети, изумително наподобяват същите фрагменти, открити след нуклеарните детонации в атомната тестова площадка на Белите пясъци в Аламогордо.
През декември 1932 година Патрик Клейтън, геодезист от Египетската геоложка работа, карал сред дюните на Голямото пясъчно море, покрай платото Саад в Египет, когато чул хрущене под колелата. Докато изследвал какво предизвикало звука, той разкрил огромни части стъкло в пясъка.
Находката привлякла вниманието на геолозите по целия свят и по този начин било посадено семето на една от най-големите модерни научни енигми. Какъв феномен би могъл да увеличи температурата на пустинния пясък до най-малко 1 815 градуса по Целзий, с цел да го трансформира в огромни листове компактно жълто-зелено стъкло?
Докато прекосявал през ракетния полигон White Sands на Аламогордо, Албион У. Харт, един от първите инженери, приключили Масачузетския софтуерен институт, забелязал, че частите стъкло, оставени от нуклеарните опити, са идентични с образуванията, които следил в африканската пустиня 50 години по-рано. Освен това, методът, по който било разтопено стъклото, сходно на това в пустинята, би изисквало детонацията да бъде 10 000 пъти по-мощна от следената в Ню Мексико, написа " Вести ".
Много учени са се опитвали да обяснят съществуването на огромни стъклени парчета в пустините на Либия, Сахара, Мохаве и доста други места по света като резултат от удари на великански астероид. Въпреки това, заради неналичието на съпътстващи кратери в пустинята, теорията не звучи правдиво. Нито сателитни изображения, нито сонар са съумели да открият дупки, които да потвърдят сходна доктрина.
Освен това, стъклените скали, открити в Либийската пустиня, имат степен на бистрота и непорочност 99 %, нещо което не е типично за сливането на паднали астероиди, защото при тях желязото и други материали се смесват с отлетия силиций след удара.
Въпреки това учените допускат, че метеоритите, които теоретично биха могли да са станали причина за образуването на стъклените скали, може да са експлодирали на няколко благи над повърхността на Земята, сходно на Тунгуското събитие, или просто да са отскочили по подобен метод, че да носят със себе си доказателствата за удара, оставяйки топлината от триенето.
Това обаче не изяснява по какъв начин две от зоните, открити в непосредствена непосредственост в Либийската пустиня, демонстрират същия модел - вероятността за два удара на два астероида, толкоз близо един до различен, е доста ниска. Нито пък изяснява отсъствието на вода в екземплярите от тектит, когато се е считало, че тези области са били покрити с нея преди към 14 000 години.
Древната злополука на Мохенджо Даро
Градът, в който се е появила културата в днешната котловина на река Инд, е огромна загадка. Скалите на руините са отчасти кристализирали, дружно с останките от мъгливите му жители. Освен това мистериозни локални текстове приказват за интервал от седем дни на признателност към летящите коли, наречени Вимана, за това, че са избавили живота на 30 000 поданици от ужасяваща злополука.
През 1927 година, години след откриването на руините на Мохенджо Даро, в покрайнините на града били открити 44 човешки скелета. Повечето били с лице надолу, легнали на улицата и хванати за ръце, като че ли пагубно събитие ненадейно погълнало града. Някои от изследваните тела демонстрират съществуване на необяснима радиация. Много специалисти считат, че Мохенджо Даро е категоричен находка запечатала нуклеарна злополука две хилядолетия преди Христа.
Този град обаче не е единственото антично място, за което се подозира, че е станало жертва на нуклеарно нахлуване. Десетки здания от античния свят имат тухли с разтопени скали, както се получава при топлинен тест – феномен, който актуалните учени не могат да обяснят:
Древни замъци и кули в Шотландия, Ирландия и Англия
Град Чатал Хююк в Турция
Алалах в Северна Сирия
Руините на Седемте града, покрай Еквадор
Градове сред река Ганг в Индия и хълмовете Раджмахал
Райони на пустинята Мохаве в Съединените щати
На което и да е от тези места по света, белезите за извънредно висока температура и ярките описания на заплашителен прелом допускат, че е допустимо да е имало по-ранна ера, в която нуклеарната технология към този момент е била известна на хората - ера, в която атомната технология е била обърната против индивида.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ