Съществуват две противоположни гледни точки. Едната твърди, че всички събития

Съществуват две противоположни гледни точки. Едната твърди, че всички събития в света са предопределени авансово, а другата – че всичко зависи или от случайността или от нашия избор.

Но най-често на тематика орис се разсъждава на дилетантско равнище. Интересно – какво споделят за ориста представителите на формалния теоретичен свят?

Мозъкът ни взема решения преди съзнанието

Оксфордският професор по математика Маркус дю Сотой е провел опит, който като че ли отхвърля проявата на човешката свободна воля и удостоверява съществуването на орис.

По време на снимане на предаване на Военновъздушни сили той помолил проф. Джон Дилън Хейнс от Центъра за невроинформатика Бърнстейн да сканира мозъка му, до момента в който той натиска бутон на апарат. Предстояло му да направи избор – да употребява за натискането дясната или лявата ръка.

Сканирането посочило, че шест секунди преди да стигне до осъзнато решение, в мозъка се задействали обособени сектори, като при положение на избор на дясната ръка зоните на интензивност се отличавали от тези, които били задействани при положение на избор на лявата. Получава се, че решението с коя ръка да се натисне бутончето се вземало не от съзнанието, не от личното Аз на Сотой, а от „ сивото вещество “ на мозъка.

„ Разумът осъзнава вашата мозъчна интензивност – разяснява създателят на опита. – А несъзнателната интензивност на мозъка осъзнава някои аспекти от вашата персона. Тя се намира в естетика с вашите убеждения и стремежи. “

От друга страна, толкоз ли доста знаем за процесите на мислене, протичащи в нашия мозък, че да съдим за тях толкоз изрично?

Бъдещето е несигурно, орис не съществува

В първата половина на миналото столетие Вернер Хайзенберг разкрил, че надалеч не всички физически феномени са детерминирани, т.е. техният ход е избран от случили се по-рано процеси. На собствен ред Алберт Айнщайн бил уверен, че даже закононарушенията на серийните убийци са предопределени авансово (макар че това, несъмнено, не избавя последните от наказание).

Как тогава стои въпросът с квантовите микрочастици, чието състояние в пространството е толкоз мъчно да се откри?

„ Айнщайн е бъркал – счита известният физик теоретик Мичио Каку. – Всеки път, когато гледаме електрона, той се движи. Съществува несигурност в ситуацията на електрона. “

Ако съществува несигурност на равнище частици, то евентуално тя съществува и на други равнища, счита Каку. Така, когато се оглеждаме в огледалото, то към този момент не сме такива, каквито в действителност изглеждаме в дадения миг.

„ Това Аз е отпреди една милиардна от секундата, тъй като светлината изисква време, с цел да ми разреши да се отразя в огледалото и да видя себе си “, прави извод ученият. Следователно, каква той, не може да се дефинира ничие бъдеще, изхождайки от предишното, а орис не съществува.

Неизбежност, орис – относителни понятия

Философът когнитивист Даниел Клемент Денет счита, че самата режисура на въпроса за свободния избор и съдба (или съдба) е неточна.

„ Странно, че въпреки хората да разсъждават за свободния избор и детерминизма, малко на брой се замислят за смисъла на тези думи – установи той. – Какво значи наложителност, орис? “

Например има неща, които човек може да избегне – такива като удар на падаща от горната страна тухла или хвърлено копие. От тези предмети може просто да се отстраниш. Доста по-сложно е да избягаш от гръмотевица, която внезапно реши да ви съкруши в избран миг на несъмнено място.

Затова в разнообразни случаи може да се приказва за друга степен на наложителност. От друга страна, от кое място знаем, че обстановките, когато да вземем за пример заобикаляме дадена обстановка, също не са предопределени от някакви висши сили и не се явяват част от ориста?

Сигурни сме, че сами сме избрали един или различен път, насочили сме своя живот във вярна или погрешна, от наша позиция, посока… Но белким може да се съди за това, което в действителност ни е било съдено? А може би е било съдено точно да избегнем един или различен избор…

„ Готвите се да измените бъдещето, ориста, да измените какво? Почакайте, смятате ли че бъдещето е неизбежно? “, пита Денет.

С други думи, и изказванието, че човек е стопанин на своята орис, и това, че ориста не може да се промени, към този момент остават напълно недоказани. Дори физичните и биохимичните процеси и в едни и същи изходни условия могат да се развиват изцяло друго и по непредсказуем „ сюжет “.

Да, не е елементарно да живееш в свят, където в нищо не можеш да си безусловно сигурен. От друга страна, да живееш в свят, където всичко е безусловно предсказуемо и не зависи от теб, е много скучно.