ООН не оправда очакванията, но мястото ѝ не е на бунището на историята
САЩ излизат от Съвета за човешките права към Организация на обединените нации заради отвращение да поддържат една " лицемерна организация ". Генералният секретар на НАТО предизвестява в публикация, че алиансът може да се разпадне поради разприте сред Съединени американски щати и Европа.
Най-простият отговор за какво става това, е да посочим с пръст президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и неговата политика. Това обаче напълно не изчерпва нещата.
Ерозия на правилата
Западните институции, основани след Втората международна война в поддръжка на съществуващия ред - Организация на обединените нации, Европейският съюз, НАТО - са в рецесия, при все това още е рано да ги оплакваме, счита Джон Лаф, специалист от Кралския институт за интернационалните връзки.
Проблемът е по какъв начин се схващат и дефинират правилата и полезностите, залегнали в основата на тези организации. Студената война помагаше да се държи във фокус същински значимото, без отклонения от базовите правила на следвоенния западен свят. През последните десетилетия обаче тези правила претърпяха забележима ерозия. Стана ясно, че с доста страни може да се работи, при все това ръководещите режими там очевидно не дават отговор на западните демократични и обществени правила.
Сред тях е и Русия - както се смяташе при започване на 90-те, страната е поела по пътя на демокрацията от западен вид, претърпява сложен преход и заслужава по-меко отношение, що се отнася до разстрела на Народното събрание и други " престаравания ".
А за саудитските " излишества " да вземем за пример се търсеше пояснение в районната специфичност - освен това кралството оставаше правилен съдружник на Запада в Близкия изток, за похлупак осигуряваше и петрола на западния свят.
Междувременно пък довтаса и Фукуяма със своя " завършек на историята ". След рухването на руския режим и бавните, само че привидно необратими пазарни преобразования в Китай успеха на демокрацията в целия свят изглеждаше в забрадка вързана.
Разтегливи полезности
Прекомерно еластичното използване на основополагащите правила на западната хуманистична народна власт в сгода на моментни тактически съображения сътвори в политическото поле почва за появяването на Доналд Тръмп, който съгласно Джон Лаф въобще не проумява тези правила.
Внезапно се разбра, че връзките, сплотяващи западните демокрации, не са така здрави, нито пък безконечни сами по себе си. Поддържането им изисква огромни усилия; никой като че ли не оспорва потребността от тях, само че не бърза да се включи и той самият. Външнополитическият вектор на новото американско държавно управление, сменил многостранните съюзи в интернационалните връзки с лозунга " Америка над всичко ", строго видяно, не е изобретен от Тръмп. А и политическото поле на Запад се сегментира не от през вчерашния ден.
По време на най-топлите връзки с Русия многомилиардните разноски за защита и самото битие на НАТО може да са изглеждали анахронизъм, само че значимостта на общоевропейското единение не подлежеше на подозрение. Европейски Съюз се разширяваше под звуците на фанфарите, съпровождащи триумфалното шествие на западните полезности - до момента в който не се сблъска с " арабската пролет " и миграционната рецесия.
Тогава пролича, че мнозина отвън " златния милиард " не желаят да употребяват западните предписания за благополучие, а много хора от " милиарда " нямат предпочитание да споделят това благополучие с пришълци, въпреки признавайки (теоретично) правата им върху него.
Общите правила на западното международно устройство все по този начин не се подлагат на подозрение, само че хората имат все по-малко предпочитание да доверят на интернационалните организации претворяването им в каузи. Оттук в действителност идват и Брекзит, и европейският шовинизъм.
Назад към Палмерстън
Днешните събития са рискови, не тъй като дейностите на Съединени американски щати " ще разклатят лодката ", разцепвайки западния свят на дребни районни късчета - запасът от здравина на демократичните институции май още не е привършен. Естествено в случай че бъдат поддържани в работно положение.
Но с дейностите си американското държавно управление показва: някои базови правила на западния международен ред може да се поясняват свободно - това няма да срути света. И този образец може да стане инфекциозен. Понякога наподобява, че светът последователно се връща към времената на лорд Палмерстън - страните нямат другари и врагове, само че имат ползи. Подобна политика води през днешния ден Китай, който основава тактически съюзи, заобикаляйки по опция открита борба. И не се занимава с експорт на полезности, избира да работи с стопански лостове.
Проектът " Един пояс, веднъж " прочее може да се преглежда като един тип аналог на ЕС; мнозина обаче виждат в него не прекомерно добре маскиран локомотив на китайската икономическа агресия. Най-мрачно настроените анализатори позволяват даже по релсите, прокарани в границите на този план, един ден да тръгнат вагони с китайски бойци.
За елементарния жител световните институции въплъщават световния дневен ред, в който няма място за него самия. Освен това глобализацията, представяна надали не като панацея за всички обществено-политически неуредици, не реши казуса с имущественото разслояване: богатите станаха по-богати, а бедните - по-бедни.
Според някои социолози точно неналичието на очевидно усъвършенстване в обозрим интервал (каквото очевидно не би имало и в идеални условия) е подкопала доверието в западния модел за развиване и благоденствие. Казано по-просто, на хората им е втръснало да чакат, до момента в който парите почнат да порастват по дърветата. Покрай това си патят и институциите, осигуряващи въпросното развиване.
Лесно се събаря, мъчно се гради
Следвоенните генерации в западния свят са не запомнили несгодите и ужасите на войната, разяснява политологът Фьодор Лукянов. Малцина към този момент помнят, че при основаването на Европейски Съюз задачата бе да не се допусне нов боен конфликт на европейския континент - някогашните съпернички да се обвържат с стопански връзки.
За реда в следвоенния свят се очакваше да бди Организация на обединените нации. Тя обаче се трансформира в свръхобширна бюрократична организация и огромна част от човечеството не изпитва към нея необикновен пиетет. В тази светлина е обяснимо за какво Съединени американски щати напущат още една организация на Организация на обединените нации, счита Джон Лаф. Международните организации, бранещи базовите полезности и правила, очевидно имат потребност от промяна, а имиджът им - от сериозен ретуш. Както прочее признават и те самите.
Нещо повече, промените не трябва да се протакат, тъй като по доста позиции заемът от доверие към тези институции към този момент е стопен. Въпросът е до каква степен има смисъл да съборим цялата структура от интернационалните връзки, с цел да я градим след това отначало - на пепелището след поредна международна война. /БТА
Най-простият отговор за какво става това, е да посочим с пръст президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и неговата политика. Това обаче напълно не изчерпва нещата.
Ерозия на правилата
Западните институции, основани след Втората международна война в поддръжка на съществуващия ред - Организация на обединените нации, Европейският съюз, НАТО - са в рецесия, при все това още е рано да ги оплакваме, счита Джон Лаф, специалист от Кралския институт за интернационалните връзки.
Проблемът е по какъв начин се схващат и дефинират правилата и полезностите, залегнали в основата на тези организации. Студената война помагаше да се държи във фокус същински значимото, без отклонения от базовите правила на следвоенния западен свят. През последните десетилетия обаче тези правила претърпяха забележима ерозия. Стана ясно, че с доста страни може да се работи, при все това ръководещите режими там очевидно не дават отговор на западните демократични и обществени правила.
Сред тях е и Русия - както се смяташе при започване на 90-те, страната е поела по пътя на демокрацията от западен вид, претърпява сложен преход и заслужава по-меко отношение, що се отнася до разстрела на Народното събрание и други " престаравания ".
А за саудитските " излишества " да вземем за пример се търсеше пояснение в районната специфичност - освен това кралството оставаше правилен съдружник на Запада в Близкия изток, за похлупак осигуряваше и петрола на западния свят.
Междувременно пък довтаса и Фукуяма със своя " завършек на историята ". След рухването на руския режим и бавните, само че привидно необратими пазарни преобразования в Китай успеха на демокрацията в целия свят изглеждаше в забрадка вързана.
Разтегливи полезности
Прекомерно еластичното използване на основополагащите правила на западната хуманистична народна власт в сгода на моментни тактически съображения сътвори в политическото поле почва за появяването на Доналд Тръмп, който съгласно Джон Лаф въобще не проумява тези правила.
Внезапно се разбра, че връзките, сплотяващи западните демокрации, не са така здрави, нито пък безконечни сами по себе си. Поддържането им изисква огромни усилия; никой като че ли не оспорва потребността от тях, само че не бърза да се включи и той самият. Външнополитическият вектор на новото американско държавно управление, сменил многостранните съюзи в интернационалните връзки с лозунга " Америка над всичко ", строго видяно, не е изобретен от Тръмп. А и политическото поле на Запад се сегментира не от през вчерашния ден.
По време на най-топлите връзки с Русия многомилиардните разноски за защита и самото битие на НАТО може да са изглеждали анахронизъм, само че значимостта на общоевропейското единение не подлежеше на подозрение. Европейски Съюз се разширяваше под звуците на фанфарите, съпровождащи триумфалното шествие на западните полезности - до момента в който не се сблъска с " арабската пролет " и миграционната рецесия.
Тогава пролича, че мнозина отвън " златния милиард " не желаят да употребяват западните предписания за благополучие, а много хора от " милиарда " нямат предпочитание да споделят това благополучие с пришълци, въпреки признавайки (теоретично) правата им върху него.
Общите правила на западното международно устройство все по този начин не се подлагат на подозрение, само че хората имат все по-малко предпочитание да доверят на интернационалните организации претворяването им в каузи. Оттук в действителност идват и Брекзит, и европейският шовинизъм.
Назад към Палмерстън
Днешните събития са рискови, не тъй като дейностите на Съединени американски щати " ще разклатят лодката ", разцепвайки западния свят на дребни районни късчета - запасът от здравина на демократичните институции май още не е привършен. Естествено в случай че бъдат поддържани в работно положение.
Но с дейностите си американското държавно управление показва: някои базови правила на западния международен ред може да се поясняват свободно - това няма да срути света. И този образец може да стане инфекциозен. Понякога наподобява, че светът последователно се връща към времената на лорд Палмерстън - страните нямат другари и врагове, само че имат ползи. Подобна политика води през днешния ден Китай, който основава тактически съюзи, заобикаляйки по опция открита борба. И не се занимава с експорт на полезности, избира да работи с стопански лостове.
Проектът " Един пояс, веднъж " прочее може да се преглежда като един тип аналог на ЕС; мнозина обаче виждат в него не прекомерно добре маскиран локомотив на китайската икономическа агресия. Най-мрачно настроените анализатори позволяват даже по релсите, прокарани в границите на този план, един ден да тръгнат вагони с китайски бойци.
За елементарния жител световните институции въплъщават световния дневен ред, в който няма място за него самия. Освен това глобализацията, представяна надали не като панацея за всички обществено-политически неуредици, не реши казуса с имущественото разслояване: богатите станаха по-богати, а бедните - по-бедни.
Според някои социолози точно неналичието на очевидно усъвършенстване в обозрим интервал (каквото очевидно не би имало и в идеални условия) е подкопала доверието в западния модел за развиване и благоденствие. Казано по-просто, на хората им е втръснало да чакат, до момента в който парите почнат да порастват по дърветата. Покрай това си патят и институциите, осигуряващи въпросното развиване.
Лесно се събаря, мъчно се гради
Следвоенните генерации в западния свят са не запомнили несгодите и ужасите на войната, разяснява политологът Фьодор Лукянов. Малцина към този момент помнят, че при основаването на Европейски Съюз задачата бе да не се допусне нов боен конфликт на европейския континент - някогашните съпернички да се обвържат с стопански връзки.
За реда в следвоенния свят се очакваше да бди Организация на обединените нации. Тя обаче се трансформира в свръхобширна бюрократична организация и огромна част от човечеството не изпитва към нея необикновен пиетет. В тази светлина е обяснимо за какво Съединени американски щати напущат още една организация на Организация на обединените нации, счита Джон Лаф. Международните организации, бранещи базовите полезности и правила, очевидно имат потребност от промяна, а имиджът им - от сериозен ретуш. Както прочее признават и те самите.
Нещо повече, промените не трябва да се протакат, тъй като по доста позиции заемът от доверие към тези институции към този момент е стопен. Въпросът е до каква степен има смисъл да съборим цялата структура от интернационалните връзки, с цел да я градим след това отначало - на пепелището след поредна международна война. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ