Съвременният прочит на Съединението е, че когато много искаме да

Съвременният прочит на Съединението е, че когато доста желаеме да създадем нещо, най-добре да си го създадем сами. Да не се съобразяваме с Брюксел, Организация на обединените нации и така нататък Симеон Велики не е направил Велика България като се е съобразявал с тогавашните общества на народите, а е взел огромната сопа и пердах, пердах, пердах. Това съобщи проф. Божидар Димитров, шеф на Националния исторически музей пред Фокус, във връзка Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

„ Берлинският конгрес през юли 1878 година основава цялостна каша с наследството на Османската империя на Балканите. По-специално с българския народ, само че освен с него. Единното тяло на българския народ е раздрано. В Горнотракийскaта равнина, която дава най-вече жертви в битката за национално Освобождение вследствие на Априлското въстание и военните дейности през лятото на 1877 година, се образува една самостоятелна област, която носи странното название Източна Румелия. Все една има Централна и Западна Румелия, а такива няма, само че както и да е ". "Тези две държавни формирания – Княжество България, самостоятелна област в границите на Османската империя и Източна Румелия, имат друг статут “, уточни проф. Димитров. Историкът акцентира, че те не са субекти на интернационалното право, тъй като ги съставлява султана.

„ Малко хора знаят, че примирието след Сръбско-българската война е подписано от Османската империя, а не от България. Тези две области живеят независим държавен живот с всички присъщи му атрибути – Народно заседание, войска и други. Българите не са съгласни да живеят по този начин, а желаят да живеят в границите на една страна. На 6 септември 1885 година, посредством наричащата се „ Пловдивска гражданска война “ или „ Пловдивския прелом “, вършат опит да заживеят дружно. Постъпват доста мъдро, а султанът няма защо да се захване, тъй като нищо не се откъсва от Османската империя “, показва Димитров.

„ Тогава двете области – Княжество България и Източна Румелия остават в границите на империята като васални страни, само че се съединяват и се ръководят от един човек – българския княз “.