Скандалът - дали адвокатите да топят клиентите си, отива в КС
Състав от петима висши административни съдии, воглаве с ръководителя Георги Чолаков праща в Конституционен съд наредба, съгласно която юристите трябваше да наблюдават и рапортуват клиентите си на ДАНС, в случай че имат подозрения за пране на пари.
Случаят е от 2019 година, от " законодателния " ураган на ГЕРБ и тогава провокира бурно неодобрение у адвокатурата и даже митинги. Работата е там, че адвокатската загадка е постановена от главния закон - Конситтуцията.
Според признати тогава промени в Закона за изпирането на пари бе предоставено на Висшия адвокатски съвет да одобри „ Единни вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма “.
В последна сметка задължението бе сякаш ревизирано и бе признато единствено, че при директно искане на юридически съвет - по какъв начин да перат пари или да финансират тероризъм, юристите би трябвало да " топят " клиента си пред ДАНС.
Въпреки това двама юристи завеждат във Върховен административен съд дело против въпросните " Единни вътрешни правила.... ", натресени на ВАдС. Именно това административно дело в този момент стопират висшите съдии и пращат проблема на Конституционен съд:
" Конституционният съд на Република България следва да реши дали е възможно, от позиция на настоящата конституционна уредба, със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на Висшия адвокатски съвет да одобри нормативен административен акт, който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата ", пишат те.
Те акцентират, че приемането на вътрешни правила от висшия адвокатски орган кардинално не нарушава разделянето на управляващите, само че те би трябвало да са единствено такива, в които на Висшия адвокатски съвет се разпорежда единствено осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата.
Ето и цялото собщение на Върховен административен съд:
Вменените на юристите условия по закона за пране на мръсни пари отиват в Конституционния съд
Изискванията юристите да ревизират и рапортуват дали клиентите им перат мръсни пари отиват в Конституционния съд. Със свое определение петчленен състав на Върховния административен съд, управителен от ръководителя Георги Чолаков, стопира производството по административно дело № 198 от 2022 година, което беше формирано по тъжби на двама юристи против „ Единните вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма “ на Висшия адвокатски съвет по Закона за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП). Със същото определение съставът сезира Конституционния съд.
С вътрешните правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании. В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Петимата висши съдии одобряват, че Конституционният съд на Република България следва да реши дали е възможно, от позиция на настоящата конституционна уредба, със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на Висшия адвокатски съвет да одобри нормативен административен акт, който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет, каквито са атакуваните пред Върховен административен съд вътрешни правила, кардинално не нарушава конституционното предписание на разделяне на управляващите, прогласено в член 8 от Конституцията, а тъкмо противоположното – основава гаранции за свободна, самостоятелна и самоуправляваща се адвокатура. Това обаче се отнася единствено до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е предоставено категорично осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата, в качеството му на върховен орган на адвокатурата.
В случая с вътрешните правила обаче висшите магистрати откриват, че има противоречие сред текстове от Закона за ограниченията против изпирането на пари (разпоредбата на член 101, алинея 4, изр. Второ) и член 4, алинея 1 и член 134, алинея 1 и алинея 2 от Конституцията. Поради това внасят въпроса за разглеждане в Конституционния съд на Република България.
Цялото определение можете да прочетете
Случаят е от 2019 година, от " законодателния " ураган на ГЕРБ и тогава провокира бурно неодобрение у адвокатурата и даже митинги. Работата е там, че адвокатската загадка е постановена от главния закон - Конситтуцията.
Според признати тогава промени в Закона за изпирането на пари бе предоставено на Висшия адвокатски съвет да одобри „ Единни вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма “.
В последна сметка задължението бе сякаш ревизирано и бе признато единствено, че при директно искане на юридически съвет - по какъв начин да перат пари или да финансират тероризъм, юристите би трябвало да " топят " клиента си пред ДАНС.
Въпреки това двама юристи завеждат във Върховен административен съд дело против въпросните " Единни вътрешни правила.... ", натресени на ВАдС. Именно това административно дело в този момент стопират висшите съдии и пращат проблема на Конституционен съд:
" Конституционният съд на Република България следва да реши дали е възможно, от позиция на настоящата конституционна уредба, със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на Висшия адвокатски съвет да одобри нормативен административен акт, който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата ", пишат те.
Те акцентират, че приемането на вътрешни правила от висшия адвокатски орган кардинално не нарушава разделянето на управляващите, само че те би трябвало да са единствено такива, в които на Висшия адвокатски съвет се разпорежда единствено осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата.
Ето и цялото собщение на Върховен административен съд:
Вменените на юристите условия по закона за пране на мръсни пари отиват в Конституционния съд
Изискванията юристите да ревизират и рапортуват дали клиентите им перат мръсни пари отиват в Конституционния съд. Със свое определение петчленен състав на Върховния административен съд, управителен от ръководителя Георги Чолаков, стопира производството по административно дело № 198 от 2022 година, което беше формирано по тъжби на двама юристи против „ Единните вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма “ на Висшия адвокатски съвет по Закона за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП). Със същото определение съставът сезира Конституционния съд.
С вътрешните правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании. В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Петимата висши съдии одобряват, че Конституционният съд на Република България следва да реши дали е възможно, от позиция на настоящата конституционна уредба, със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на Висшия адвокатски съвет да одобри нормативен административен акт, който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет, каквито са атакуваните пред Върховен административен съд вътрешни правила, кардинално не нарушава конституционното предписание на разделяне на управляващите, прогласено в член 8 от Конституцията, а тъкмо противоположното – основава гаранции за свободна, самостоятелна и самоуправляваща се адвокатура. Това обаче се отнася единствено до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е предоставено категорично осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата, в качеството му на върховен орган на адвокатурата.
В случая с вътрешните правила обаче висшите магистрати откриват, че има противоречие сред текстове от Закона за ограниченията против изпирането на пари (разпоредбата на член 101, алинея 4, изр. Второ) и член 4, алинея 1 и член 134, алинея 1 и алинея 2 от Конституцията. Поради това внасят въпроса за разглеждане в Конституционния съд на Република България.
Цялото определение можете да прочетете
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ