България вече е сред лидерите в Европа по темпове на

България към този момент е измежду водачите в Европа по темпове на нахлуване на слънчеви мощности. Цифрите наподобяват впечатляващи, а политическите доклади – оптимистични. Но зад този бърз напредък се крие напрежение, което все по-ясно стартира да проличава в самата електроенергийна система.

След етапа на ентусиазма

Без целенасочени вложения в мрежата, в съхранението и в интелигентното ръководство на силата, слънчевата агресия рискува да се трансформира от избавление в систематичен проблем. За това предизвести в изявление за Българска телеграфна агенция доктор инж. Димитър Белелиев – ръководител на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката, началник на Съвета на шефовете на ЦЕРБ и създател на „ АмонРа Енерджи “.

Според него България към този момент е минала етапа на ентусиазма. Секторът навлиза в надалеч по-сложен стадий, в който основният въпрос не е какъв брой нови слънчеви мощности ще бъдат построени, а по какъв начин те ще бъдат интегрирани в една относително дребна и неподготвена електроенергийна мрежа. Огромни слънчеви централи се причисляват към система, която не е проектирана за сходни натоварвания.

„ Резултатът са ограничавания, несъответствия и действителни механически опасности. Държавата сега по-скоро следи, в сравнение с ръководи този развой, макар че точно тя би трябвало да задава тактиката и темпото “.

Мащабирането в единични мощности концентрира риска

Белелиев е безапелационен, че една от фундаменталните неточности в досегашния метод е убеждението, че по-големите слънчеви централи автоматизирано са по-добро решение. Мащабирането в единични мощности концентрира риска и натоварва мрежата до лимит. Истински устойчивият модел, съгласно него, е разпределеното произвеждане – по-малки системи, ситуирани покрай потреблението.

Те са по-гъвкави, по-устойчиви и по-добре дават отговор на действителните потребности на стопанската система. Ако България желае да бъде водач, това би трябвало да е водачество в качеството на интеграцията, а не в броя конфигурирани мегавати, сподели Белелиев

Най-работещият модел за бъдещето, съгласно специалиста, е комбинацията от слънчеви системи и вярно оразмерени акумулатори, ситуирани при самите консуматори. Когато силата се създава и съхранява там, където се употребява, отпадат огромна част от разноските за транспорт и балансиране. Натоварването на мрежата понижава, а устойчивостта на системата се покачва. Централизираните решения имат своята роля, само че децентрализацията трансформира философията – потребителят към този момент не е въздържан длъжник, а деен участник в енергийната система.

Белелиев слага остро и тематиката за поддръжката на енергийната инфраструктура

В България тя обичайно се води по спешна логичност. Ремонтира се, когато към този момент е станало късно. Това е завещание от времето на централно плануваната стопанска система, когато предотвратяването на проблемите не е било приоритет. В актуалната енергетика обаче предварителната защита, диагностиката и навременната рационализация са надалеч по-евтини и надеждни от повредите. Според него смяната не е единствено въпрос на пари, а на управническа философия.

Сериозни несъответствия се натрупват и на пазара на труда. По думите му страната поддържа изкуствено висока претовареност в избрани структури, постоянно без връзка с успеваемостта. Това демотивира фрагментите и изтегля квалифицирани експерти от частния бранш. В същото време се субсидират губещи предприятия, които блокират запаси и човешки капацитет.

Решението, съгласно Белелиев, е въвеждане на действителни пазарни правила, тласъци за подготовка и продуктивност и преустановяване на практиката неефективни структури да се поддържат с обществени средства.

Либерализацията на енергийния пазар е идната неизбежна стъпка

Отлагането ѝ, по думите му, единствено задълбочава хроничните проблеми – неефективност, кръстосано субсидиране и липса на бистрота. Свободният пазар може да работи, в случай че за уязвимите консуматори има ясни и целеви механизми за поддръжка, без това да изкривява цялата система, която сега действа на половина.

Белелиев обръща внимание и на още един абсурд. Българската енероиндустрия обичайно е мощен експортьор, само че вътрешният пазар е доминиран от доставки от трети страни. Конкуренцията с компании от Китай и Турция е на практика невъзможна поради непазарни дотации. Според него европейските средства би трябвало още веднъж да стартират да поддържат европейските производители, употребявайки опциите, които Европейската комисия към този момент е дала за ограничение на достъпа до публични поръчки в стратегически браншове.

Огромен и към момента едва употребен остава капацитетът на покривните слънчеви съоръжения

Само в София, по думите му, има потенциал за към 500 MW покривни мощности. Те могат да се интегрират бързо, без в допълнение натоварване на мрежата и без спорове със земеделие или инфраструктура. Именно този вид системи Белелиев дефинира като най-логичната посока за устойчивото развиване на ВЕИ у нас.

В умозаключение той акцентира ролята на еврозоната като фактор за доверие и вложения. За енергийния и електроинженерния отрасъл това значи по-лесен достъп до капитал, по-нисък валутен риск и по-добра интеграция с европейските пазари. Еврозоната, съгласно него, не е просто финансова рамка, а знак за непоклатимост. Големият въпрос е дали България ще употребява този късмет за действителна рационализация или ще се задоволи с официално присъединяване.

Соларният взрив демонстрира, че България може да се движи бързо, само че и че скоростта без посока е риск. Истинското предизвикателство не е да произвеждаме повече зелена сила, а да я управляваме мъдро. Ако това не се случи, слънцето може да освети не напредъка, а слабостите на системата.

Източник: Българска телеграфна агенция