Лекарят, който неочаквано стана иконописец
Сашо Цанков е от хората, които рядко попадат в публичното внимание - нали то е заето от злободневията на времето и неприятните герои. Посвещава целия си живот на комплицирания вътрешен свят на индивида - специалността му на доктор психиатър допуска подобно себеотдаване, само че както споделя самият той: " Психиатрията не се чете - или я имаш, или я нямаш ". Необясним ентусиазъм неотдавна го разсънва за рисуването, което още от малък обича, а носталгията по родното място го предизвика да даде още от себе си, обновявайки най-святото място там - църквата. И то не с какво да е, а със собственоръчно изрисуваните от него и дарени 30 икони.
Сашо Цанков е родом от село Бело поле, община Ружинци, Видин. Там приключва главно обучение, запазвайки вечно в сърцето си загатна за домашния уют, за дълбоките преспи от сняг през зимата, през които тича, с цел да си вземе брошура от селската библиотека. " Много четях още от дребен, след това се записах в библиотеката в Белоградчик, а по-късно и в библиотеката в Лом ", спомня си той. Основното училище той сменя с гимназията в Белоградчик. Висшето си обучение пък не стартира незабавно след учебно заведение, а чак на 24 години. Както и по-нататък ще се случва в живота му, пътят му тогава се предопределя от инцидентни (но единствено наглед) събития. След казармата стартира за малко работа в завода за стомано-решетъчни стълбове, каквито тогава имало единствено в Ружинци и в Стражица.
Малко по-късно съдбата го среща с бъдещата му брачна половинка. " Една жена може да те сътвори, само че може и да те съсипе ", споделя не на смешка той. При него се случва първият вид. " Най-добрият човек, който познавам, е моята брачна половинка! ", споделя той за жена си. Именно тя го поддържа и да се насочи към лекарската специалност. " Ако човек няма родител, непосредствен или познат, който да го тласне нанякъде, може и цялостен живот да си остане на едно състояние ", заключава докторът, признателен за своя път.
Така медицината навлиза в живота му, или по-скоро противоположното -
животът навлиза при него в цялата си палитра
" Психиатрията е единствената компетентност, в която можеш да се сблъскаш с абосолютно всичко от живота. В другите специалности няма по какъв начин да опознаеш човек от всичките му страни, както при нас. Трябва да изсмучеш и майчиното му мляко, да разговаряш с околните му, с цел да успееш да му окажеш помощ ", споделя доктор Цанков, който признава, че не е приключил съответна компетентност. " Ядосвах се, че би трябвало да уча 4 години, с цел да получа най-после 30 лева към заплатата си ", изяснява той повода. Както се оказва обаче, не съответната компетентност те прави експерт, а желанието за работа, отдадеността и опитът, който при него към този момент наброява няколко десетки години, насъбрани в едни от най-тежките психиатрични звена у нас.
В началото работи в психиатрията в Плевен, след това идва и в София - в незабавното звено в Центъра за психологично здраве " Проф. Никола Шипковенски ", където се сблъсква с едни от най-острите случаи. Впоследствие работи и в Центъра за психологично здраве - област София, а сега е отдаден на наркозависимите хора. От близо две години работи по метадонова стратегия в София. " Случаите са тежки, мъчно е. Всеки ден имаме доста пациенти ", признава той, спестявайки тежките подробности към лекуването на подвластните. " Тази специалност
изисква любов към психологично болните,
които в доста от случаите са отхвърлени от обществото. Нерядко психиатърът поема функционалностите на обществен служащ, с цел да настани психологично болен, останал без дом на улицата, в дом за краткотрайно или непрекъснато престояване ", споделя той.
Тежката работа определено го научава да не се предава, а потребността да презареди постоянно го връща в родната му къща в Бело поле. " Много желаех да я запазя. Всяка година по два пъти чистя гробовете на родителите им, оправям оградата и така нататък Но ден след ден всичко се разрушава и унищожава ", споделя с мъка Сашо. Именно по тази причина преди 4 година се принуждава да продаде бащината къща на съседите, които нямат личен двор. Дава им я на алегорична цена, тъй като те му обещават да я оправят, а и да му позволяват да идва, когато пожелае. " След три месеца къщата имаше нов покрив, прозорците бяха заменени, всичко беше оправено ", радва се той на новия живот на родния си дом, признавайки, че неведнъж преди си е казвал по какъв начин ще отиде и ще поседи 2-3 дни на село. " Отивам до гората, до реката, само че на втория ден се връщам. Три от седемте къщи ги няма. Не мога да понеса мизерията и разрухата ", споделя той.
Носталгията и тъгата го карат да си спомни и за църквата. " Не знам по какъв начин ми пристигна на разум за нея. Спомних си за " Железния светилник " на Димитър Талев и за остарелия Стоян Глаушев, който стоял с часове наред пред иконите със запалена свещ в ръка ", споделя Сашо. " Прищраква " му и нещо друго - по какъв начин преди време е обичал да рисува, само че поради работа е позанемарил това свое занимание. " Реших да си спомня рисуването. Накупих си материали, маслени бои. Гледах в интернет доста картини. Попаднах и на икони. И си споделих: " Ами аз мога и икони да обрисувам ".
Верен на импулса си, доктор Цанков
сяда на терасата с пирограф в ръка
в един прекрасен, топъл ден и след два часа и половина сътворява първата си икона - на св. Йоан Предтеча, тъй като, както споделя самият той, " всичко стартира от него ". " През това време изключих за всичко останало. Толкова бях спокоен, като че ми беше олекнало ", разказва той завладяващото възприятие, което го подтиква да продължи с иконите. След още няколко опита той показва свои икони на зограф Младенка Ланджева от храм " Покров Богородичен " в София, която го окуражава да продължи. Под нейно управление се научава по какъв начин се изписват иконите по църковния канон, тъй като икона, която не е изписана по църковния канон, няма място в църквата съгласно условие от Българската православна черква. И напълно естествено, докторът се сеща за дребната черква в родното Бело поле.
" Дори не бях влизал в нея. В тези години в черква не се влизаше. Не знаех в какво положение е ", спомня си Сашо. След като съумява да се снабди с ключа, даден му от кмета на общината, той се стъписва - всичко вътре тъне в нечистотия, бедност и хаос. Иконите обаче му харесали. Първият път не влезнал зад иконостаса - направил го втория път, откакто получил позволение за това от свещеника в Белоградчик.
" Иконостасът беше огромен с два реда икони. На първия ред имаше 15 икони на светци, на втория ред обаче липсваха иконите на апостолите. Аз бях тръгнал да върша икони за стените, само че като видях защо става въпрос, започнах да върша изчезналите ", споделя той. Така сътворява 12 икони на светци, рисува още Тайната вечеря, дребна икона на св. Гавраил, по-голяма на Рождество Христово, както и на Светата троица, на чиито ореоли той съумява да постави 24-каратово злато. Всичко, несъмнено, с персонални средства. " И аз не знам по какъв начин ми пристигна
Казах си, това не трябва да бъде по този начин
И го направих ", спомня си той, признавайки, че и други неща в живота му нямат строго и ясно пояснение. В случая връзката е невидима за очите. " " Псих " идва от гръцки и значи душа. Храмът лекува това, което е нелечимо по различен метод, с изключение на с тайнството, което дава вяра. В черквата хората търсят лекуване на душите си ", обяснява Сашо за подтика си да се обърне към обновяването на църквата.
До самото разкриване на църквата имало още нелека работа, за която му помогнало 25-годишно момче от селото - Борислав Томов Нешов. " Ако не беше той, нямаше да се оправя. Той е този, който оттук насетне може да се грижи за църквата. Двамата изчистихме целия отпадък, измихме всички свещници, измихме и статуята на Исус Христос, издялана в един огромен камък 1,5 на 1,5 метра. Открихме и библия, която беше съвсем непокътната и като със златни корици ", споделя Сашо. Работата по оправянето на църквата им лишила два дни, през които двамата съвсем не поставили хапка в устата си. " Сутринта хапнахме на закуска и като започнахме работа, се сетихме, че не сме яли до идващия ден вечерта ", споделя Сашо.
Емоцията и вдъхновението обаче съумели да запазят силите им
" Целият иконостас беше наплескан с тъмнокафява и черна багра. Аз купих акрилни бои, смесих ги и направих иконостаса с охра, небесносиньо и червени ленти ", споделя доктор Цанков. На откриването идват кметът на община Ружинци Александър Александров и духовник от Белоградчик. Така за пръв път от цели 65 година в храма " Вознесение Господне " духовник води работа. Още 25 поданици на селото също се присъединили в радостното събитие, в това число учителката му от детската градина, която не съумяла да го познае. " Бяха пристигнали и две колежки на жена ми, всички плакахме. Беше огромна страст ", споделя той. Докторът споделя, че за литургията по освещаването на новите икони и освежаването на иконостаса кметът даже провел екип от Видин за снимането на освещаването, което Сашо приема като голямо признание за положения труд.
" То идва извън, без да съм го мислил или чертал. Решавам и го върша. И изпитвам наслаждение ", споделя лекарят, който през декември ще навърши 67 години. " Просто не желая всичко това да остава по този начин. Правя го и имам вяра, че нещо ще се случи отсега нататък ", споделя уверено той. Признава, че доста пъти си е мислил за предишното на българския народ и по какъв начин той се е съхранил векове наред с помощта на три неща - вярата, образованието и културата. " Този народ е имал религия, в Господ ли, в какво, и аз не знам. Но няма по какъв начин без религия, обучение и просвета да се запазиш толкоз време. Така и в този момент имам вяра в бъдещето на този наш народ ", споделя докторът, който твърди, че не желае да дава образец на останалите с дейностите си. " Просто желаех да го направя ", споделя той. Защото за положителното няма потребност да има причина.
Сашо Цанков е родом от село Бело поле, община Ружинци, Видин. Там приключва главно обучение, запазвайки вечно в сърцето си загатна за домашния уют, за дълбоките преспи от сняг през зимата, през които тича, с цел да си вземе брошура от селската библиотека. " Много четях още от дребен, след това се записах в библиотеката в Белоградчик, а по-късно и в библиотеката в Лом ", спомня си той. Основното училище той сменя с гимназията в Белоградчик. Висшето си обучение пък не стартира незабавно след учебно заведение, а чак на 24 години. Както и по-нататък ще се случва в живота му, пътят му тогава се предопределя от инцидентни (но единствено наглед) събития. След казармата стартира за малко работа в завода за стомано-решетъчни стълбове, каквито тогава имало единствено в Ружинци и в Стражица.
Малко по-късно съдбата го среща с бъдещата му брачна половинка. " Една жена може да те сътвори, само че може и да те съсипе ", споделя не на смешка той. При него се случва първият вид. " Най-добрият човек, който познавам, е моята брачна половинка! ", споделя той за жена си. Именно тя го поддържа и да се насочи към лекарската специалност. " Ако човек няма родител, непосредствен или познат, който да го тласне нанякъде, може и цялостен живот да си остане на едно състояние ", заключава докторът, признателен за своя път.
Така медицината навлиза в живота му, или по-скоро противоположното -
животът навлиза при него в цялата си палитра
" Психиатрията е единствената компетентност, в която можеш да се сблъскаш с абосолютно всичко от живота. В другите специалности няма по какъв начин да опознаеш човек от всичките му страни, както при нас. Трябва да изсмучеш и майчиното му мляко, да разговаряш с околните му, с цел да успееш да му окажеш помощ ", споделя доктор Цанков, който признава, че не е приключил съответна компетентност. " Ядосвах се, че би трябвало да уча 4 години, с цел да получа най-после 30 лева към заплатата си ", изяснява той повода. Както се оказва обаче, не съответната компетентност те прави експерт, а желанието за работа, отдадеността и опитът, който при него към този момент наброява няколко десетки години, насъбрани в едни от най-тежките психиатрични звена у нас.
В началото работи в психиатрията в Плевен, след това идва и в София - в незабавното звено в Центъра за психологично здраве " Проф. Никола Шипковенски ", където се сблъсква с едни от най-острите случаи. Впоследствие работи и в Центъра за психологично здраве - област София, а сега е отдаден на наркозависимите хора. От близо две години работи по метадонова стратегия в София. " Случаите са тежки, мъчно е. Всеки ден имаме доста пациенти ", признава той, спестявайки тежките подробности към лекуването на подвластните. " Тази специалност
изисква любов към психологично болните,
които в доста от случаите са отхвърлени от обществото. Нерядко психиатърът поема функционалностите на обществен служащ, с цел да настани психологично болен, останал без дом на улицата, в дом за краткотрайно или непрекъснато престояване ", споделя той.
Тежката работа определено го научава да не се предава, а потребността да презареди постоянно го връща в родната му къща в Бело поле. " Много желаех да я запазя. Всяка година по два пъти чистя гробовете на родителите им, оправям оградата и така нататък Но ден след ден всичко се разрушава и унищожава ", споделя с мъка Сашо. Именно по тази причина преди 4 година се принуждава да продаде бащината къща на съседите, които нямат личен двор. Дава им я на алегорична цена, тъй като те му обещават да я оправят, а и да му позволяват да идва, когато пожелае. " След три месеца къщата имаше нов покрив, прозорците бяха заменени, всичко беше оправено ", радва се той на новия живот на родния си дом, признавайки, че неведнъж преди си е казвал по какъв начин ще отиде и ще поседи 2-3 дни на село. " Отивам до гората, до реката, само че на втория ден се връщам. Три от седемте къщи ги няма. Не мога да понеса мизерията и разрухата ", споделя той.
Носталгията и тъгата го карат да си спомни и за църквата. " Не знам по какъв начин ми пристигна на разум за нея. Спомних си за " Железния светилник " на Димитър Талев и за остарелия Стоян Глаушев, който стоял с часове наред пред иконите със запалена свещ в ръка ", споделя Сашо. " Прищраква " му и нещо друго - по какъв начин преди време е обичал да рисува, само че поради работа е позанемарил това свое занимание. " Реших да си спомня рисуването. Накупих си материали, маслени бои. Гледах в интернет доста картини. Попаднах и на икони. И си споделих: " Ами аз мога и икони да обрисувам ".
Верен на импулса си, доктор Цанков
сяда на терасата с пирограф в ръка
в един прекрасен, топъл ден и след два часа и половина сътворява първата си икона - на св. Йоан Предтеча, тъй като, както споделя самият той, " всичко стартира от него ". " През това време изключих за всичко останало. Толкова бях спокоен, като че ми беше олекнало ", разказва той завладяващото възприятие, което го подтиква да продължи с иконите. След още няколко опита той показва свои икони на зограф Младенка Ланджева от храм " Покров Богородичен " в София, която го окуражава да продължи. Под нейно управление се научава по какъв начин се изписват иконите по църковния канон, тъй като икона, която не е изписана по църковния канон, няма място в църквата съгласно условие от Българската православна черква. И напълно естествено, докторът се сеща за дребната черква в родното Бело поле.
" Дори не бях влизал в нея. В тези години в черква не се влизаше. Не знаех в какво положение е ", спомня си Сашо. След като съумява да се снабди с ключа, даден му от кмета на общината, той се стъписва - всичко вътре тъне в нечистотия, бедност и хаос. Иконите обаче му харесали. Първият път не влезнал зад иконостаса - направил го втория път, откакто получил позволение за това от свещеника в Белоградчик.
" Иконостасът беше огромен с два реда икони. На първия ред имаше 15 икони на светци, на втория ред обаче липсваха иконите на апостолите. Аз бях тръгнал да върша икони за стените, само че като видях защо става въпрос, започнах да върша изчезналите ", споделя той. Така сътворява 12 икони на светци, рисува още Тайната вечеря, дребна икона на св. Гавраил, по-голяма на Рождество Христово, както и на Светата троица, на чиито ореоли той съумява да постави 24-каратово злато. Всичко, несъмнено, с персонални средства. " И аз не знам по какъв начин ми пристигна
Казах си, това не трябва да бъде по този начин
И го направих ", спомня си той, признавайки, че и други неща в живота му нямат строго и ясно пояснение. В случая връзката е невидима за очите. " " Псих " идва от гръцки и значи душа. Храмът лекува това, което е нелечимо по различен метод, с изключение на с тайнството, което дава вяра. В черквата хората търсят лекуване на душите си ", обяснява Сашо за подтика си да се обърне към обновяването на църквата.
До самото разкриване на църквата имало още нелека работа, за която му помогнало 25-годишно момче от селото - Борислав Томов Нешов. " Ако не беше той, нямаше да се оправя. Той е този, който оттук насетне може да се грижи за църквата. Двамата изчистихме целия отпадък, измихме всички свещници, измихме и статуята на Исус Христос, издялана в един огромен камък 1,5 на 1,5 метра. Открихме и библия, която беше съвсем непокътната и като със златни корици ", споделя Сашо. Работата по оправянето на църквата им лишила два дни, през които двамата съвсем не поставили хапка в устата си. " Сутринта хапнахме на закуска и като започнахме работа, се сетихме, че не сме яли до идващия ден вечерта ", споделя Сашо.
Емоцията и вдъхновението обаче съумели да запазят силите им
" Целият иконостас беше наплескан с тъмнокафява и черна багра. Аз купих акрилни бои, смесих ги и направих иконостаса с охра, небесносиньо и червени ленти ", споделя доктор Цанков. На откриването идват кметът на община Ружинци Александър Александров и духовник от Белоградчик. Така за пръв път от цели 65 година в храма " Вознесение Господне " духовник води работа. Още 25 поданици на селото също се присъединили в радостното събитие, в това число учителката му от детската градина, която не съумяла да го познае. " Бяха пристигнали и две колежки на жена ми, всички плакахме. Беше огромна страст ", споделя той. Докторът споделя, че за литургията по освещаването на новите икони и освежаването на иконостаса кметът даже провел екип от Видин за снимането на освещаването, което Сашо приема като голямо признание за положения труд.
" То идва извън, без да съм го мислил или чертал. Решавам и го върша. И изпитвам наслаждение ", споделя лекарят, който през декември ще навърши 67 години. " Просто не желая всичко това да остава по този начин. Правя го и имам вяра, че нещо ще се случи отсега нататък ", споделя уверено той. Признава, че доста пъти си е мислил за предишното на българския народ и по какъв начин той се е съхранил векове наред с помощта на три неща - вярата, образованието и културата. " Този народ е имал религия, в Господ ли, в какво, и аз не знам. Но няма по какъв начин без религия, обучение и просвета да се запазиш толкоз време. Така и в този момент имам вяра в бъдещето на този наш народ ", споделя докторът, който твърди, че не желае да дава образец на останалите с дейностите си. " Просто желаех да го направя ", споделя той. Защото за положителното няма потребност да има причина.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ