Тялото на дъгата – феноменът в края на земния път на будистите
Съществуват десетки хиляди свидетелства за това, че в края на живота си тибетци и други будисти са трансформирали физическото си тяло в такова от светлина, наричано още тяло на дъгата. Тази техника е комплицирана, изисква усилени медитации по време на живота на Земята и мощно издигане на духа на индивида в края му.
Всъщност тялото на дъгата е самобитно високо равнище на реализация на духа и практическо свързване с Абсолюта. Каквато е и задачата на всички практикуващи йога, медитация и други духовни практики. Връщането в източника е високата цел, за която нашето светлинно тяло (тяло на дъгата) може да е средство. В него са включени всички равнища и в влизат нашето етерно тяло, ментално тяло, астрално тяло и прочувствено тяло. За да достигнем до положение на тяло на дъгата, е нужно непрекъснато да поддържаме периодичност на безусловна обич.
На физическото тяло са нужни към седем дни да се свие последователно и най-после да се разтвори в светлината, да изчезне в нея. Мнозина дефинират този феномен като въодушевление. Тази процедура постоянно се отнася най-вече към школата Дзогчен, чието име в превод значи безусловно съвършенство. По време на феномена тяло на дъгата е особено мощното зарево към материалното тяло и преминаващите през него многочислени цветове на дъгата. В тази фаза индивидът доближава цялостно знание, настояват будистките монаси.
Свидетели на тази изумителна промяна показват, че на осмия ден след нея от индивида остават единствено ноктите и косата му. А от време на време не остава безусловно нищо. Материалната част от тялото на индивида изчезва, бива погълната и разтворена в мощната светлина. Над мястото, където се реализира тяло на дъгата, постоянно се появяват и действителни дъги и светлини в небосклона.
Един от най-известните и документирани случаи на тази процедура е този на Сьонам Намгял. Той е от 1952 година и се случва в Източен Тибет. Сьонам е елементарен човек, постоянно описван като доста преклонен и предан на духовните практики. Малко преди гибелта му, той бил забелязван да се изкачва в планината и да седи неподвижно там часове наред. Когато здравословното му положение се влошило, околните му повикали лекари и Учители. Интересното в тази ситуация било, че колкото повече се влошавал физически Сьонам Намгял, толкоз по-весел ставал той. Сякаш знаел какво следва да се случи и с неспокойствие очаквал да се слее и разтвори в галактическата светлина. Малко преди да почине тибетецът споделил на фамилията си:
Подготвял и себе си, и тях за мощното обединение със светлината. Когато починал, тялото му почнало последователно да се смалява, тъкмо по този начин, както се разказва във всички случаи на тяло на дъгата. Около него, а и към самата къща, се появили мощни сияния и преминаващи цветни лъчи и сили. На осмия ден, когато трябвало да бъде осъществено погребението, околните му влезнали в стаята, където бил оставен трупът му, само че намерили там единствено коса и нокти. Физическото му тяло било погълнато от светлината и се разтворило в нея. Това, несъмнено, може да се случи единствено при непрекъснато и интензивно разширение и преодоляване на съзнанието, с цел да може посредством него да се реализира практическо дематериализиране.
Подобни истории се описват в Тибет и в други будистки средища. Известно е, че преди да преминат към „ цялостната абсорбация “ умиращите монаси, лами или просто високо извисени хора доближават до положение, наречено тукдам, което съставлява извънредно дълбока медитация и подготовка за свързването, както имат вяра будистите, с тяхната изначална майка. Когато някой се приготвя да премине през феномена тяло на дъгата, за него е значимо да медитира и върху самите цветове като следи съответните мандали, оцветени в най-малко 5 цвята. Според будистите, всеки цвят има избрана скрита мощ и дарба да трансформира силите.
Така да вземем за пример Бялото трансформира заблудата на незнанието в мъдростта на реалността; Жълтото трансформира гордостта в мъдрост на еднаквостта; Синьото трансформира гнева в огледало на мъдростта; Червеното трансформира заблудата на привързаността в мъдрост на разпознаването; Зеленото трансформира ревността в мъдрост на достижението.Черното е цветът на омразата. Трансформира се в цвят на мъдростта в състраданието.
Освен върху цветовете, подготвящият се да преживее тяло на дъгата би трябвало да медитира и върху четирите съществени детайла на живота - въздух, огън, вода и земя.
Буда и неговото завръщане в Абсолюта са един от най-ярките образци за постигане и реализиране на тяло на дъгата. Много езотерици решително настояват, че възкръсването на Христос също е точно такова реализиране на феномена тяло на дъгата. По този метод източната традиция и тайнственост е пренесена и в западните притчи и вярвания. Въпреки това, мнозина отхвърлят тази параленост, въпреки че и в двата случая става дума за завръщането на индивида в божественото царство по тайнствен и непонятен за елементарните хора метод.
Като приказваме за тялото на дъгата е значимо да създадем едно конкретизиране. Въпреки че достигането до този феномен не е по никакъв начин лесна задача, отдадените споделят, че всеки може да го реализира. Че той не е непокътната територия единствено за гурута и велики Учители. Всеки, който има положителни и възвишени мисли, високо равнище на осцилация, отдаденост към другите и връзка с възвишените духовни светове, може да се стреми към подобен победоносен завършек на своя живот.
Всъщност тялото на дъгата е самобитно високо равнище на реализация на духа и практическо свързване с Абсолюта. Каквато е и задачата на всички практикуващи йога, медитация и други духовни практики. Връщането в източника е високата цел, за която нашето светлинно тяло (тяло на дъгата) може да е средство. В него са включени всички равнища и в влизат нашето етерно тяло, ментално тяло, астрално тяло и прочувствено тяло. За да достигнем до положение на тяло на дъгата, е нужно непрекъснато да поддържаме периодичност на безусловна обич.
На физическото тяло са нужни към седем дни да се свие последователно и най-после да се разтвори в светлината, да изчезне в нея. Мнозина дефинират този феномен като въодушевление. Тази процедура постоянно се отнася най-вече към школата Дзогчен, чието име в превод значи безусловно съвършенство. По време на феномена тяло на дъгата е особено мощното зарево към материалното тяло и преминаващите през него многочислени цветове на дъгата. В тази фаза индивидът доближава цялостно знание, настояват будистките монаси.
Свидетели на тази изумителна промяна показват, че на осмия ден след нея от индивида остават единствено ноктите и косата му. А от време на време не остава безусловно нищо. Материалната част от тялото на индивида изчезва, бива погълната и разтворена в мощната светлина. Над мястото, където се реализира тяло на дъгата, постоянно се появяват и действителни дъги и светлини в небосклона.
Един от най-известните и документирани случаи на тази процедура е този на Сьонам Намгял. Той е от 1952 година и се случва в Източен Тибет. Сьонам е елементарен човек, постоянно описван като доста преклонен и предан на духовните практики. Малко преди гибелта му, той бил забелязван да се изкачва в планината и да седи неподвижно там часове наред. Когато здравословното му положение се влошило, околните му повикали лекари и Учители. Интересното в тази ситуация било, че колкото повече се влошавал физически Сьонам Намгял, толкоз по-весел ставал той. Сякаш знаел какво следва да се случи и с неспокойствие очаквал да се слее и разтвори в галактическата светлина. Малко преди да почине тибетецът споделил на фамилията си:
„ Искам, когато умра, да не местите тялото ми в продължение на седмица ".
Подготвял и себе си, и тях за мощното обединение със светлината. Когато починал, тялото му почнало последователно да се смалява, тъкмо по този начин, както се разказва във всички случаи на тяло на дъгата. Около него, а и към самата къща, се появили мощни сияния и преминаващи цветни лъчи и сили. На осмия ден, когато трябвало да бъде осъществено погребението, околните му влезнали в стаята, където бил оставен трупът му, само че намерили там единствено коса и нокти. Физическото му тяло било погълнато от светлината и се разтворило в нея. Това, несъмнено, може да се случи единствено при непрекъснато и интензивно разширение и преодоляване на съзнанието, с цел да може посредством него да се реализира практическо дематериализиране.
Подобни истории се описват в Тибет и в други будистки средища. Известно е, че преди да преминат към „ цялостната абсорбация “ умиращите монаси, лами или просто високо извисени хора доближават до положение, наречено тукдам, което съставлява извънредно дълбока медитация и подготовка за свързването, както имат вяра будистите, с тяхната изначална майка. Когато някой се приготвя да премине през феномена тяло на дъгата, за него е значимо да медитира и върху самите цветове като следи съответните мандали, оцветени в най-малко 5 цвята. Според будистите, всеки цвят има избрана скрита мощ и дарба да трансформира силите.
Така да вземем за пример Бялото трансформира заблудата на незнанието в мъдростта на реалността; Жълтото трансформира гордостта в мъдрост на еднаквостта; Синьото трансформира гнева в огледало на мъдростта; Червеното трансформира заблудата на привързаността в мъдрост на разпознаването; Зеленото трансформира ревността в мъдрост на достижението.Черното е цветът на омразата. Трансформира се в цвят на мъдростта в състраданието.
Освен върху цветовете, подготвящият се да преживее тяло на дъгата би трябвало да медитира и върху четирите съществени детайла на живота - въздух, огън, вода и земя.
Буда и неговото завръщане в Абсолюта са един от най-ярките образци за постигане и реализиране на тяло на дъгата. Много езотерици решително настояват, че възкръсването на Христос също е точно такова реализиране на феномена тяло на дъгата. По този метод източната традиция и тайнственост е пренесена и в западните притчи и вярвания. Въпреки това, мнозина отхвърлят тази параленост, въпреки че и в двата случая става дума за завръщането на индивида в божественото царство по тайнствен и непонятен за елементарните хора метод.
Като приказваме за тялото на дъгата е значимо да създадем едно конкретизиране. Въпреки че достигането до този феномен не е по никакъв начин лесна задача, отдадените споделят, че всеки може да го реализира. Че той не е непокътната територия единствено за гурута и велики Учители. Всеки, който има положителни и възвишени мисли, високо равнище на осцилация, отдаденост към другите и връзка с възвишените духовни светове, може да се стреми към подобен победоносен завършек на своя живот.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ