За първи път физици контролираха взаимодействието на времеви кристали
Съществуването на времеви кристали – едно много забавно положение на материята – бе доказано едвам преди няколко години. Физиците обаче към този момент направиха голям пробив – провокираха и следиха взаимоотношение сред два времеви кристала.
В супер течност хелий-3 два времеви кристала си обмениха квазичастици, без това да повлияе на кохерентността им – достижение, което съгласно учените отваря нови благоприятни условия в сфери като обработката на квантова информация, където кохерентността е от основно значение.
„ Контролирането на взаимоотношението сред два времеви кристала е голямо достижение. Преди това никой не бе следил времеви кристали в една и съща система, камо ли да си взаимодействат - споделя водещият създател на изследването физикът Самули Аути от Ланкастърския университет във Англия. - Контролираното взаимоотношение е в целите на всеки, който желае да откри практично приложение на времевите кристали, да вземем за пример за обработка на квантова информация. “
Времевите кристали са извънредно забавни. На пръв взор наподобяват на елементарни, само че имат едно в допълнение и необичайно свойство. В един елементарен кристал атомите са подредени във закрепена триизмерна решетъчна конструкция (подобно на атомната решетка на диаманта или квазикристалите). Тези повтарящи се решетки могат да варират в своята настройка, само че те не се движат изключително – повтарят се само пространствено.
Във времевите кристали атомите се държат малко по-различно. Те осцилират – завъртат се първо в една посока, а след това в друга. Тези осцилации се случват на съответна периодичност. Т.е. в случай че структурата на естествените кристали се повтаря в пространството, то тази на времевите – и пространството, и във времето.
От теоретична позиция времевите кристали трептят в своето най-ниско енергийно положение. Ето за какво те са кохерентни в границите на дълги интервали от време. Учените биха могли да се възползват от това тяхно свойство, само че единствено в случай че тяхната кохерентност може да бъде непокътната в границите на следено взаимоотношение. Именно това реализират Аути и неговите сътрудници.
Тяхното проучване е оповестено в Nature Materials .
