Шри Чинмой: Вие сте душата
Същността на индивида е в душата му. Тя е нашата най-истинна демонстрация, най-върховната реализация на схващане. Чрез нея обитаваме в безвремевата действителност. Тялото, мозъкът, сетивата са добити, само че душата е безконечна. В своята философия Шри Чинмой в детайли приказва за тази най-древна природа с неограничени благоприятни условия. Душата ще пребъде, надхвърляйки рамките на време и пространство. Тя е самостоятелна от материята, само че двете постоянно си взаимодействат.
Душата е божествена и се таи в сърцето. Никъде на открито няма доказателства за съществуването й, само че вътрешният поглед узнава послания, скрити за външните усещания. Бог приказва в тишина, по тази причина опитът да го разберем във физическия свят е постоянно несполучлив. В сърцата ни се крие и задачата на душата. Нейната първа задача е осъзнаването на Бог, а по-късно и реализирането му на Земята. За да узнаем задачата на душата си, би трябвало да преживеем света през нейните сетива. Да станем съзнателни за съществуването ѝ, което е допустимо единствено като се стремим откровено. Мая постоянно ни слага в подозрение и потънали в незнание, забравяме за галактическата си същина. Дълбоката стремяща се медитация обаче ни изтръгва от заблудата. Само във висшата реализация сме себе си, единствено там удовлетворяваме щенията на Всевишния.
Душата не се реализира сама. Тя е самостоятелна, само че и непроменяемо обвързвана с душите на всички останали хора. Също като частите на тялото, душите имат независима функционалност, само че и са обединени в общ организъм. Значимостта на всяка поотделно е неповторима, без да съперничи на останалите. Нашите разум и витал не извършват лична задача, само че когато се отъждествят с душата, те приспособяват задачата й като своя. Отърсват се от нисшите подтици, приемайки божествена еднаквост. За осъществяването на такава висока цел е нужно да се стремим без упования, да не разрешаваме постигнатият резултат да ни възгордява или пречупва. Само тогава сърцето остава чисто, като проводник на вселенския разсъдък.
Всеки път щом душата слезе на Земята, тя има собствен проект, който може да варира съгласно събитията. Нашата личностна изява не е директно подвластна от задачата на душата. Дали ще станем публицист или художник е цел в работа на задачата на душата, само че може и да я забави, в случай че не влагаме божествения принцип в дейностите си. За да е щастлива душата, тя би трябвало да откри изява посредством човешкото създание. Макар да се връщат в безплътния свят след физическата гибел, само на Земята душите могат да изпълнят своя план.
Прочети за Учителя Шри Чинмой тук
Душата е божествена и се таи в сърцето. Никъде на открито няма доказателства за съществуването й, само че вътрешният поглед узнава послания, скрити за външните усещания. Бог приказва в тишина, по тази причина опитът да го разберем във физическия свят е постоянно несполучлив. В сърцата ни се крие и задачата на душата. Нейната първа задача е осъзнаването на Бог, а по-късно и реализирането му на Земята. За да узнаем задачата на душата си, би трябвало да преживеем света през нейните сетива. Да станем съзнателни за съществуването ѝ, което е допустимо единствено като се стремим откровено. Мая постоянно ни слага в подозрение и потънали в незнание, забравяме за галактическата си същина. Дълбоката стремяща се медитация обаче ни изтръгва от заблудата. Само във висшата реализация сме себе си, единствено там удовлетворяваме щенията на Всевишния.
Душата не се реализира сама. Тя е самостоятелна, само че и непроменяемо обвързвана с душите на всички останали хора. Също като частите на тялото, душите имат независима функционалност, само че и са обединени в общ организъм. Значимостта на всяка поотделно е неповторима, без да съперничи на останалите. Нашите разум и витал не извършват лична задача, само че когато се отъждествят с душата, те приспособяват задачата й като своя. Отърсват се от нисшите подтици, приемайки божествена еднаквост. За осъществяването на такава висока цел е нужно да се стремим без упования, да не разрешаваме постигнатият резултат да ни възгордява или пречупва. Само тогава сърцето остава чисто, като проводник на вселенския разсъдък.
Всеки път щом душата слезе на Земята, тя има собствен проект, който може да варира съгласно събитията. Нашата личностна изява не е директно подвластна от задачата на душата. Дали ще станем публицист или художник е цел в работа на задачата на душата, само че може и да я забави, в случай че не влагаме божествения принцип в дейностите си. За да е щастлива душата, тя би трябвало да откри изява посредством човешкото създание. Макар да се връщат в безплътния свят след физическата гибел, само на Земята душите могат да изпълнят своя план.
Прочети за Учителя Шри Чинмой тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ