Литературната журналистика на Димитър Кенаров
Сборникът " Диктатори, трактори и други завършения " ни приканва да прочетем най-хубавото от журналистическите текстове на Димитър Кенаров, оповестени най-вече в американски медии. " Всичко стартира със гибелта на Слободан Милошевич " е първото изречение в книгата и началото на журналистическия път на Димитър. През 2004 година той приключва американска и съветска литература в Мидълбъри колидж в Съединени американски щати. Връща се в София, живее в кв. " Надежда " и в миг, когато усеща обърканост, получава имейл от основния редактор на Virginia Quarterly Review, който го изпраща да отразява събитията в Сърбия.
Сборникът " Диктатори, трактори и други завършения " ни приканва да прочетем най-хубавото от журналистическите текстове на Димитър Кенаров, оповестени най-вече в американски медии.
" Всичко стартира със гибелта на Слободан Милошевич " е първото изречение в книгата и началото на журналистическия път на Димитър. През 2004 година той приключва американска и съветска литература в Мидълбъри колидж в Съединени американски щати. Връща се в София, живее в кв. " Надежда " и в миг, когато усеща обърканост, получава имейл от основния редактор на Virginia Quarterly Review, който го изпраща да отразява събитията в Сърбия.
Почти две десетилетия по-късно Кенаров има истории като за доста повече от един алманах. Заглавието " Диктатори, трактори и други завършения " препраща към 2011 година, когато той е задържан в Беларус. Първоначално има на разум напълно почтена история: по какъв начин беларуските трактори са резистентен знак на комунистическия режим, руската агитация и личното му детство, само че най-после той самичък се трансформира в основен воин с ареста, който в България отекна в акция за освобождението му. Това напълно няма да остане единственият случай, в който животът му е в заплаха (най-скорошният случай датира от протестното лято на 2020, когато е обичай и задържан от служителите на реда в " триъгълника на властта " ; Министерство на вътрешните работи призна за принуждение повече от година по-късно, след дълго отричане).
В " Царят на театъра ", също оповестен във VQR, Кенаров е в Крим, тогава към момента в Украйна. Следва предчувствието си, че " скоро нещо ще се случи " и взема решение да ревизира кой върви на спектакъл в този миг на предстоящо напрежение (което след това ще докара до окупацията на полуострова от страна на съветските сепаратисти). Така той се среща с 87-годишния сценичен режисьор на Кримския научен съветски трагичен спектакъл, ревниво пазещ реликви от предишното, само че и от сегашното - да вземем за пример приветствени писма от следения от Кремъл тогавашен украински президент Янукович (свален след Евромайдана) и Дмитрий Медведев, президент на Русия в оня миг.
Реклама
Кенаров споделя, че постоянно, когато се ориентира в една евентуална история, търси архетипен детайл, който може да послужи за ключ в действието - шефът незабавно му припомня на Воланд от " Майсторът и Маргарита " на Булгаков в дяволитостта и операциите си.
Впоследствие получава няколко отхвърли за издание. Rolling Stone показват като причина, че " героят " е прекомерно възрастен и това ще се стори скучно на читателите. Въпреки че театралният шеф отхвърля да се подчини даже на възрастта: косата му може да е оредяла, само че той боядисва зализания си перчем в черно, а усмивката му разкрива идеално подредени бели зъби. Слуховият уред в дясното му ухо, наподобява, е за илюзия на съперника, тъй като той сякаш чува напълно добре и с него, и без него.
Според Кенаров сходни истории е значимо да бъдат припомняни, тъй като те избледняват в обществената памет . " Тъй като текстовете в книгата са писани сред 2006 и 2015 година, имах известно безпокойство, че може да са остарели, а подтекстът към тях да е липсващ. След като направих селекцията, ми се стори, че книгата е в действителност пъклен настояща. "
Той преднамерено не включва последните си текстове за Украйна. Усеща медийната среда като пренаситена със сегашната война. " Така не виждаме отдалеченост от събитията. Текстовете от 2014-2015 година стават още по-интересни, защото те припомнят за корените на обстановката ", споделя Кенаров, който предходната година, няколко месеца след началото на нашествието в Украйна посети Молдова и Югозападна Украйна.
Реклама
По същото време един от текстовете в настоящия алманах, " Маската на нормалността: по следите на сериен палач в Македония " от 2009 година получи втори живот като подкаст сериал, продукция на Amazon / Audible.
Това че едно следствие или репортаж може да се трансформира в художествена акомодация не е изненада в подтекста на американските медийни жанрове. Сборникът е и опит на Кенаров да отключи по-голям диалог към така наречен литературна (или нова) публицистика - вълната на динамично разказани и детайлни текстове с по-подчертан авторски звук и наличие , набрала известност в американската преса през 60-те и 70-те години на ХХ век, най-много свързвано с имена като Гей Талийз, Норман Мейлър, Том Улф (преведен на български едвам през 2019 година с " Кладата на суетата " ), Труман Капоти (книгата му " Хладнокръвно " остава един от класическите образци за жанра). Любопитен факт е, че по същото време жанрът се развива и в Източна Европа с, а по-късно се появяват книгите на Александър Солженицин и получилата " Нобел " през 2014 година Светлана Алексиевич, рядко високо самопризнание за този вид нехудожествени създатели.
Димитър е измежду дребното посланици на жанра у нас, чужд както поради постоянно консервативните рамки на писането в българските медии, по този начин и поради дребното преводи на български на огромна част от революционните публицисти в този интервал. В нашата среда, най-близко до тази форма е жанрът на " очерка ", само че както отбелязва Кенаров, той най-често е употребен за политическа агитация.
" Литературната публицистиката би трябвало да може да надмогва своя подтекст, текстовете да имат по-дълъг период на валидност. Можем да четем за иранската гражданска война от Ришард Капушчински, без да е нужно да знаем доста за интервала. " Според Кенаров динамичността на тези текстове ги прави по едно и също време закрепени във времето и въпреки всичко някак безвременни.
Сборникът " Диктатори, трактори и други завършения " ни приканва да прочетем най-хубавото от журналистическите текстове на Димитър Кенаров, оповестени най-вече в американски медии.
" Всичко стартира със гибелта на Слободан Милошевич " е първото изречение в книгата и началото на журналистическия път на Димитър. През 2004 година той приключва американска и съветска литература в Мидълбъри колидж в Съединени американски щати. Връща се в София, живее в кв. " Надежда " и в миг, когато усеща обърканост, получава имейл от основния редактор на Virginia Quarterly Review, който го изпраща да отразява събитията в Сърбия.
Почти две десетилетия по-късно Кенаров има истории като за доста повече от един алманах. Заглавието " Диктатори, трактори и други завършения " препраща към 2011 година, когато той е задържан в Беларус. Първоначално има на разум напълно почтена история: по какъв начин беларуските трактори са резистентен знак на комунистическия режим, руската агитация и личното му детство, само че най-после той самичък се трансформира в основен воин с ареста, който в България отекна в акция за освобождението му. Това напълно няма да остане единственият случай, в който животът му е в заплаха (най-скорошният случай датира от протестното лято на 2020, когато е обичай и задържан от служителите на реда в " триъгълника на властта " ; Министерство на вътрешните работи призна за принуждение повече от година по-късно, след дълго отричане).
В " Царят на театъра ", също оповестен във VQR, Кенаров е в Крим, тогава към момента в Украйна. Следва предчувствието си, че " скоро нещо ще се случи " и взема решение да ревизира кой върви на спектакъл в този миг на предстоящо напрежение (което след това ще докара до окупацията на полуострова от страна на съветските сепаратисти). Така той се среща с 87-годишния сценичен режисьор на Кримския научен съветски трагичен спектакъл, ревниво пазещ реликви от предишното, само че и от сегашното - да вземем за пример приветствени писма от следения от Кремъл тогавашен украински президент Янукович (свален след Евромайдана) и Дмитрий Медведев, президент на Русия в оня миг.
Реклама
Кенаров споделя, че постоянно, когато се ориентира в една евентуална история, търси архетипен детайл, който може да послужи за ключ в действието - шефът незабавно му припомня на Воланд от " Майсторът и Маргарита " на Булгаков в дяволитостта и операциите си.
Впоследствие получава няколко отхвърли за издание. Rolling Stone показват като причина, че " героят " е прекомерно възрастен и това ще се стори скучно на читателите. Въпреки че театралният шеф отхвърля да се подчини даже на възрастта: косата му може да е оредяла, само че той боядисва зализания си перчем в черно, а усмивката му разкрива идеално подредени бели зъби. Слуховият уред в дясното му ухо, наподобява, е за илюзия на съперника, тъй като той сякаш чува напълно добре и с него, и без него.
Според Кенаров сходни истории е значимо да бъдат припомняни, тъй като те избледняват в обществената памет . " Тъй като текстовете в книгата са писани сред 2006 и 2015 година, имах известно безпокойство, че може да са остарели, а подтекстът към тях да е липсващ. След като направих селекцията, ми се стори, че книгата е в действителност пъклен настояща. "
Той преднамерено не включва последните си текстове за Украйна. Усеща медийната среда като пренаситена със сегашната война. " Така не виждаме отдалеченост от събитията. Текстовете от 2014-2015 година стават още по-интересни, защото те припомнят за корените на обстановката ", споделя Кенаров, който предходната година, няколко месеца след началото на нашествието в Украйна посети Молдова и Югозападна Украйна.
Реклама
По същото време един от текстовете в настоящия алманах, " Маската на нормалността: по следите на сериен палач в Македония " от 2009 година получи втори живот като подкаст сериал, продукция на Amazon / Audible.
Това че едно следствие или репортаж може да се трансформира в художествена акомодация не е изненада в подтекста на американските медийни жанрове. Сборникът е и опит на Кенаров да отключи по-голям диалог към така наречен литературна (или нова) публицистика - вълната на динамично разказани и детайлни текстове с по-подчертан авторски звук и наличие , набрала известност в американската преса през 60-те и 70-те години на ХХ век, най-много свързвано с имена като Гей Талийз, Норман Мейлър, Том Улф (преведен на български едвам през 2019 година с " Кладата на суетата " ), Труман Капоти (книгата му " Хладнокръвно " остава един от класическите образци за жанра). Любопитен факт е, че по същото време жанрът се развива и в Източна Европа с, а по-късно се появяват книгите на Александър Солженицин и получилата " Нобел " през 2014 година Светлана Алексиевич, рядко високо самопризнание за този вид нехудожествени създатели.
Димитър е измежду дребното посланици на жанра у нас, чужд както поради постоянно консервативните рамки на писането в българските медии, по този начин и поради дребното преводи на български на огромна част от революционните публицисти в този интервал. В нашата среда, най-близко до тази форма е жанрът на " очерка ", само че както отбелязва Кенаров, той най-често е употребен за политическа агитация.
" Литературната публицистиката би трябвало да може да надмогва своя подтекст, текстовете да имат по-дълъг период на валидност. Можем да четем за иранската гражданска война от Ришард Капушчински, без да е нужно да знаем доста за интервала. " Според Кенаров динамичността на тези текстове ги прави по едно и също време закрепени във времето и въпреки всичко някак безвременни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ