Препоръки относно подобряване на икономическата политика на държавата в областта на демографското развитие
СДРУЖЕНИЕ " МЛАДЕЖКИ ИНИЦИАТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ И ДИАЛОГ " е реализатор по план " Партньорство за ново възобновление в демографски аспект " № BG05SFOP001-2.009-0129-C01, финансиран по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ “, ПРОЦЕДУРА „ ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСИТЕ НА ФОРМУЛИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ НА ПОЛИТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО “. Неговото осъществяване включва редица действия, измежду които осведомителни акции и кръгли маси, изявления в електронни медии и печатане на разнообразни осведомителни материали.
Изпълнението на плана включва и правенето на Анализ – оценка на резултатите от осъществяване на стратегии и политики за развиване на политики за възстановяване на демографски проблеми. Целта на разбора е да показа потребностите на заинтригуваните страни и целевите групи – бъдещи родители, сегашни родители, бизнес и държавна администрация. За задачата беше направен Анализ „ Демографските провокации и ролята на гражданското общество в България: трендове и прогнози “ , от който ви представяме изведените Препоръки към целевите групи, целящи повишение на раждаемостта и поддръжка на родителството в България.
ПРЕПОРЪКИ
I. Относно възстановяване на икономическа политика на страната в региона на демографското развиване
(1) Разработване на обособени национални демографски политики за секторите на опазването на здравето и образованието, в това число подкрепяне на ученето през целия живот, като се сложи акцент върху възстановяване на качеството и достъпността на образованието в ранна детска възраст;
(2) Предложенията, които се вършат в Националния съвет за демографско развиване и други органи, които имат отношение по казуса и образуват съответни политики, би трябвало да бъдат дискутирани в доста по-широк проект с присъединяване на специалисти като се вземат поради новата визия и цели, които са заложени в Националната стратегия за развиване 2030;
(3) Промени в размера на еднократните компенсации за раждане на деца, само че и въвеждането на данъчни облекчения за млади родители. Двата детайла би трябвало да се ползват редом при съобразени равнища на влияние на данъчния мултипликатор и мултипликатора на трансферните заплащания върху действителната стопанска система и богатство на семействата. Подобни ограничения бяха въведени в страни като Унгария, Румъния и Русия напълно скоро, което е добър образец в тази насока;
(4) Въвеждане на данъчни облекчения на ипотечни заеми на млади фамилии за стимулиране на раждаемостта в подтекста на обстоятелството, че разноските на едно домакинство стават доста по-предвидими. Много постоянно, решението за това дали да имаш дете или не, зависи напълно от финансовото положение и упованията за бъдещите доходи и разноски, стъпвайки върху теорията за рационалните очаквания;
(5) Въвеждане на детайли на безвъзмездни детски градини и целодневно предучилищно обучение като последователно обсегът на тази мярка нараства;
(6) Интегриране на повече политики за равновесие сред професионалния и персоналния живот като метод за справяне с последствията от застаряването на популацията и дефицита на труд. По този метод несъответствията на пазара на труда имат предпоставки за намаление;
(7) Интегриране на цялостна фамилна политика, която да включва данъчни ограничения и фамилни надбавки, дейности за поощряване на равните професионални благоприятни условия на мъжете и дамите, услуги за настаняване и грижи за децата и лицата в подвластно състояние, фамилни права в пенсионно-осигурителните системи и опцията за съвместяване на фамилния и професионалния живот: наставнически отпуск, повърхностен работен ден;
(8) Въвеждане на ограничения за възстановяване на тоталния коефициент на плодовитост (total fertility rate), което в дълготраен интервал да увеличи раждаемостта в България;
(9) Въвеждане на данъчни облекчения или спомагателни трансферни заплащания за работодатели, които реализират целеви обществени вложения за битка против демографската криза;
(10) Изработване на настоящ механизъм от виновните институции, който да служи за правенето на дълготрайни макроикономически прогнози за демографското развиване на страната на всяко тримесечие с оглед динамичността на пазара на труда и високата подвижност на човешкия капитал в актуалния софтуерен свят;
(11) Подобряване на екологичната обстановка в градовете, където живеят и работят по-голямата част от популацията, посредством потребление на повече екологичен превоз и понижаване на нездравословните газове и фините частици;
(12) Осигуряване на безвъзмездни профилактични прегледи от експерт (освен тези, осъществявани от персоналния лекар) за най-широко публикуваните заболявания по пол, възраст и външни фактори. Осигуряване на работещите на един работен ден за тази цел, който да бъде обезщетен от здравната каса.;
(13) Залагане на здравни часове в учебните заведения и детските заведения – както за учениците, по този начин и за учители и личен състав за повишение на здравната просвета измежду популацията и усилването на процесите по превенция;
(14) Провеждане на повсеместен разбор на нужните специалности, умения и пълномощия, които се чака да бъдат нужни за интервала до 2020 година Адаптиране на образователния проект съгласно тези условия и очаквания;
(15) Провеждане на разбор и оценка на факторите, заради които към момента е висок делът на необразованото население по отношение на средноевропейските стойности;
(16) Използване на нефинансови тласъци за обосноваване на малцинствените групи за включване към просветителната конструкция посредством въвеждането на положителни практики от други страни.
II. Относно възстановяване на процесите по включване на гражданското общество в дебатите по отношение на демографската рецесия в България
(1) Организиране на поредност от публични диспути за равнището на потребностите и опциите на младите фамилии по райони, области и общини. Тези диспути би трябвало да се реализират най-малкото на 6 месеца с оглед динамичността с която се развиват демографските процеси;
(2) Резултатите от извършените публични диспути, би трябвало да бъдат имплементирани по подобаващ метод в политиката на локалните управляващи за битка с демографската рецесия и би трябвало да бъдат следвани като дълготрайни цели за развиване на съответния регион;
(3) Провеждане на осведомителна акция измежду популацията по отношение на демографската обстановката в България, както и уточнения по отношение на главните стратегически документи, които са признати в тази посока. Акцентът би трябвало да попадне върху Националната тактика за демографско развиване на България, тъй като резултатите от извършеното анкетно изследване, демонстрираха висока степен на неинформираност на хората за нея;
(4) Въвеждане на нови детайли (електронни), които да улесняват достъпа до информация на хората по въпроси, които ги интересуват тях като родители, тъй като все още, преобладаващата част от хората, употребяват най-често контактите със собствен познати като главен инструмент за осведоменост. Повече политики в тази посока няма да бъдат непотребни и биха повишили публичното доверие в виновните институтции;
(5) Органите за локално самоуправление да обсъдят със обществените сътрудници и с представители на гражданското общество и да подхващат ограничения за усъвършенстване на работата на обществената инфраструктура посредством синхронизиране организацията на работното време и въвеждане на гъвкаво работно време на другите предприятия и институции. Трябва да се основат и благоприятни условия за ускорено създаване на нова и спомагателна обществена инфраструктура;
(6) Асоциациите, представляващи фамилиите, както и представителите на гражданското общество, следва да бъдат по-ефективно приобщени към правенето на фамилните политики или политиките, които оказват въздействие върху демографското развиване на нацията, както на ниво Европейски съюз, по този начин и във всяка страна-членка на Европейски Съюз.
Изпълнението на плана включва и правенето на Анализ – оценка на резултатите от осъществяване на стратегии и политики за развиване на политики за възстановяване на демографски проблеми. Целта на разбора е да показа потребностите на заинтригуваните страни и целевите групи – бъдещи родители, сегашни родители, бизнес и държавна администрация. За задачата беше направен Анализ „ Демографските провокации и ролята на гражданското общество в България: трендове и прогнози “ , от който ви представяме изведените Препоръки към целевите групи, целящи повишение на раждаемостта и поддръжка на родителството в България.
ПРЕПОРЪКИ
I. Относно възстановяване на икономическа политика на страната в региона на демографското развиване
(1) Разработване на обособени национални демографски политики за секторите на опазването на здравето и образованието, в това число подкрепяне на ученето през целия живот, като се сложи акцент върху възстановяване на качеството и достъпността на образованието в ранна детска възраст;
(2) Предложенията, които се вършат в Националния съвет за демографско развиване и други органи, които имат отношение по казуса и образуват съответни политики, би трябвало да бъдат дискутирани в доста по-широк проект с присъединяване на специалисти като се вземат поради новата визия и цели, които са заложени в Националната стратегия за развиване 2030;
(3) Промени в размера на еднократните компенсации за раждане на деца, само че и въвеждането на данъчни облекчения за млади родители. Двата детайла би трябвало да се ползват редом при съобразени равнища на влияние на данъчния мултипликатор и мултипликатора на трансферните заплащания върху действителната стопанска система и богатство на семействата. Подобни ограничения бяха въведени в страни като Унгария, Румъния и Русия напълно скоро, което е добър образец в тази насока;
(4) Въвеждане на данъчни облекчения на ипотечни заеми на млади фамилии за стимулиране на раждаемостта в подтекста на обстоятелството, че разноските на едно домакинство стават доста по-предвидими. Много постоянно, решението за това дали да имаш дете или не, зависи напълно от финансовото положение и упованията за бъдещите доходи и разноски, стъпвайки върху теорията за рационалните очаквания;
(5) Въвеждане на детайли на безвъзмездни детски градини и целодневно предучилищно обучение като последователно обсегът на тази мярка нараства;
(6) Интегриране на повече политики за равновесие сред професионалния и персоналния живот като метод за справяне с последствията от застаряването на популацията и дефицита на труд. По този метод несъответствията на пазара на труда имат предпоставки за намаление;
(7) Интегриране на цялостна фамилна политика, която да включва данъчни ограничения и фамилни надбавки, дейности за поощряване на равните професионални благоприятни условия на мъжете и дамите, услуги за настаняване и грижи за децата и лицата в подвластно състояние, фамилни права в пенсионно-осигурителните системи и опцията за съвместяване на фамилния и професионалния живот: наставнически отпуск, повърхностен работен ден;
(8) Въвеждане на ограничения за възстановяване на тоталния коефициент на плодовитост (total fertility rate), което в дълготраен интервал да увеличи раждаемостта в България;
(9) Въвеждане на данъчни облекчения или спомагателни трансферни заплащания за работодатели, които реализират целеви обществени вложения за битка против демографската криза;
(10) Изработване на настоящ механизъм от виновните институции, който да служи за правенето на дълготрайни макроикономически прогнози за демографското развиване на страната на всяко тримесечие с оглед динамичността на пазара на труда и високата подвижност на човешкия капитал в актуалния софтуерен свят;
(11) Подобряване на екологичната обстановка в градовете, където живеят и работят по-голямата част от популацията, посредством потребление на повече екологичен превоз и понижаване на нездравословните газове и фините частици;
(12) Осигуряване на безвъзмездни профилактични прегледи от експерт (освен тези, осъществявани от персоналния лекар) за най-широко публикуваните заболявания по пол, възраст и външни фактори. Осигуряване на работещите на един работен ден за тази цел, който да бъде обезщетен от здравната каса.;
(13) Залагане на здравни часове в учебните заведения и детските заведения – както за учениците, по този начин и за учители и личен състав за повишение на здравната просвета измежду популацията и усилването на процесите по превенция;
(14) Провеждане на повсеместен разбор на нужните специалности, умения и пълномощия, които се чака да бъдат нужни за интервала до 2020 година Адаптиране на образователния проект съгласно тези условия и очаквания;
(15) Провеждане на разбор и оценка на факторите, заради които към момента е висок делът на необразованото население по отношение на средноевропейските стойности;
(16) Използване на нефинансови тласъци за обосноваване на малцинствените групи за включване към просветителната конструкция посредством въвеждането на положителни практики от други страни.
II. Относно възстановяване на процесите по включване на гражданското общество в дебатите по отношение на демографската рецесия в България
(1) Организиране на поредност от публични диспути за равнището на потребностите и опциите на младите фамилии по райони, области и общини. Тези диспути би трябвало да се реализират най-малкото на 6 месеца с оглед динамичността с която се развиват демографските процеси;
(2) Резултатите от извършените публични диспути, би трябвало да бъдат имплементирани по подобаващ метод в политиката на локалните управляващи за битка с демографската рецесия и би трябвало да бъдат следвани като дълготрайни цели за развиване на съответния регион;
(3) Провеждане на осведомителна акция измежду популацията по отношение на демографската обстановката в България, както и уточнения по отношение на главните стратегически документи, които са признати в тази посока. Акцентът би трябвало да попадне върху Националната тактика за демографско развиване на България, тъй като резултатите от извършеното анкетно изследване, демонстрираха висока степен на неинформираност на хората за нея;
(4) Въвеждане на нови детайли (електронни), които да улесняват достъпа до информация на хората по въпроси, които ги интересуват тях като родители, тъй като все още, преобладаващата част от хората, употребяват най-често контактите със собствен познати като главен инструмент за осведоменост. Повече политики в тази посока няма да бъдат непотребни и биха повишили публичното доверие в виновните институтции;
(5) Органите за локално самоуправление да обсъдят със обществените сътрудници и с представители на гражданското общество и да подхващат ограничения за усъвършенстване на работата на обществената инфраструктура посредством синхронизиране организацията на работното време и въвеждане на гъвкаво работно време на другите предприятия и институции. Трябва да се основат и благоприятни условия за ускорено създаване на нова и спомагателна обществена инфраструктура;
(6) Асоциациите, представляващи фамилиите, както и представителите на гражданското общество, следва да бъдат по-ефективно приобщени към правенето на фамилните политики или политиките, които оказват въздействие върху демографското развиване на нацията, както на ниво Европейски съюз, по този начин и във всяка страна-членка на Европейски Съюз.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ