Сателитна снимка след ракетната атака на САЩ, Франция и Великобритания

...
Сателитна снимка след ракетната атака на САЩ, Франция и Великобритания
Коментари Харесай

Всички срещу Асад, или защо химическите атаки са табу

Сателитна фотография след ракетната офанзива на Съединени американски щати, Франция и Англия в Дамаск

" Никой в никакъв случай не е поемал отговорност за потреблението на сходни оръжия, до момента в който всички обвинени - даже " Ислямска страна ", отхвърлят и упрекват други. Това укрепва концепцията, че химическите оръжия остават неестественост, която не може да бъде призната. "
Ричард Прайс, професор по интернационалните връзки и специализиращ в ролята на нормите в политиката Още по тематиката
Европейски Съюз ще изчака " сирийските " наказания на Съединени американски щати против Русия

Включването ще е комплицирано поради разногласия сред страните членки и вътрешен напън над Ангела Меркел
16 апр 2018
Европейски Съюз заплаши Сирия с нови наказания, Путин дефинира офанзивата като акт на експанзия

Според съветския президент нападението ще задълбочи още повече филантропичната рецесия
14 апр 2018
Съединени американски щати, Англия и Франция нанесоха ракетен удар в Сирия

Операцията беше ориентирана против обекти от програмата за произвеждане на химически оръжия
14 апр 2018
Между 156 и 498 хиляди Толкова са жертвите на гражданската война в Сирия от началото ѝ през 2011 година до момента съгласно данните на разнообразни организации. Но ужасяващо високият брой не провокира същата реакция от международната общественост като химическите офанзиви, при които починалите са стотици пъти по-малко.

" Употребата на химически оръжия е и ще продължи да бъде изцяло неприемлива. Ако извършите трагичната неточност да употребявате тези оръжия, ще има последствия и вие ще бъдете държан виновен. " Това предизвестие насочи още през 2012 година тогавашният президент на Съединени американски щати Барак Обама към Башар Асад. " Червената линия " на Обама беше прескочена месеци по-късно, когато в предградието на Дамаск Гута починаха най-малко 280 души, а други 1700 бяха ранени.

Тогава автоматизираната реакция на обществото беше да чака ракетна офанзива против сирийските държавни елементи като репресивна мярка. Вместо това беше направена рамка за обявление на сирийските химически оръжия, тяхното предаване и цялостното им заличаване. Трагедиите в Хан Шейхун през 2017 година и Дума преди дни потвърдиха, че това не се е случило - във всеки месечен отчет на проверяващия панел - Организация на обединените нации и Организацията за възбрана на химическите оръжия (OPCW), от края на 2014 година насам се повтаря, че три от 27-те индустриални и складови бази за химически оръжия на държавното управление не са унищожени.

Само по себе си основаването на сходна мярка задоволително ясно сподели, че потреблението на химически оръжия няма да бъде толерирано. Ракетните офанзиви след нападенията в Хан Шейхун и Дума затвърдиха същата позиция. Защото допускането на сходен прецендент - химическа офанзива над цивилни да остане безнаказана, би нарушило една от дребното военни правила, върху които страни от целия свят са постигнали единодушие.

Феноменът " химически офанзиви "

Може би най-правдоподобното пояснение на нетърпимостта към използването на химически оръжия досега дава Ричард Прайс. Прайс е професор по интернационалните връзки и специализиращ в ролята на нормите в политиката.

" Табуто върху химическите оръжия е и постоянно е било отчетливо моралнo и политическо ограничаване във военните връзки, което изисква дълготрайно укрепване ", написа Прайс в сп. Foreign Affairs при започване на 2013 година Според него международното внимание се насочва към химическите оръжия след Първата международна война поради страха цивилни още веднъж да бъдат нападнати по този метод в бъдеще. Резултатът от това е подписаният през 1925 година Протокол за възбрана на потреблението на задушливи, отровни или други газове и бактериологични средства по време на война, по-известен като Женевския протокол. По време на Втората международна война никоя страна не употребява химически оръжия в офанзивата против градове и на фронта.

" Войната сред Иран и Ирак удостовери издръжливостта на табуто ", разяснява Прайс. В отговор на използването на химически оръжия от режима на Саддам Хюсеин, което той отхвърля, през 1993 година Конвенцията за химическите оръжия (CWC) е открита за сключване, а четири години по-късно влиза и в действие. До момента конвенцията е подписана от 165 страни и е една от най-подкрепяните в международен мащаб.

" Доказателство за силата на това табу е, че Тръмп повтори езика на Обама, когато тази седмица разказа офанзивата като " засегнатост за човечеството ", написа Прайс в Washington Post след офанзивата в Хан Шейхун предходната година. Година по-късно Съединени американски щати, Англия и Франция изпратиха ракетите си към Дамаск още веднъж поради нарушаването на нормата.

" Никой в никакъв случай не е поемал отговорност за потреблението на сходни оръжия, до момента в който всички обвинени - даже " Ислямска страна ", отхвърлят и упрекват други. Това укрепва концепцията, че химическите оръжия остават неестественост, която не може да бъде призната ", счита Прайс. Седмица след хипотетичната офанзива в Дума държанието на Русия и държавно управление на Асад - да отхвърлят присъединяване, само затвърждава същата стигма.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР