Сблъсъкът ми с японската цивилизация и по-конкретно с Токио ме

Сблъсъкът ми с японската цивилизация и по-конкретно с Токио ме накара да опозная нравите, традициите и душевността на едни хора, много по-различни от нас. Прецизността, простотата и елегантността, с която се отнасят към себеподобните си, както и към всеки неодушевен предмет, бяха същински културен потрес за мен макар картината, която си бях нарисувала от Дзен-четивата в домашната ми библиотека. Първо усещане: като че ли преди малко издигнат град, чист, подреден, спретнат, съвременен, софтуерен. Можете ли да си визиите, че на входа на всяка институция, хотел или ресторант има подложка с номерирани отделения за чадъри. Казах си „ животът им е цялостен с джаджи ” – от компютъризираните тоалетни чинии до затоплените на пара хавлиени кърпи, с които „ горещо ” те посрещат на входа даже на най-затънтения квартален ресторант. Постепенното ми запознаване с културата на тези чудати хора прекатурна визиите ми за метод на живот и човешки взаимоотношения. Онези „ джажди ” в живота им в действителност бяха пропити с понятия като човечност, хуманизъм, приемливост, грижа за другия и хубост.

Как стигнах до този извод ли? След наличието ми на достоверна чаена гала – визитката на японците. Всяка секунда от 4-часовата чаена гала беше същинска приятност за цялото ми създание – от сетивата, през съзнанието ми, до тялото ми. Представях си хубав обред, който се подхранва епохи наред и с който впечатляват туристите. Още един мит, който беше разрушен. Пристъпих в приказна райска градина по каменна пътека, над която като японски чадъри висяха отрупани от цвят черешови клони, минах около чисто като сълза езеро с дребна дървена къща по средата, наподобяваща от единствено себе си изникнал остров, и стигнах до прага на дървена чайна, където с лек реверанс и облечена в най-красивото си кимоно, ме посрещна 80-годишна младолика японка. Мълчаливо ме прикани към близкия извор, където да измия ръцете си и по-късно я последвах към чайната. Влязох в чиста, дребна, кубична по форма стая, декорирана семпло с цвете в единия ъгъл и краснопис, окачена на стената. Започнах да виждам домикинята, за която аз явно бях доста значим посетител. Това си личеше по старателната лекост, с която бършеше купите за чай, сгъването на копринените кърпи, сервирането на подноса с оризови сладки и разбъркването на зеления чай… с мудни и галещи очите ми елегантни придвижвания. Върху бялото й лице се виждаше блага усмивка – единствено крайчетата на устните й загатваха за това. Всъщност очите й гледаха усмихнато. Леко подчертаните с молив кафеникави вежди, червилото й с цвят на роза и прасковеният прашец по скулите й озаряваха чайната с нежна хубост. Толкова прохлада и духовна хубост излъчваше старата дама, че гледах втренчено в нея, до момента в който тя усърдно продължаваше да подготвя чая. Гостоприемството и всеотдайността й ме накараха да се усещам скъпа, стремеше се да трансформира гостуването ми в паметен миг.. като от тези неща, които ти се случват единствено един път в живота.

И по този начин.. дълга 4-часова приятност – едни от най-ценните часове в живота ми. Всяка секунда обрисуваше като с четка културното благосъстояние, разликата от Западния свят и най-важното- благосъстоянието на индивида.. Да уважаваш другия с метода, по който изглеждаш и се движиш беше тотално нова полезност, която се изправи против мен. Никога до този миг не бях попадала на толкоз чисто място – изцяло естествена среда – грижливо поддържана градина, чайната от необработено дърво, гостоприемната стопанка, мощният стипчив зелен чай-символ на силата на духа, елегаността на придвижванията, грижата за другия, отвореното сърце, бистрото като открити човешки взаимоотношения езеро. Чаената гала беше моят най-съществен урок по хубост. Разбрах, че всички джаджи, странни навици, мудни придвижвания, безгрижни лица, забележително душевно успокоение в действителност въплъщаваха единствено едно – да накараш другия да се почувства важен.

Завръщането в България: прибрах се и бях научила своя урок, бях пречистена от ежедневните си „ дребни ” мисли – материални, служебни, персонални, тъй като бях разкрила формулата на положителния живот. Модерното ми всекидневие към този момент е подплътено с чисти полезности, които почерпих от извора в японската градина. Сякаш там измих предходното си Аз. С нови полезности, нов взор към всички и всичко, което ме заобикаля. С грижа към другия…