Калин Костов, председател на Сдружението за европейско качество на висшето образование, пред „Труд“:България е на първо място по плагиатство
Сдружението, което управлява Калин Костов , е основано през 2009 година от група преподаватели от Стопанската Академия „ Димитър А. Ценов ” като реакция против властническото ръководство на някогашния ректор на висшето учебно заведение Величко Адамов. Експертът акцентира преимуществата на новия Закон за академичното развиване, който планува секване на плагиатството, безразборното роене на професори и доценти, както и въвеждането на наукометрични стандарти.
– Господин Костов, в края на март Народното събрание одобри дълго чаканите ремонти в Закона за развиване на академичното обучение (ЗРАСРБ), които бяха квалифицирани от част от научната общественост като революционни. Какво плануват те?
– Идеята на измененията не е да ревизира радикално в този момент съществуващата система за кариерно израстване в региона на науката, а да я усъвършенства, като поправя някои очевидни и несъмнени нейни недостатъци. Те са открити по общо единодушие в самата научна общественост, а и в обществото като цяло. Ако въвеждането на минимални стандарти за израстване в науката и на надалеч по-ефективна форма на надзор против нарушавания може да бъде несъмнено като гражданска война, то дано измененията бъдат наречени и по този начин. Новосъздадената Комисия за академична нравственос, цели да приключи ситуацията, в което МОН е безразличен наблюдаващ и регистратор на всевъзможни нарушавания. Тяхната повсеместност провокира вълна от възмущение в неправителствения бранш, в интернационалните научни организации и измежду самите учени и преподаватели, останали неизкушени по елементарен метод да си проправят път нагоре в научната подчиненост.
– Ще спре ли новата редакция на закона безразборното роене на професори и доценти в българските висши учебни заведения?
– Предвиждат се минимални наукометрични стандарти за кариерно израстване, каквито до момента липсваха. Масовото произвеждане на научни фрагменти от първите години на действието на закона отмина и в този момент се следи противоположния развой – тук-там даже безпричинно затваряне. Недалновидната политика на управленията на висшите учебни заведения от интервала от началото на действието на закона отвори безкрайно системата за отсъждане на научни степени и заемане на длъжности и тя излезе отвън надзор. Оказа се, че свръхлиберализирането на процедурите ни завари неподготвени и българската академична общественост няма задоволително добре развити инстинкти за самоконтрол, което наложи намесата на страната.
– Българската научна общественост беше ли готова независимо да взема решенията за себе си и да носи отговорността пред обществото за това, каквато бе логиката на признатия през 2010 година сегашен закон?
– Смятам, че в българската научна общественост доста сполучливо са се вградили детайли, които от десетилетия паразитират върху нейните безспорни достолепия. Това не е развой, който е почнал през днешния ден, през вчерашния ден или даже с влизането в действие на в този момент променения ЗРАСРБ. Спомнете си безсмъртния облик на Тодор Колев – професор Денев от кино лентата „ Двойникът ”. Това е свръхактуален облик още отпреди началото на прехода и демонстрира комичното, само че и доста рисково лице на псевдонауката. Създаването на правила не лимитира свободите на академичната общественост, в противен случай, тя е гаранция за спазването и зачитането им. Честните хора не се опасяват от разпоредбите. Държавата се намесва, тъй като счита, че е нужно да подкрепи точно тях. Цялата логичност на измененията на закона е такава, че предизвиква основаването и развиването на система за самоконтрол в границите на академичната автономност. Държавата се намесва само, когато по очевиден и безспорен метод е видно, че на избрани места и случаи академичната автономност се е трансформирала в нещо друго.
– Особено, когато ректорът на висшето учебно заведение се окаже плагиат…
– В сходни случаи, висшето учебно заведение се трансформира в пленник на управлението си. Ректорът не трябва да се разпознава с институцията, която управлява, тя не му е бащиния. Наблюдавахме сходни процеси в Стопанската Академия в Свищов по времето на Величко Адамов, както и на други места в този момент. Даването на опция на министъра на образованието и науката да назначава длъжностен ректор в случаите, когато по отношение на ректор на висше учебно заведение се откри плагиатство или откаже да извърши пълномощията си, да уволни от висшето учебно заведение лице, за което е открито плагиатство, фактически провокира дискусия. Това обаче е гаранцията, че законът ще бъде ефикасен. Без нея всички правила биха си останали единствено положителни пожелания, заради неналичието на санкционни последствия.
– Контролът от страна на страната ли е акцентът на измененията?
– Може да се каже. Когато погледнете досегашната редакция на текстовете, ще останете с усещане, че на министъра умишлено е отнета опцията да се намесва и управлява университетските процеси. В последна сметка става въпрос за болшинство от държавни висши учебни заведения и държавно финансиране с парите на всички нас – данъкоплатците. Явната нереципрочност сред вменените отговорности за надзор и избраната подготвеност на институцията, води до неспособност да се отговори съответно на стотиците тъжби, които постъпват. Имам взор и извън, и от вътрешната страна в тези процеси, тъй като години наред от името на нашето академично съдружие съм сезирал за нарушавания, в този момент оказвам помощ да се отговори съответно на сходни сигнали.
– Какво ще съставляват минималните наукометрични стандарти и ще подтикват ли те българските учени да търсят самопризнание посредством изявления в реномирани международни издания?
– Именно това е тяхната цел. Безсмислено е да се прави просвета „ на кг ” или просвета за вътрешна приложимост. Наукометричните индикатори целят с изключение на да сложат най-малък предел, под който не трябва да се пада при кариерното израстване, също по този начин и да подтикват не количеството, а качеството на научната продукция. Много повече ще се точкуват изявления в реферирани и индексирани национални и интернационалните издания. Целта е да се насърчи академичната общественост да влезе в конкурентен режим с сътрудниците си по света – това ще вдигне неизбежно и качеството на нашето обучение и просвета. Самите стандарти ще са задоволително гъвкави, с цел да не съставляват непреодолима спънка за хората в системата, само че и ще са задоволително строги, с цел да не позволен обстановка, при която безусловно анонимни за научната общественост лица стават доценти и професори или пък събират цялостен лист от научни трофеи, с които злоупотребяват след това.
– Мерките против плагиатството не са ли прекомерно строги и няма ли заплаха бъдещата Комисия по академична нравственос да стартира „ лов на вещици ” измежду хората на науката?
– За хората несъмнено не е напълно ясно, само че още от 1995 година в Закона за висшето обучение е планувано, че членовете на университетския състав се освобождават от служба при потвърдено по открития ред плагиатство в научните писания. Има еднакъв текст и в работилия до момента ЗРАСРБ, който не сме трансформирали! На процедура, обаче, сходни санкции са прилагани единствено един път и в правосъдните актове категорично е посочено, че има нормативна празнина по въпроса за регламентиране на процедурите за определяне на това нарушаване. Липсата на публично установени случаи на плагиатство до момента значи, че или в България то липсва, или ограниченията против него не работят и се нуждаят от юридическа оптимизация. Комисията по академична нравственос, която ще следи и управлява тези въпроси, ще е формирана от потвърдени учени, ползващи се с безупречна морална известност, а не политически орган, на който може да се въздейства. Тя ще употребява както професионална експертиза в съответната област, по този начин и юридическа, тъй че опасения следва да имат единствено нарушителите.
– Колко огромен е казусът с плагиатството по ваши данни?
– С сътрудниците от Сдружението за европейско качество във висшето обучение още през 2014 година огласихме данни на едно от най-авторитетните интернационалните научни списания „ Science ”, което изследвайки географията на това събитие, слага България на нежеланото първо място в целия свят. Изпреварваме даже африканските страни. Тези статистики се удостоверяват и от броя на сигналите, които получава Министерството на образованието и науката. Темата бе сложена изключително мъчително на няколко кръгли маси и конференции, проведени от Съюза на учените в България, Българска академия на науките и Софийския университет. Пред нас се откриват два пътя – единият, от криворазбрано възприятие за взаимност вътре в академичната общественост да продължим да съблюдаваме тази самобитна „ омерта ”, която предизвиква точно тези деструктивни процеси. Така ще отслабим в допълнение имунната система на висшите учебни заведения и научните организации. Другият път е намерено да признаем, че подобен проблем съществува и да вземем съответни ограничения в този момент, тъй като на следващия ден към този момент ще е късно.
– Съществува ли заплаха, приложението на закона да не обхване завареното състояние и доста от фрапантните случаи на неспазване на научните стандарти и нарушение на академичната нравственос да останат несанкционирани?
– По отношение на спазването на минималните наукометрични индикатори, решението е да се насърчат към този момент получилите научни степени и заелите длъжностите членове на университетския състав да покрият минималните стандарти. Докато това не стане, те няма да бъдат вписвани в особено основания за тази цел указател и няма да имат право да вземат участие в научни журита.
За плагиатство обаче отминалост няма. Това е международната процедура и България не може да си разреши да остане бяло леке на картата на Европа. Отнемането на научни трофеи и отстраняването от длъжности е процедура освен в страните от Западна Европа, само че и в по-близки като география и нрав до нас страни като Унгария и Румъния. То е съпроводено освен с научни наказания, само че и с понасянето на политическа отговорност. Оставки поради плагиатство подадоха немският министър на защитата Карл Теодор цу Гутенберг, просветният министър в Германия Анете Шафан, заместител ръководителят на ЕП Силвана Кох-Мерин, унгарският президент Пал Шмит, румънският министър председател Виктор Понта и други
-Такива ли са европейските етични стандарти?
-Да, такива са. И в случай че желаем да сме част от тази научна общественост би трябвало да се съобразим с тях. В противоположен случай бихме признали съществуването на две науки – европейска и домашна. Не може да желаеме от студентите и учениците да не преписват на матурите и изпитите и да измисляме цяла система за справяне с това събитие, а да не вършим нищо във връзка с преподавателите.
– Какви са упованията ви във връзка с бъдещото приложение на закона?
– Всеки нормативен акт и приложението му са човешко дело. Това ги прави несъвършени и евентуално бъдещето ще покаже, че има неща, които не работят по метода, по който са замислени. Измененията на закона имат обаче едно доста мощно достолепие – те са писани от хора на науката за хората на науката. Не са дело на служители или политици, които да отразяват в тях личния си интерес. Те регистрират мнението на десетки представители на академичната общественост, търсихме и намерихме подпомагане и последователност с работата на някогашни министри на образованието и науката. Затова и измененията в закона бяха признати единомислещо от всички народни представители. Много от депутатите, са вложили старания в продължение на години, с цел да убедят сътрудниците си, че това е верният път. Духът на закона отразява тези старания.
– Смятате ли, че плануваните промени са и персонална ваша победа, тъй като ръководеното от вас съдружие освен бе главен движещ фактор на измененията в Стопанската Академия в Свищов през 2015 година, само че към този момент взе участие и в промяната на законовата уредба в региона на битката за нравственос в науката?
– Десет години след началото на тази борба в Свищов времето сподели кой стои зад истината и действителните полезности. Може за някои да е любопитен обстоятелството, че в подготовката и изработването на тази смяна на закона взе участие и човек с такова минало, само че аз одобрявам случилото се като логически свършек на едно дело, стартирано доста от дълго време. Това е най-силната допустима реабилитация на мен и сътрудниците, които през цялото време вярвахме, че това е доста бодлив път, само че той е единственият вероятен. Благодаря за доверието на всички, от чиято воля зависеше дали тези хрумвания ще бъдат претворени в нещо действително. Случилото се е групов мотив за горделивост на хората, които имаха смелостта през годините да се опитат да вървят изправени, до момента в който системата настойчиво се опитваше да ги накара да преклонят глава. Има доста такива учени в българските висши учебни заведения, време е гласът им да стартира да се чува все по-силно.
Нашият посетител
Калин Костов е юрист от 2008 година и общински консултант втори мандат в Свищов. Председател е на Управителния съвет на Сдружението за европейско качество във висшето обучение и битка с неакадемичните практики и плагиатството. Съветник е в екипа на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев по въпросите на висшето обучение.
– Господин Костов, в края на март Народното събрание одобри дълго чаканите ремонти в Закона за развиване на академичното обучение (ЗРАСРБ), които бяха квалифицирани от част от научната общественост като революционни. Какво плануват те?
– Идеята на измененията не е да ревизира радикално в този момент съществуващата система за кариерно израстване в региона на науката, а да я усъвършенства, като поправя някои очевидни и несъмнени нейни недостатъци. Те са открити по общо единодушие в самата научна общественост, а и в обществото като цяло. Ако въвеждането на минимални стандарти за израстване в науката и на надалеч по-ефективна форма на надзор против нарушавания може да бъде несъмнено като гражданска война, то дано измененията бъдат наречени и по този начин. Новосъздадената Комисия за академична нравственос, цели да приключи ситуацията, в което МОН е безразличен наблюдаващ и регистратор на всевъзможни нарушавания. Тяхната повсеместност провокира вълна от възмущение в неправителствения бранш, в интернационалните научни организации и измежду самите учени и преподаватели, останали неизкушени по елементарен метод да си проправят път нагоре в научната подчиненост.
– Ще спре ли новата редакция на закона безразборното роене на професори и доценти в българските висши учебни заведения?
– Предвиждат се минимални наукометрични стандарти за кариерно израстване, каквито до момента липсваха. Масовото произвеждане на научни фрагменти от първите години на действието на закона отмина и в този момент се следи противоположния развой – тук-там даже безпричинно затваряне. Недалновидната политика на управленията на висшите учебни заведения от интервала от началото на действието на закона отвори безкрайно системата за отсъждане на научни степени и заемане на длъжности и тя излезе отвън надзор. Оказа се, че свръхлиберализирането на процедурите ни завари неподготвени и българската академична общественост няма задоволително добре развити инстинкти за самоконтрол, което наложи намесата на страната.
– Българската научна общественост беше ли готова независимо да взема решенията за себе си и да носи отговорността пред обществото за това, каквато бе логиката на признатия през 2010 година сегашен закон?
– Смятам, че в българската научна общественост доста сполучливо са се вградили детайли, които от десетилетия паразитират върху нейните безспорни достолепия. Това не е развой, който е почнал през днешния ден, през вчерашния ден или даже с влизането в действие на в този момент променения ЗРАСРБ. Спомнете си безсмъртния облик на Тодор Колев – професор Денев от кино лентата „ Двойникът ”. Това е свръхактуален облик още отпреди началото на прехода и демонстрира комичното, само че и доста рисково лице на псевдонауката. Създаването на правила не лимитира свободите на академичната общественост, в противен случай, тя е гаранция за спазването и зачитането им. Честните хора не се опасяват от разпоредбите. Държавата се намесва, тъй като счита, че е нужно да подкрепи точно тях. Цялата логичност на измененията на закона е такава, че предизвиква основаването и развиването на система за самоконтрол в границите на академичната автономност. Държавата се намесва само, когато по очевиден и безспорен метод е видно, че на избрани места и случаи академичната автономност се е трансформирала в нещо друго.
– Особено, когато ректорът на висшето учебно заведение се окаже плагиат…
– В сходни случаи, висшето учебно заведение се трансформира в пленник на управлението си. Ректорът не трябва да се разпознава с институцията, която управлява, тя не му е бащиния. Наблюдавахме сходни процеси в Стопанската Академия в Свищов по времето на Величко Адамов, както и на други места в този момент. Даването на опция на министъра на образованието и науката да назначава длъжностен ректор в случаите, когато по отношение на ректор на висше учебно заведение се откри плагиатство или откаже да извърши пълномощията си, да уволни от висшето учебно заведение лице, за което е открито плагиатство, фактически провокира дискусия. Това обаче е гаранцията, че законът ще бъде ефикасен. Без нея всички правила биха си останали единствено положителни пожелания, заради неналичието на санкционни последствия.
– Контролът от страна на страната ли е акцентът на измененията?
– Може да се каже. Когато погледнете досегашната редакция на текстовете, ще останете с усещане, че на министъра умишлено е отнета опцията да се намесва и управлява университетските процеси. В последна сметка става въпрос за болшинство от държавни висши учебни заведения и държавно финансиране с парите на всички нас – данъкоплатците. Явната нереципрочност сред вменените отговорности за надзор и избраната подготвеност на институцията, води до неспособност да се отговори съответно на стотиците тъжби, които постъпват. Имам взор и извън, и от вътрешната страна в тези процеси, тъй като години наред от името на нашето академично съдружие съм сезирал за нарушавания, в този момент оказвам помощ да се отговори съответно на сходни сигнали.
– Какво ще съставляват минималните наукометрични стандарти и ще подтикват ли те българските учени да търсят самопризнание посредством изявления в реномирани международни издания?
– Именно това е тяхната цел. Безсмислено е да се прави просвета „ на кг ” или просвета за вътрешна приложимост. Наукометричните индикатори целят с изключение на да сложат най-малък предел, под който не трябва да се пада при кариерното израстване, също по този начин и да подтикват не количеството, а качеството на научната продукция. Много повече ще се точкуват изявления в реферирани и индексирани национални и интернационалните издания. Целта е да се насърчи академичната общественост да влезе в конкурентен режим с сътрудниците си по света – това ще вдигне неизбежно и качеството на нашето обучение и просвета. Самите стандарти ще са задоволително гъвкави, с цел да не съставляват непреодолима спънка за хората в системата, само че и ще са задоволително строги, с цел да не позволен обстановка, при която безусловно анонимни за научната общественост лица стават доценти и професори или пък събират цялостен лист от научни трофеи, с които злоупотребяват след това.
– Мерките против плагиатството не са ли прекомерно строги и няма ли заплаха бъдещата Комисия по академична нравственос да стартира „ лов на вещици ” измежду хората на науката?
– За хората несъмнено не е напълно ясно, само че още от 1995 година в Закона за висшето обучение е планувано, че членовете на университетския състав се освобождават от служба при потвърдено по открития ред плагиатство в научните писания. Има еднакъв текст и в работилия до момента ЗРАСРБ, който не сме трансформирали! На процедура, обаче, сходни санкции са прилагани единствено един път и в правосъдните актове категорично е посочено, че има нормативна празнина по въпроса за регламентиране на процедурите за определяне на това нарушаване. Липсата на публично установени случаи на плагиатство до момента значи, че или в България то липсва, или ограниченията против него не работят и се нуждаят от юридическа оптимизация. Комисията по академична нравственос, която ще следи и управлява тези въпроси, ще е формирана от потвърдени учени, ползващи се с безупречна морална известност, а не политически орган, на който може да се въздейства. Тя ще употребява както професионална експертиза в съответната област, по този начин и юридическа, тъй че опасения следва да имат единствено нарушителите.
– Колко огромен е казусът с плагиатството по ваши данни?
– С сътрудниците от Сдружението за европейско качество във висшето обучение още през 2014 година огласихме данни на едно от най-авторитетните интернационалните научни списания „ Science ”, което изследвайки географията на това събитие, слага България на нежеланото първо място в целия свят. Изпреварваме даже африканските страни. Тези статистики се удостоверяват и от броя на сигналите, които получава Министерството на образованието и науката. Темата бе сложена изключително мъчително на няколко кръгли маси и конференции, проведени от Съюза на учените в България, Българска академия на науките и Софийския университет. Пред нас се откриват два пътя – единият, от криворазбрано възприятие за взаимност вътре в академичната общественост да продължим да съблюдаваме тази самобитна „ омерта ”, която предизвиква точно тези деструктивни процеси. Така ще отслабим в допълнение имунната система на висшите учебни заведения и научните организации. Другият път е намерено да признаем, че подобен проблем съществува и да вземем съответни ограничения в този момент, тъй като на следващия ден към този момент ще е късно.
– Съществува ли заплаха, приложението на закона да не обхване завареното състояние и доста от фрапантните случаи на неспазване на научните стандарти и нарушение на академичната нравственос да останат несанкционирани?
– По отношение на спазването на минималните наукометрични индикатори, решението е да се насърчат към този момент получилите научни степени и заелите длъжностите членове на университетския състав да покрият минималните стандарти. Докато това не стане, те няма да бъдат вписвани в особено основания за тази цел указател и няма да имат право да вземат участие в научни журита.
За плагиатство обаче отминалост няма. Това е международната процедура и България не може да си разреши да остане бяло леке на картата на Европа. Отнемането на научни трофеи и отстраняването от длъжности е процедура освен в страните от Западна Европа, само че и в по-близки като география и нрав до нас страни като Унгария и Румъния. То е съпроводено освен с научни наказания, само че и с понасянето на политическа отговорност. Оставки поради плагиатство подадоха немският министър на защитата Карл Теодор цу Гутенберг, просветният министър в Германия Анете Шафан, заместител ръководителят на ЕП Силвана Кох-Мерин, унгарският президент Пал Шмит, румънският министър председател Виктор Понта и други
-Такива ли са европейските етични стандарти?
-Да, такива са. И в случай че желаем да сме част от тази научна общественост би трябвало да се съобразим с тях. В противоположен случай бихме признали съществуването на две науки – европейска и домашна. Не може да желаеме от студентите и учениците да не преписват на матурите и изпитите и да измисляме цяла система за справяне с това събитие, а да не вършим нищо във връзка с преподавателите.
– Какви са упованията ви във връзка с бъдещото приложение на закона?
– Всеки нормативен акт и приложението му са човешко дело. Това ги прави несъвършени и евентуално бъдещето ще покаже, че има неща, които не работят по метода, по който са замислени. Измененията на закона имат обаче едно доста мощно достолепие – те са писани от хора на науката за хората на науката. Не са дело на служители или политици, които да отразяват в тях личния си интерес. Те регистрират мнението на десетки представители на академичната общественост, търсихме и намерихме подпомагане и последователност с работата на някогашни министри на образованието и науката. Затова и измененията в закона бяха признати единомислещо от всички народни представители. Много от депутатите, са вложили старания в продължение на години, с цел да убедят сътрудниците си, че това е верният път. Духът на закона отразява тези старания.
– Смятате ли, че плануваните промени са и персонална ваша победа, тъй като ръководеното от вас съдружие освен бе главен движещ фактор на измененията в Стопанската Академия в Свищов през 2015 година, само че към този момент взе участие и в промяната на законовата уредба в региона на битката за нравственос в науката?
– Десет години след началото на тази борба в Свищов времето сподели кой стои зад истината и действителните полезности. Може за някои да е любопитен обстоятелството, че в подготовката и изработването на тази смяна на закона взе участие и човек с такова минало, само че аз одобрявам случилото се като логически свършек на едно дело, стартирано доста от дълго време. Това е най-силната допустима реабилитация на мен и сътрудниците, които през цялото време вярвахме, че това е доста бодлив път, само че той е единственият вероятен. Благодаря за доверието на всички, от чиято воля зависеше дали тези хрумвания ще бъдат претворени в нещо действително. Случилото се е групов мотив за горделивост на хората, които имаха смелостта през годините да се опитат да вървят изправени, до момента в който системата настойчиво се опитваше да ги накара да преклонят глава. Има доста такива учени в българските висши учебни заведения, време е гласът им да стартира да се чува все по-силно.
Нашият посетител
Калин Костов е юрист от 2008 година и общински консултант втори мандат в Свищов. Председател е на Управителния съвет на Сдружението за европейско качество във висшето обучение и битка с неакадемичните практики и плагиатството. Съветник е в екипа на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев по въпросите на висшето обучение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ