Тайната на бистрия ум
Съществува доста лесна активност, която крие тайната на бистрия разум, положителното въодушевление и творчеството, споделя Гай Харисън от списание „ Psychology today ”. Отнема 20 минути, не коства доста сили или скъпа екипировка, а най-големият плюс е, че е гратис. Дейността съставлява слагане на единия крайник пред другия. Или казано по-просто... вървене.
Много хора знаят, че ходенето е скъпо упражнение, което отпуска тялото и е потребно за здравето. Но какъв брой хора са знаят, че това къде се разхождаш също има значение? Проект на Станфордския университет съпоставя по какъв начин се отразяват на мозъка 90 минутна разходка измежду природата и 90 минутна разходка из града. Резултатите демонстрират, че мозъкът ни се разтоварва от ежедневните грижи, когато се намираме измежду дърветата, когато чуваме песента на птиците. Хората, които всеки ден отделят време за разходка в парка или в планината, освобождават мислите си и тази част от мозъка, която е постоянно е отговорна за склонността към меланхолия и други здравословни проблеми, от които страда огромна част от популацията в наши дни.
Участниците в плана, които са се разхождали в градска среда, не са посочили позитивни душевен или здравословни усъвършенствания, даже противоположното. Натоварената част на града оказва отрицателно въздействие на доброволците, като ги стресира в допълнение, а вдишването на нечисти газове не е удобно за здравсловното им положение.
Ходенето измежду природата усилва креативният ни капацитет. Съзидателността живее в мозъка ни, а с цел да разцъфтява, ние би трябвало да поставяме грижи за дома й. Освен разходките и физическата интензивност, значими са хидратацията, ползотворният сън, яденето на плодове и зеленчуци и... сдобряване с предишното. Голяма част от нас прекарват часове в премисляне на дадена обстановка или какво е можело да бъде. В даден миг осъзнаваме, че няма по какъв начин да променим нещо, което към този момент се е случило. Спираме да мислим за дадения проблем, само че подсъзнателно той към момента ни тревожи. Учените предлагат да отделим към 15 минути пълноценно време, с цел да обмислим обстановката, след което в действителност да я оставим в предишното, да освободим съзнанието и подсъзнанието си от нея.
Ходенето може да релаксира мозъка дотам, че да вдигне бариерата и да пропусне на повърхността мемоари, които даже не подозираме, че пазим в съзнанието си. Това е й главното, от което имаме потребност, с цел да увеличим творчеството си. Ходенето измежду природата отваря съзнанието ни към нови, свежи хрумвания и открития.
Инфо: Psychologytoday
Превод: Валентина Цветкова
Много хора знаят, че ходенето е скъпо упражнение, което отпуска тялото и е потребно за здравето. Но какъв брой хора са знаят, че това къде се разхождаш също има значение? Проект на Станфордския университет съпоставя по какъв начин се отразяват на мозъка 90 минутна разходка измежду природата и 90 минутна разходка из града. Резултатите демонстрират, че мозъкът ни се разтоварва от ежедневните грижи, когато се намираме измежду дърветата, когато чуваме песента на птиците. Хората, които всеки ден отделят време за разходка в парка или в планината, освобождават мислите си и тази част от мозъка, която е постоянно е отговорна за склонността към меланхолия и други здравословни проблеми, от които страда огромна част от популацията в наши дни.
Участниците в плана, които са се разхождали в градска среда, не са посочили позитивни душевен или здравословни усъвършенствания, даже противоположното. Натоварената част на града оказва отрицателно въздействие на доброволците, като ги стресира в допълнение, а вдишването на нечисти газове не е удобно за здравсловното им положение.
Ходенето измежду природата усилва креативният ни капацитет. Съзидателността живее в мозъка ни, а с цел да разцъфтява, ние би трябвало да поставяме грижи за дома й. Освен разходките и физическата интензивност, значими са хидратацията, ползотворният сън, яденето на плодове и зеленчуци и... сдобряване с предишното. Голяма част от нас прекарват часове в премисляне на дадена обстановка или какво е можело да бъде. В даден миг осъзнаваме, че няма по какъв начин да променим нещо, което към този момент се е случило. Спираме да мислим за дадения проблем, само че подсъзнателно той към момента ни тревожи. Учените предлагат да отделим към 15 минути пълноценно време, с цел да обмислим обстановката, след което в действителност да я оставим в предишното, да освободим съзнанието и подсъзнанието си от нея.
Ходенето може да релаксира мозъка дотам, че да вдигне бариерата и да пропусне на повърхността мемоари, които даже не подозираме, че пазим в съзнанието си. Това е й главното, от което имаме потребност, с цел да увеличим творчеството си. Ходенето измежду природата отваря съзнанието ни към нови, свежи хрумвания и открития.
Инфо: Psychologytoday
Превод: Валентина Цветкова
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ