Съществуват множество причини, които могат да доведат до затруднение в

Съществуват голям брой аргументи, които могат да доведат до усложнение в дишането. Този признак може да се дължи както на белодробно, по този начин и на сърдечно заболяване. Плевралният излив е измежду основните патологии на дихателната система, които могат директно да повлияят върху дихателните придвижвания.

Какво е плевра и какво съставлява плевралният излив?

Плеврата е серозна ципа, формирана от два листа- париетален и висцерален, покриващи надлежно гръдната празнина от вътрешната страна и белия дроб извън. По този метод се образува плевралната празнина. В нея обикновено се съдържат към 10-15 мл. течност, улесняваща плъзгането при дихателните придвижвания на белия дроб. За плеврален излив приказваме тогава, когато настава нарастване на секрецията и понижение на резорбцията на плевралната течност.

Как се диагностицира?

Може да се съди за съществуването на плеврален излив още по недоволствата на пациента. Основен признак е задухът . Той е породен от натискът, който упражнява течността върху белия дроб. Това пречи на естественото му разгръщане по време на дишане. Друг прогностичен белег е болката в гръдния панер . Тя се появява по време на кашлица и при по-дълбоко поемане. Разбира се, степента на изразеност на недоволствата зависи от количеството течност, насъбрано в плевралната празнина.
За несъмнено определяне на плевралния излив е належащо да се създадат едно или повече образни проучвания:
Свързани публикации.. Рентгенография - легенди и обстоятелства 0 Плеврит - когато дишането е мъчно и мъчително 0 Методите на образната диагностика - нездравословни ли са за здравето? 0

Ехография - това проучване употребява ултразвук за приемане на облика. Поради тази причина този изразителен способ е безопасен за пациента. Други преимущество е, че има опция за мобилност- може да се транспортира до леглото на болния. Основен минус е, че не може да се употребява за разкриване на промени по органи, съдържащи въздух- бял дроб, корем, вътрешности. Това е по този начин, тъй като въздухът отразява ултразвуковите талази и не им разрешава да обхванат в дълбочина. От друга страна, без проблем може да се открие даже и минимално количество течност (15-20мл.) в плевралната празнина. За задачата е добре пациентът да е в седнало състояние, а сондата на ехографа да се сложи по задно-страничната повърхнина на гръдния панер сред ребрата. Заради гравитацията, течността се утаява в ниските елементи на торакса и може да се откри равнището, до което доближава.

Рентгенография - използават се рентгенови лъчи, които имат йонизиращ резултат върху организма. Поради тази причина това проучване се прави по строга преценка на лекуващия доктор. Голямо преимущество на този изразителен способ е опцията да се следят както костите, по този начин и органите и меките тъкани на гръдния панер. На рентгеновата фотография може да се види ясно белодробния и сърдечния рисунък, както и с акуратност да се дефинира до какво равнище доближава плевралният излив. Основен минус е обстоятелството, че с цел да се види дали има съществуване на излив в плевралната празнина, натрупалата се течност би трябвало да е най-малко 300мл .

Компютърна томография - постоянно този изразителен способ се прави във връзка търсенето на друго заболяване, а плевралният излив е инцидентна находка . Тъй като по време на проучването пациентът е в легнало състояние, течността в плевралната празнина ще се разпредели по най- ниските елементи на гръдния панер, а именно- по гърба.

3114