Любен Диманов - поет на експресията
Сътвореното от Любен Диманов е толкоз огромно, многопланово и многопосочно като поетикостилистични търсения и естетически пробиви в разнообразни жанрови територии, че несъмнено няма да ни стигнат няколко монографии, с цел да го изчерпим. И различен път сме си разрешавали да разсъждаваме във връзка съответни негови изложения или серии от невероятни акварели, колажи или заредена с избухлива мощност на внушенията живопис. Но дано в тази обява се спрем малко по-конкретно върху магическото притегляне на този художник към рисунката. Неслучайно самият Светлин Русев показва, че за Любен Диманов е присъща съвсем " мистичната обвързаност към рисунката - превърната от средство - в задача на художника ".
Любен Диманов е създател на хиляди, а може би и десетки хиляди рисунки, възхитителни офорти и впечатляващи серии от рисунки към редица библиофилски издания (предимно от международната класика). Нека тук притеглим вниманието на любознателните читатели към серията превъзходни илюстрации по класическата творба на Омир " Одисея ".
Художникът ни предлага проницателен пластически прочит на именитата Омирова творба. Пред нас оживяват Одисей при феаките, съпреживяваме описа пред Алкиной, с изключение на текста и илюстрациите ни оказват помощ да проследим премеждията при Еол и Лестригоните и Кирка, любуваме се на пластическата транскрипция, поднесена ни от Любен Диманов на сирените, Сцила и Харибда, идването на Телемах при Евмей, странстванията на самия Телемах, както и Одисей при Пенелопа.
Рисунките на Любен Диманов, от една страна, са издържани в типичен жанр като темп, засищане на пространството със сюжетни влакна, само че в това време емблематизират и неговата дарба към многопластовост, полифоничност на изображението - като претекстове, подтекстови внушения, богати митологически и културни намеци и реминисценции. Любен Диманов е освен надарен пластически тълковник на типичен литературни сюжети, само че и търси модерните проекции и новия живот на литературните легенди и митове.
Неслучайно толкоз съдбоносен и ------- целеполагащ за Любен Диманов е непрестанният му блян да улови придвижването, даже скритата вътрешна динамичност и поривност на персонажите, преди да ги отрази върху белия лист. Това е особено освен за рисунките по типичен литературни творби, само че и за стотици негови графики и акварели, създавани през последните тридесет-четиридесет години. Достатъчно е тук да споменем като красноречива илюстрация творбите: " Фигури " (1976), " Семейство " (1986), " Празник " (1987), " Червеният кон " (1997), " Корида " (1999). Особено впечатляваща е серията акварели ( " Буен танц ", " Скачащо момиче ", " Освободеният кон ", " Пробуждане " ), които съставляват същински ураган на пристрастености, виртуозна игра на формите и цветовете и празненство на поетикопластическите метафори, освободени от всевъзможни условности, времеви рамки и вдървеност на пластическата линия. Те в действителност са прелестни акварелнолирически въздишки и полети на цветовата фикция в танца на фриволната импровизация.
Любен Диманов е създател на хиляди, а може би и десетки хиляди рисунки, възхитителни офорти и впечатляващи серии от рисунки към редица библиофилски издания (предимно от международната класика). Нека тук притеглим вниманието на любознателните читатели към серията превъзходни илюстрации по класическата творба на Омир " Одисея ".
Художникът ни предлага проницателен пластически прочит на именитата Омирова творба. Пред нас оживяват Одисей при феаките, съпреживяваме описа пред Алкиной, с изключение на текста и илюстрациите ни оказват помощ да проследим премеждията при Еол и Лестригоните и Кирка, любуваме се на пластическата транскрипция, поднесена ни от Любен Диманов на сирените, Сцила и Харибда, идването на Телемах при Евмей, странстванията на самия Телемах, както и Одисей при Пенелопа.
Рисунките на Любен Диманов, от една страна, са издържани в типичен жанр като темп, засищане на пространството със сюжетни влакна, само че в това време емблематизират и неговата дарба към многопластовост, полифоничност на изображението - като претекстове, подтекстови внушения, богати митологически и културни намеци и реминисценции. Любен Диманов е освен надарен пластически тълковник на типичен литературни сюжети, само че и търси модерните проекции и новия живот на литературните легенди и митове.
Неслучайно толкоз съдбоносен и ------- целеполагащ за Любен Диманов е непрестанният му блян да улови придвижването, даже скритата вътрешна динамичност и поривност на персонажите, преди да ги отрази върху белия лист. Това е особено освен за рисунките по типичен литературни творби, само че и за стотици негови графики и акварели, създавани през последните тридесет-четиридесет години. Достатъчно е тук да споменем като красноречива илюстрация творбите: " Фигури " (1976), " Семейство " (1986), " Празник " (1987), " Червеният кон " (1997), " Корида " (1999). Особено впечатляваща е серията акварели ( " Буен танц ", " Скачащо момиче ", " Освободеният кон ", " Пробуждане " ), които съставляват същински ураган на пристрастености, виртуозна игра на формите и цветовете и празненство на поетикопластическите метафори, освободени от всевъзможни условности, времеви рамки и вдървеност на пластическата линия. Те в действителност са прелестни акварелнолирически въздишки и полети на цветовата фикция в танца на фриволната импровизация.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ