Съветвам жените да практикуват безопасни полови контакти и да избягват

Съветвам дамите да практикуват безвредни полови контакти и да заобикалят лекуване от форумите

Д-р Владимир Неделковски е шеф на Отделението по акушерство и гинекология в МБАЛ „ Бургасмед “.

Д-р Неделковски е роден в Скопие, Македония, приключил е Плевенския медицински университет. Специализира в Плевен, където придобива и компетентност по Акушерство и гинекология. Работи в Клиника по Акушерство и Гинекология при УМБАЛ „ Д-р Г.Странски ” Плевен до м. юли 2019 година

Днес той споделя своите проекти за развиването на акушерството и гинекологията, които управлява и счита, че имат голям капацитет. Д-р Неделковски е безапелационен, че всеки пациент заслужава самостоятелен метод и лекуване.

- Д-р Неделковски, разкажете ни няколко по-интересни случая от Вашата процедура.

- Най-често до така наречен „ по-интересни ” случаи се стига заради нередовни прегледи. Млади дами с пред ракови болести, млади дами с гинекологични проблеми, присъщи за възрастни пациентки и сходни, доста са.

- В този ред на мисли – какъв брой постоянно дамите би трябвало да вървят на обзор?

- Поне един път в годината е хубаво да се вършат профилактични прегледи. Но изключваме моментите, в които дамата има някакви недоволства. Когато има такива, прегледът би трябвало да се прави навреме.

- Какво бихте посъветвали младите дами? От какво да се пазят най-вече?

- Полово излъчените инфекции са едни от водещите в листата на болести, които могат да доведат до съществени проблеми, даже до такива, свързани с репродуктивната система. В този смисъл е най-важно да се практикуват безвредни полови контакти. Трябва да се заобикаля самолечение както и интернет лекуване от форумите.

- Да, чували сме доста такива бабини деветини – чесън, кисело мляко...

- Да, чесън, кисело мляко са доста потребни, в случай че прибавим и краставица, би станал страховит таратор. Но не за друго. Особено не за лекуване. За лекуването е необходим доктор, който да сложи вярна диагноза и да построи държание, метод и лекуване.

Много дами прибягват до лекуване през интернет, евентуално се и самолекуват. Отиват на доктор, чак когато нещата към този момент са доста зле.

За страдание пациентите, които прибягват до „ интернет медицина “, по някакъв метод през годините са разбрали, че това им работи.

Много е значимо да се каже, че тъй като пациентът доста постоянно е комплициран и търси помощ в интернет, задава въпроса „ Търся добър гинеколог, кожен лекар, хирург, педиатър и.тн ”. Голяма част от сътрудниците са се профилирали в съответни аспекти от специалността. Не е редно и не може да се поставят под общ знаменател примерно един акушер-гинеколог, който се занимава единствено с огромни по размер интервенции заради доброкачествени или злокачествени болести и един акушер-гинеколог, който се занимава единствено с акушерство и раждане. И двамата са доста положителни, само че в две разнообразни неща.

- По мотив тематиката за връзката доктор – пациент и доверието, което се построява, какво мислите и за търсенето на второ, трето… пето мнение за избран проблем?

- Ще дам един образец: пациентка на 30 години с миома на матката 4 см - за интервенция. Когато докторът каже на пациент, че е за интервенция, той отива на второ или трето мнение. Там попада примерно на доктор, който не се занимава с такива интервенции и споделя – не е за интервенция сега, ще я следим. Пациентката надлежно му се доверява, тъй като той споделя, че не е нужна интервенция. След това стартират да наблюдават миомата 1-2 или 3 години и най-после се споделя „ но тя доста порасна, към този момент е за интервенция ”. И пациентката е в изходна позиция. Почват да търсят разновидности и така нататък и цикълът се затваря.

В моята процедура постоянно съм се старал да изяснявам на пациентите всичко в детайли и по метод, от който да могат да схванат всичко за положението си. Но лекуване от форумите и интернет, където пациентката „ Х ” търси по признаци „ болежка или кръвотечение ” и я лекува друга пациентка, която е имала сходни признаци, не го утвърждавам изрично.

Всяка една болежка може да е от друг генезис. Кървенето пък може да е както от нещо обикновено, по този начин и от рак на маточната шийка. Нужен е обзор от доктор, с цел да се откри повода. Ако не може да се откри, би трябвало да се създадат проучвания. В интернет няма да се откри такава информация, най-вече да се обърка пациентът още повече.

- Какви проучвания би трябвало да си вършат дамите за профилактика – най-малко един път в годината?

- Има значение и възрастта на пациентката, само че един път в годината наложителните са цитонамазка, микробиологично проучване, ехография на коремните органи, колпоскопия, мамография.

- Какви са Вашите проекти за Отделението по акушерство и гинекология в МБАЛ „ Бургасмед ”, на което сте шеф?

- Основното нещо като развиване в направление акушерство – желае ми се допустимо най-бърз контакт сред майката и бебето в близка преписка с неонатологията, да подкрепяме кърменето и слагането на гърда незабавно след раждането. Иска ми се пациентите да знаят, че ние сме близо до тях, че могат да задават всевъзможни въпроси, с цел да стигнем до по-правилни решения.

-Относно гинекологията – ендоскопска хирургия вършим и сега, само че задачата ни е да я развием още. Изградили сме добър екип с доктор Козовски, доктор Недялков, доктор Гамишев и доктор Николова, само че търсим още хора, тъй като колкото повече сме, толкоз повече работа и повече удовлетворени пациенти. И ще можем да си оказваме помощ взаимно.

- Пациентките избират ли повече да раждат посредством секцио? Вие на кой способ за раждане сте последовател?

- Не мога да бъда последовател на нито единия от двата метода. Те са строго самостоятелни. Но от време на време, макар че една бъдеща майка има предпочитание да роди обикновено, това не всеки път е допустимо. И противоположното. Виждаме, несъмнено, наклонността, че цезаризмът навлиза по една или друга причина, само че аз не съм непоколебим последовател на едното или другото. Всеки един от методите има своите преимущества и дефекти.

- Например, в случай че дамата е доста слаба или има проблем с очите?

- Има доста фактори, да. Височината, да вземем за пример, е доста значима, тъй като тя кореспондира непосредствено с опциите на таза. Имаме няколко степени на стеснен таз. Също по този начин зависи и от размера на бебето. Ако е по-малко обаче то, за това също има причина. Всичко е строго самостоятелно, само че при една добре поставена жена при едно не доста едро бебе – следователно съм за обикновено раждане, където рисковете за огромни разкъсвания и проблеми за майката в бъдеще са сведени до най-малко. Но не и една жена – нагледно казано висока 1.60 см с 4-килограмово бебе, да желае да роди обикновено. Не, че не може, просто следствията за нея в идващите няколко години биха били съществени. Сещам се за един подобен „ забавен случай ” след обикновено раждане в София. При мен пристигна на обзор преди към година жена на 40 години с цялостен утеровагинален пролапс.

- Какво значи това?

- Тотален пролапс значи цялостно предно и задно срутване на влагалището и цялата матка изпаднала извън. Говорим за пациентка на 40 години след обикновено раждане, което е било преди 1 година. Всичко беше извън. Направих й вагинална хистеректомия с пластика на предна и задна вагинална стена, само че би трябвало да се знае, че тези интервенции са присъщи за пациентки на към 60-70 година Нормалното раждане има плюсове и минуси. Наскоро отново имах пациентка след обикновено раждане – не усеща нищо при сексуален контакт. Съответно правихме пластика на влагалището. Младо момиче на 23 години. Не съм последовател нито на едното нито на другото, само че не може една жена да ражда обикновено непременно, тъй като от време на време това крие доста опасности. Основната причина за тези пролапси на матката са естествените раждания, повдигане на тежко, уязвимост на съединителната тъкан, както и гравитацията.

- До какъв брой пъти е възможно за една жена да ражда посредством секцио и през какъв интервал е възможно, тъй че да няма никаква опасност за майката?

- Понятие като „ никаква опасност ” в никакъв случай не може да има. Заплаха постоянно има, само че тя може да бъде минимална. Когато матката е рязана – дали поради секцио, или поради унищожаване на миомни възли, постоянно има риск. За обикновено се смята, че би трябвало да мине 1 година от секциото, преди да забременее още веднъж. В моята процедура имам доста разнообразни случаи. На една пациентка бебето беше на 4 месеца и забременя с второ – 4 месеца след интервенцията. Износи си бебето, нямаше проблем. Наскоро обаче попаднах в операционната на секцио – оперирана преди 3 години жена. Матката беше направила така наречен „ руптура ”. Нормално е една година да мине от едно раждане до друго.

А за това какъв брой пъти може да се прави секцио – до три такива интервенции се смятат за допустими, макар че за жалост при всяка една интервенция може да има затруднения в следоперативния интервал и това са срастванията сред органите във вътрешнокоремната празнина. Тези сраствания могат да доведат до проблем при втора и трета интервенция.

- Могат ли те да се видят авансово? На скенер да вземем за пример.

- За страдание не. Тези сраствания или адхезии не се виждат нито на ултразвук, нито на ЯМР. Може да го подозираме, само че не и да го забележим. Когато на пациент се постанова трета интервенция, в случай че на втората към този момент ѝ е казано, че е имала доста сраствания, ние към този момент сме готови.

- Коя е най-подходящата детеродна възраст за дамите сега?

- Между 22-23 година и 30 година се води не толкоз рискова бременност. Не би трябвало да пропущаме още, че младите девойки би трябвало да си завършат първо образованието и по-късно да преминат към другия стадий от живота си. За страдание има и пациентки, които доста по-рано забременяват. При тях също има случаи, когато самата бременност минава безпрепятствено и безпроблемно, само че да кажем сред 20 и 30 година рисковете са сведени до най-малко. След това имаме други терзания.

- Коя е най-младата жена, която сте израждали?

- На 12 или 13 година беше най-младата. Това беше от дълго време, още бях специализант. Дете роди дете. Най-възрастната пък мисля, че беше 46 или 47-годишна.

- А какво е държанието на бъдещите бащи? Интересуват ли се по време на бременността, или множеството считат, че това си е женска работа?

- Интересното е, че тук варираме много. Водя женски съвещания, само че има бащи, които не съм виждал по време на бременността, а чак след раждането – в Родилното поделение. Но има и такива, които не пропущат обзор на жена си и очевидно се тормозят повече дори от самата пациентка. Такава е наклонността в последните години. Има татковци, които показват и изключително предпочитание да участват на раждането. Интересно е – от време на време се стига до това да припадат, само че това, че участват, е хубаво. Много постоянно ги пропагандирам. Наскоро на сътрудник брачната половинка му ражда при мен. Казах му, че в този момент е моментът и това е нещо, което ще остане до живот. Изживяването е необикновено, страстта е доста позитивна и той одобри това. Остана в операционната, взе си едно столче и беше доста удовлетворен и благополучен.

- Какво е чувството, когато срещнете към този момент порасналите бебета, които са проплакали в ръцете Ви?

- Чувството е прелестно, в действителност. Кара ме да се усещам задоволен от това което върша.

- Вие сте на ненормиран работен ден. Звънят ви когато и да е – когато е решило бебето да излезе или пациентката се е тормозила за нещо. А хубаво ли е, когато един доктор води женската консултация, по-късно тъкмо той да бъде определен в екип за израждането?

- Не съм последовател на тезата, че пациентката би трябвало да роди при избрания доктор, следящ бременността. Ако има предпочитание да бъде при него, да – склонен съм. В последна сметка пациентките по-често раждат при лекаря, който им е водил консултацията, тъй като те са привикнали с него, имат му доверие и се усещат удобно.