Какво е било да си рицар едно време
Съществуват разнообразни легенди за това какво е да си рицар през средновековието, освен публикувани от Холивуд, само че даже и от самите митове, които се носят за тях още през средновековните времена. Те най-често са представяни като джентълмени, които се втурват на помощ на дами в неволя и като цяло са еманацията на всичко положително и самото определение на „ достойнство “. Но какво е в действителност да си рицар в средновековните времена и какво в действителност вършат те в ежедневния си живот?
Първо, да уточним, че под „ Средновековни времена “ се има поради много нескончаем интервал от 5 до 15 век като е невероятно да се каже съответно какъв е бил животът за даден рицар през цялото това време. Затова ще се опитаме да отговорим на този въпрос в по-общи линии.
Започваме от първите дни на рицарството. Воини на коне има доста преди рицарите, само че купата рицар се появява като нещо сходно на формален сан към 8 век от бойците на Карл Велики, до момента в който водят военните си акции. В основата си рицарите са били просто добре подготвени бойци на кон. В началото образованието не е изключително официално, само че с придвижване на вековете нормално момчета от високо родословие (въпреки че има образци и за дами рицари), при постигане на почти 7-годишна възраст, са пращани при някой рицар, с цел да стартират образованието.
По-късно, когато позицията става по-елитна и влиятелна, някои хора просто си заплащат, с цел да станат рицари. Но с цел да може да си купи купата, човек би трябвало да е от някакво най-малко малко благородно родословие, даже и да е единствено наследник на рицар. Противно на общоприетото разбиране обаче, не всички рицари са богати, със крепости и по този начин нататък. Всъщност някои даже въобще нямат земя и рангът рицар всъщност е просто нещо, което прави човек малък аристократ.
Така ежедневният живот на рицарите варира доста според от това за кого става въпрос. Повечето рицари служат на някакъв стопанин за избран интервал от време всяка година и се бият за него или управляват земите му. Оттам най-ниският клас от тези рицари може даже да живее в дома на господаря си, служейки малко или доста като бодигард и даже от време на време арбитър, който да позволява локални разногласия сред селяните. По създание всекидневието им е разграничено сред войниклъка и правораздаването.
Тези, които си имат парцели, ежедневният им живот също включва сходни занимания, както и ръководството на земята и селяните под негов надзор. Въпреки това, те могат да отсъстват за дълги интервали, по тази причина постоянно имат някой на разположение, който да им оказва помощ. По този метод множеството рицари като цяло са имали ужасно доста свободно време. Какво обаче създадат с него?
Пример за калпазанщините на рицарите дава летописецът от 12 век Ордерик Виталис, който възхвалява добродетелите на рицар, когато избира да НЕ убие огромна група селяни. Той разказва експедиция, подхваната от млад рицар, по време на която неговите хора унищожават домовете на група селяни и убиват добитъка им. Самите селяни бягат за избавление към някакъв кръст и рицарят пощадява животите им – това благородно дело, съгласно Виталис, заслужава да бъде запомнено вечно.
Други постоянно срещани занимания, с които отегчените рицари запълвали времето си, са лов и навестяване на разнообразни шампионати.
Първоначално тези шампионати не са доста повече от едно огромно меле, в което, несъмнено, се употребяват същински оръжия. Правилата са малко и надпреварите не се разграничават изключително от действителните борби. Рицарите даже постоянно са групирани по нация, което прави целия пердах още по-разгорещен. За разлика от същинската борба, задачата на надпреварата не е съзнателно да убиеш съперника си, а просто да го събориш от коня и да го вземеш в плен.
До огромна степен като в същинска борба, околните селяни не са безусловно в сигурност по време на тези игри. Например, даден рицар може да избяга от вражеските рицари и да откри леговище в дома на някой селяндур и е доста евентуално този дом да бъде разграбен или даже разпален, с цел да накарат рицаря да излезе. Дори и да не стане по този начин, в случай че има ниви наоколо, те евентуално ще бъдат утъпкани и реколтата ще се загуби. С течение на времето обаче в тези надпревари се вкарват от ден на ден и повече правила, поради огромният безпорядък и множеството смъртни случаи.
Във всеки случай, връщайки се към ежедневната им работа на елитни воини, във времена на спорове рицарите също са постоянно на повикване да служат на своите господари за избран интервал всяка година. Макар че нормално имат свои прислужници, които да ги обслужват и да се грижат за тях, тези интервали не са изключително приятни за рицарите. В най-хубавия случай похищението на непознатите земи в покрайнината може да е доходоносно тестване, което да донесе плячка за рицаря и господаря му. Но това може да бъде и ужасяващо и извънредно смъртоносно. Рицарят от 14 век Жофруа де Шарни написа:
