Съвременното общество е част от само трите поколения в цялата

Съвременното общество е част от единствено трите генерации в цялата хилядолетна история на човечеството, които са населявали свят с компютри и мобилни телефони. Животът през днешния ден е цифров и в него „ инстамозъкът “, развил се да се оправя със напълно други провокации, би трябвало да се научи да оцелее, или…

Какво в действителност е? И какво е въздействието му върху нашето държание и привички? Шведският психиатър Андерш Хансен – създател на бестселъра „ Мозък не за този свят “ с над 3 милиона читатели по целия свят – ни разкрива това в новата си книга, която към този момент може да бъде открита в книжарниците.

В нея на наличен език създателят, чиито книги са номер едно по продажби в Швеция и Япония, дава отговори на въпросите: 

Защо мозъкът ни се пристрастява към мобилни приложения като Instagram, Фейсбук и TikTok?

Кои видове хора са по-склонни да попадат под въздействието им?

Защо не е толкоз елементарно да се „ откачим “ от телефоните си?

Защо в последните години от ден на ден младежи търсят професионална помощ заради душевен проблеми?

Каква е цената на така наречен мултитаскинг?

Защо продължителният стрес може да се отрази пагубно на прочувственото ни положение?

Опирайки се на последните научни проучвания, експертът дава отговори на тези и доста други въпроси, като се стреми оптимално налично да прегледа нашия мозък през призмата на света, за който той е бил организиран – този на ловците и събирачите на храна преди стотици хиляди години.

Сред страниците на това издание експертът се връща хилядолетия обратно – към ранните стадии в развиването на човечеството, с цел да изясни за какво и до през днешния ден човешките тяло и разум са програмирани по този начин, че да изпитваме непрекъсната тревога, обвързвана с инстинкта за оцеляване. И за какво точно темповете на дигатилизация и развиване на технологиите са в прорез с метода на действие на личния ни мозък – мозък, който не е кадърен за непрекъснато цифрово битие, а е завършен на база страсти и насъбран опит в друга среда.

Освен това той прибавя лист с потвърдено положителни препоръки за хората, които желаят да спят по-дълго, да се усещат по-добре, да подобрят концентрацията си и да лимитират отрицателните последствия от живота, прекарван онлайн.

  Базирана на голям брой източници и дългогодишния професионален опит на психиатъра, „ Инстамозък “ от Андерш Хансен е книга, наложителна за всеки, който живее в цифровия свят, и която поглежда напред към идващите генерации индивиди, които няма да познават света без технологии.

* * *
Снимка " Сиела "

Из „ Инстамозък “ от Андерш Хансен
Мобилният телефон ни разсейва даже когато е в беззвучен режим
Иначе казано, и концентрацията, и работната ни памет, наподобява, са били повлияни отрицателно от опитите ни да вършим няколко неща по едно и също време. В този миг евентуално си мислиш, че можем просто да изключим компютрите си и да приберем телефоните си в джобовете в беззвучен режим, само че за жалост, не е толкоз елементарно. Както се убеди от последната глава, мобилният има надали не несравнима дарба да притегля вниманието ни и тя не стопира да ни въздейства единствено тъй като той се намира в джоба ни.

Когато учени тествали паметта и концентрацията на петстотин студенти, се оказало, че тези от тях, на които било позволено да оставят телефоните си на открито, се показали по-добре от останалите, които държали своите в джобовете си в беззвучен режим. Те самите нямали визия, че наличието на устройствата им влияело, само че резултатите били ясни – разсеяли се от самия факт, че били у тях. Същото събитие се е следило при голям брой разнообразни изследвания. Едно от тях се състояло в това осемстотин души да създадат няколко извършения, изискващи централизация, на компютър. После се оказало, че тези от тях, които били оставили телефоните си в друга стая, се показали по-добре от останалите, които ги държали в джобовете си в беззвучен режим. За да разберем тези резултати, стига единствено да погледнем заглавието на отчета от изследването: Brain drain: The mere presence of one’s own smartphone reduces available cognitive capacity.

Японски учени стигнали до сходно умозаключение, когато провели един опит. Той се състоял в това участниците да решат задача, изискваща централизация, а точно – да открият няколко скрити знака на един таблет колкото се може по-бързо. При половината на масата до таблета имало подложен телефон, който не бил техен и нямали право да пипат, а при останалите – дребен бележник. Какви били резултатите ли? Онези с бележника се показали най-добре. Изглежда, телефонът крадял вниманието на останалите, дори и просто да лежал на масата.
Това да не обръщаш внимание на мобилния си е интензивно деяние
Мозъкът инстинктивно долавя цифровата притегателна мощ, която телефонът има даже и в джобовете ни, и употребява ментални запаси, с цел да не му обръща внимание. В резултат на това концентрацията ни не е оптимална, което не е чудно, в случай че се замислиш. Допаминът алармира на мозъка кое е значимо и върху какво би трябвало да се съсредоточим, а фактът, че с помощта на телефона се отделя допамин стотици пъти дневно, ни кара да се заинтересоваме от него.

Да не обръщаш внимание на нещо е интензивно деяние, което изисква работа от страна на мозъка. Вероятно самичък си го забелязал. Отиваш да изпиеш едно кафе с някой другар и слагаш телефона си на масата пред теб, може би с екрана надолу, с цел да не се разсейваш. За да устоиш на импулса да посегнеш към него, откакто към този момент си седнал, несъмнено си мислиш:,,Няма да го докосвам “. Няма нищо чудно в това, че мозъкът ти би трябвало да впряга менталния си потенциал в пренебрегването на нещо, което всекидневно го доставя със стотици дребни дози допамин. Той е организиран по този начин, че да търси това, осигуряващо още допамин.

Когато на мозъка му се постанова да постави старания, с цел да устои на притегателната мощ на телефона, потенциалът му за извършване на други задания понижава. Това евентуално не е толкоз значимо, при положение се занимаваш с нещо, което не изисква толкоз доста централизация, само че в случай че в действителност би трябвало да се съсредоточиш, може да се окаже проблематично. Както когато американски учени дали на участниците в един опит да създадат тест, изискващ внимание, и по време на теста някои от тях получили позвънявания или известия от ръководителите на опита, на които не дали отговор. Оказало се, че все пак позволили повече неточности от останалите – в действителност три пъти повече!

Същият резултат може да се види и от още един опит, при който участниците трябвало да прочетат един текст в елементарен формат Word на компютър, а след това и различен, където в някои от думите били поставени линкове. След това им задали въпроси по текстовете, които преди малко били прочели, и се оказало, че били разбрали по-малко от оня с линковете, макар че не ги били последвали. Обяснението евентуално се дължи на непрекъснатия избор, пред който мозъкът им бил изправен – да кликна ли върху линка, или не. Всяко едно такова малко решение, което би трябвало да вземем, изисква ментален потенциал, който понижава и лимитираната ни дарба да се концентрираме, и работната ни памет. По същия метод, по който мозъкът ни би трябвало да впрегне запаси в това да не посагяме към телефона на масата, би трябвало да го направи и с цел да не кликаме върху линковете.
Тренираме да станем още по-разсеяни
Човек може да реши, че огромният прилив на информация, който получаваме, би трябвало да укрепва способността ни да се концентрираме и че излаганият ни на цифрови отклонения мозък последователно би трябвало да се научи да се оправя с тях по-добре. Горе-долу като това мускулите ни да понасят повече натоварване, в случай че ги упражняваме посредством бягане или повдигане на тежести. Проблемът е, че при множеството хора мозъкът работи по тъкмо противоположния метод: многото отклонения, наподобява, по-скоро го вършат още по-лесен за разпръскване.

С други думи, цифровите отклонения, които непрекъс-нато ни заливат, като че ли покачват склонността ни към разпръскване. Със сигурност има причина на толкоз доста хора да им е все по-трудно да се съсредоточат дори и когато не сърфират из интернет през миналите няколко години. На мен самия ми се коства, че имам от ден на ден проблеми с концентрацията, до момента в който чета книги. Вече не е задоволително просто да си сложа телефона на беззвучен режим – постанова ми се да го оставя в друга стая, с цел да мога да се съсредоточа. Въпреки това постоянно ми е мъчно да се вглъбя в някоя книга както преди 10 години. Ако стигна до страници, които изискват повече внимание, бивам изпълнен от мощното предпочитание да посегна към телефона си, като че ли към този момент не мога да поставям същите старания. 

Изглежда, мнозина изпитват същото. Когато отклонението се трансформира в нещо всекидневно, започваме да копнеем за него – дори и когато го няма. Вниманието е в дефицит в актуалното общество. Твърдението обаче, че нашият attention span бил паднал от 12 до 8 секунди – и сега е по-лош от този на златна рибка – за благополучие, е единствено мит. 
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.