Мария Бакалова, която засенчи Борат и засрами Джулиани
Саша Барон Коен може да е звездата на „ Борат: Последващият кинофилм “, само че Мария Бакалова се оказа неговият воин. В тази скандална комедия с смешки на непознат тил, която върви по Amazon, Бакалова играе Тутар Сагдиев, потисканата 15-годишна щерка на фамозния „ казахстански “ журналист от заглавието, изобразен от Барон Коен. Отгледана в плевня и погрешно възпитана от незаинтересования си татко, Тутар измисля метод да придружи Борат по време на второто му пътешестване до Съединените щати, като се трансформира по едно и също време в примамка и заговорник в схемите на татко си да я достави на вицепрезидента Майк Пенс.
Чрез многочислени неловки срещи с нищо неподозиращи американци - в това число скандално прочулото се интервю с Рудолф Джулиани - Тутар открива личната си стойност, до момента в който притегля вниманието на феновете към тихата (а от време на време и не толкоз тиха) мизогиния към нея. Това е международен пробив за Бакалова, 24-годишна българска актриса, чийто доскорошен опит в киното и малкия екран (включително и в италианската тв престъпна драма „ Гомор “) към момента не ѝ бе донесъл признанието, което завоюва с ролята на наивната тийнейджърка, неподозираща, че дамите имат право да четат, да карат и да мастурбират.
За Бакалова значимата роля в огромен американски филм е и добра възможност да представи родината си. „ Такива неща не се случват на хора като нас, българите - казва тя. - През множеството време получаваме дребни, епизодични функции на продажница или мафиот с по две-три реплики. Трябва да съм същински признателна на Саша, че даде опция актриса от Източна Европа да играе мощен и комплициран, не едноизмерен персонаж. “
- Какво беше детството ви в България? Как стигнахте до актьорството?
- На 5 или 6 години започнах да пея, след това вземах уроци по флейта. Но в един миг желаех да проучвам нови територии. Исках да избягам от действителността. Защото артистът може да бъде всеки. Може да прави всичко. Може да отиде и на Марс. Бях същински захласната от скандинавското кино и придвижването Dogmа 95, и въодушевена от актриси като Мерил Стрийп, Никол Кидман и Натали Портман - какъв брой мощни могат да бъдат и какъв брой значими истории разказват.
- Обичате ли да се шегувате с хората, правили ли сте всякакви номера на другари?
- Всъщност не. Бях супердисциплинирано дете. Четях прекалено много. На 15-16 години бях луда по Достоевски. Когато излезе първият филм „ Борат ” [през 2006 г.], бях на 10, тъй че въобще не го бях гледала, преди да ми дадат ролята. Но даже и да бях, сигурно тогава нямаше да го схвана.
- Как ви избраха за участие в продължението?
- Чух от другар, че има разгласен открит кастинг за основна роля в холивудски филм. Казах си, че това е невероятно. Ние сме българи. Нас никой не ни вижда в основни функции. Изпратих мои фрагменти, след което ме извикаха за проби пред камера в Лондон. Но планът беше толкоз конфиденциален, че започнах да се чудя дали в действителност става дума за филм? Усъмних се, че съм попаднала в скица за трафик на хора. Нямах визия, че ще се срещна със Саша - това беше изненада.
- Как се подготвяхте с него в Лондон?
- Имаше три дни проби пред камера. През първия направихме дребна репетиция; на втория започнахме да работим с действителни хора. Те трябваше да ни повярват, че самите ние сме действителни хора, а не артисти, с цел да проработи това и във филма. Трябваше да играем под прикритие.
- И по този начин, вие и Саша играете дружно Тутар и Борат. Кои бяха същинските хора, които трябваше да заблудите, и по какъв начин бяха определени?
- Беше в къща и там имаше една супер сладка, симпатична остаряла двойка от Англия. Ние подходихме към тях по нашия откачен начин. Не съм напълно сигурна по какъв начин тъкмо са били определени. Но дано не разкриваме напълно как се случва магията. Саша е индивидът, който знае по какъв начин работи цялата машина.
- Когато започнахте да вършиме кино лентата, по какъв начин Саша ви разказа облика на Тутар?
- Обясни ми, че Тутар би трябвало да е луда колкото Борат, може би даже още по-луда. Тя би трябвало да бъде изцяло лишена от компас кое е вярно, кое неверно и постепенно да стартира да осъзнава по какъв начин да бъде естествен човек. Това е язвителен филм, с прекалени преувеличения, само че той ме накара да се замисля за себе си - какво би било, в случай че живеех този живот, даже и да е подправен. Да се чудя дали бих се радвала, в случай че хората се отнасяха с мен по този метод, и задачата на живота ми бе да се омъжа и да пребивавам в клетка.
- И по какъв начин нейните възгледи са били завършени от сексисткия справочник, който я е дезинформирал за личното й тяло?
- Наръчникът е метафора за метода, по който патриархалното общество иска да се държим, и за упованията на хората. Трябва ли да се срамя, че менструирам? Трябва ли да се срамя, че имам косми по тялото? В началото Тутар има вяра, че би трябвало. Саша искаше да покаже, че през 2020 година е извънредно време хората да стартират да се отнасят един с различен като равни.
- Когато се срещаме за първи път с Тутар, тя е извънредно изпаднала. Как подходихте към тези подиуми?
- То е малко като внушаемост. Просто го правиш. Решихме, че ще си пусна същинското телесно окосмяване. В Лос Анджелис нормално е горещо - и всеки път, когато трябваше да се облека по-леко, можеха да се видят космите под мишниците ми и на краката. Беше много гадно. По лицето ми обаче не пораства нищо. Дадох всичко от себе си, само че веждите ми не пожелаха да пораснат. За лицето се погрижи моята гримьорка Кейти Фрей, само че всичко останало е изцяло естествено. Беше доста забавно, когато най-после се обръснах - можех да чувствам и най-лекия лъх напразно по ръцете и краката си.
- Имало ли е моменти, в които ви е било мъчно да останете в роля?
- Когато Саша стартира с номерата си, той ги прави с крайно сериозно лице. От мен се чака да се държа по този начин, като че ли това е най-нормалното държание. Но той е толкоз комичен. Имаше моменти, когато сцената беше извънредно занимателна и просто не можеш да не се разсмееш. А това е неприятно, тъй като хората стартират да се усещат, че това е смешка, че не сме същински. Той ме научи на един трик - скръствам пръсти и ги прилепям, с цел да сдържам смеха си.
- Имало ли е моменти, когато сте се чувствали изложена на физическа заплаха?
- Саша е моят небиологичен татко и ще бъде подобен вечно. Затова му се доверих през цялото време и знаех, че той в никакъв случай няма да ме сложи в рискова обстановка. В същото време имахме и екип за сигурност, който в един момент ни избави. Може би в сцената в хотела, когато Руди Джулиани се обади в полицията, малко се уплаших, че може нещо да се случи. Но за благополучие се отървахме.
- Знаехте ли кой е Джулиани, преди да запишете изявлението си с него?
- Знаех кой е той, тъй като 11 септември е нещо, което всеки би трябвало да знае. Това е един от най-тежките моменти в новата история. Но аз не съм американка, не следя тукашната политика. Не мисля, че съм толкоз осведомена за обстановката в Америка и нейната политическа система. Саша обаче живее в САЩ отдавна и му вярвам.
- Как се подготвихте двамата за снимането на тази сцена?
- Говорихме доста, обсъждахме разнообразни сюжети. Как би трябвало да работя - по този или по оня метод? Какво би трябвало да направя? Кое е по-умно? Но във всички сюжети бях уверена, че Саша ще ме избави и ще избави сцената, тъй че да не се получи катастрофа. Той е моят ангел страж.
- Бяхте ли изнервена, преди да заснемете сцената?
- Да, бях. Пулсът ми се подвигна. Но Саша ми сподели, че в тази обстановка ще е добре за ролята, в случай че наподобявам напрегната, затова да се възползвам от положението си. Да приема нервността си, да я превръщам и тя ще ми помогне.
- Джулиани твърди, че не е направил нищо неправилно - единствено си е прибирал ризата, само че много зрители считат, че не е единствено това. Какво се случи в тази сцена?
- (Смее се) Видях това, което сте видели и вие. Ако сте гледали кино лентата, това е нашето обръщение. Искаме всички да видят кино лентата и да преценяват сами.
- Вие бяхте единственият различен човек в стаята. Имахте ли някакви други индикации какво тъкмо прави той?
(Дълга пауза) Вие какво мислите, че правеше?
- Може да се пояснява друго. Но аз не бях там, а вие бяхте. Имате ли мнение?
- Саша влезе доста бързо в стаята, тъй като се тревожеше за мен. Ако беше просрочен, не знам по какъв начин щяха да тръгнат нещата. Но той пристигна тъкмо в точния момент.
- Джулиани смяташе ли, че Тутар е на 15 години, това ли му е било казано, когато се е съгласил да даде изявлението?
- Не знам, различен човек е уговарял изявлението, моята задача беше да вляза там и да го направя, без да се представям. Не съм сигурна дали е знаел или не.
- Той беше необятно подиграван и подложен на критика, че е бил излъган от вас и екипа на „ Борат “. Това кара ли ви да се чувствате зле по някакъв метод?
- Филми като този демонстрират същинската същина на индивида. Показахме каква е в действителност Джанис. Показваме и същинския темперамент на [Джудит Дим Евънс], дамата в синагогата. А също и същинския темперамент на Руди. Всеки носи отговорност за личните си решения. Така че - не, не се усещам зле.
- Какво научихте за американците, откогато живеете тук?
- Имах късмета да видя какъв брой щастливи бяха хората през уикенда [след президентските избори]. Защото в моята страна през годините е имало и политически системи, когато хората не са имали същинско право на глас. Сега видях по какъв начин хората гласоподават, а по всички улици след това честваха и плачеха, танцуваха и пееха. Това беше навярно едно от най-красивите неща, които съм виждала в живота си. Наистина вдъхновяващо, тъй като за първи път в историята има жена вицепрезидент. Също както във кино лентата, жените могат всичко. Понякога даже го могат по-добре.
Чрез многочислени неловки срещи с нищо неподозиращи американци - в това число скандално прочулото се интервю с Рудолф Джулиани - Тутар открива личната си стойност, до момента в който притегля вниманието на феновете към тихата (а от време на време и не толкоз тиха) мизогиния към нея. Това е международен пробив за Бакалова, 24-годишна българска актриса, чийто доскорошен опит в киното и малкия екран (включително и в италианската тв престъпна драма „ Гомор “) към момента не ѝ бе донесъл признанието, което завоюва с ролята на наивната тийнейджърка, неподозираща, че дамите имат право да четат, да карат и да мастурбират.
За Бакалова значимата роля в огромен американски филм е и добра възможност да представи родината си. „ Такива неща не се случват на хора като нас, българите - казва тя. - През множеството време получаваме дребни, епизодични функции на продажница или мафиот с по две-три реплики. Трябва да съм същински признателна на Саша, че даде опция актриса от Източна Европа да играе мощен и комплициран, не едноизмерен персонаж. “
- Какво беше детството ви в България? Как стигнахте до актьорството?
- На 5 или 6 години започнах да пея, след това вземах уроци по флейта. Но в един миг желаех да проучвам нови територии. Исках да избягам от действителността. Защото артистът може да бъде всеки. Може да прави всичко. Може да отиде и на Марс. Бях същински захласната от скандинавското кино и придвижването Dogmа 95, и въодушевена от актриси като Мерил Стрийп, Никол Кидман и Натали Портман - какъв брой мощни могат да бъдат и какъв брой значими истории разказват.
- Обичате ли да се шегувате с хората, правили ли сте всякакви номера на другари?
- Всъщност не. Бях супердисциплинирано дете. Четях прекалено много. На 15-16 години бях луда по Достоевски. Когато излезе първият филм „ Борат ” [през 2006 г.], бях на 10, тъй че въобще не го бях гледала, преди да ми дадат ролята. Но даже и да бях, сигурно тогава нямаше да го схвана.
- Как ви избраха за участие в продължението?
- Чух от другар, че има разгласен открит кастинг за основна роля в холивудски филм. Казах си, че това е невероятно. Ние сме българи. Нас никой не ни вижда в основни функции. Изпратих мои фрагменти, след което ме извикаха за проби пред камера в Лондон. Но планът беше толкоз конфиденциален, че започнах да се чудя дали в действителност става дума за филм? Усъмних се, че съм попаднала в скица за трафик на хора. Нямах визия, че ще се срещна със Саша - това беше изненада.
- Как се подготвяхте с него в Лондон?
- Имаше три дни проби пред камера. През първия направихме дребна репетиция; на втория започнахме да работим с действителни хора. Те трябваше да ни повярват, че самите ние сме действителни хора, а не артисти, с цел да проработи това и във филма. Трябваше да играем под прикритие.
- И по този начин, вие и Саша играете дружно Тутар и Борат. Кои бяха същинските хора, които трябваше да заблудите, и по какъв начин бяха определени?
- Беше в къща и там имаше една супер сладка, симпатична остаряла двойка от Англия. Ние подходихме към тях по нашия откачен начин. Не съм напълно сигурна по какъв начин тъкмо са били определени. Но дано не разкриваме напълно как се случва магията. Саша е индивидът, който знае по какъв начин работи цялата машина.
- Когато започнахте да вършиме кино лентата, по какъв начин Саша ви разказа облика на Тутар?
- Обясни ми, че Тутар би трябвало да е луда колкото Борат, може би даже още по-луда. Тя би трябвало да бъде изцяло лишена от компас кое е вярно, кое неверно и постепенно да стартира да осъзнава по какъв начин да бъде естествен човек. Това е язвителен филм, с прекалени преувеличения, само че той ме накара да се замисля за себе си - какво би било, в случай че живеех този живот, даже и да е подправен. Да се чудя дали бих се радвала, в случай че хората се отнасяха с мен по този метод, и задачата на живота ми бе да се омъжа и да пребивавам в клетка.
- И по какъв начин нейните възгледи са били завършени от сексисткия справочник, който я е дезинформирал за личното й тяло?
- Наръчникът е метафора за метода, по който патриархалното общество иска да се държим, и за упованията на хората. Трябва ли да се срамя, че менструирам? Трябва ли да се срамя, че имам косми по тялото? В началото Тутар има вяра, че би трябвало. Саша искаше да покаже, че през 2020 година е извънредно време хората да стартират да се отнасят един с различен като равни.
- Когато се срещаме за първи път с Тутар, тя е извънредно изпаднала. Как подходихте към тези подиуми?
- То е малко като внушаемост. Просто го правиш. Решихме, че ще си пусна същинското телесно окосмяване. В Лос Анджелис нормално е горещо - и всеки път, когато трябваше да се облека по-леко, можеха да се видят космите под мишниците ми и на краката. Беше много гадно. По лицето ми обаче не пораства нищо. Дадох всичко от себе си, само че веждите ми не пожелаха да пораснат. За лицето се погрижи моята гримьорка Кейти Фрей, само че всичко останало е изцяло естествено. Беше доста забавно, когато най-после се обръснах - можех да чувствам и най-лекия лъх напразно по ръцете и краката си.
- Имало ли е моменти, в които ви е било мъчно да останете в роля?
- Когато Саша стартира с номерата си, той ги прави с крайно сериозно лице. От мен се чака да се държа по този начин, като че ли това е най-нормалното държание. Но той е толкоз комичен. Имаше моменти, когато сцената беше извънредно занимателна и просто не можеш да не се разсмееш. А това е неприятно, тъй като хората стартират да се усещат, че това е смешка, че не сме същински. Той ме научи на един трик - скръствам пръсти и ги прилепям, с цел да сдържам смеха си.
- Имало ли е моменти, когато сте се чувствали изложена на физическа заплаха?
- Саша е моят небиологичен татко и ще бъде подобен вечно. Затова му се доверих през цялото време и знаех, че той в никакъв случай няма да ме сложи в рискова обстановка. В същото време имахме и екип за сигурност, който в един момент ни избави. Може би в сцената в хотела, когато Руди Джулиани се обади в полицията, малко се уплаших, че може нещо да се случи. Но за благополучие се отървахме.
- Знаехте ли кой е Джулиани, преди да запишете изявлението си с него?
- Знаех кой е той, тъй като 11 септември е нещо, което всеки би трябвало да знае. Това е един от най-тежките моменти в новата история. Но аз не съм американка, не следя тукашната политика. Не мисля, че съм толкоз осведомена за обстановката в Америка и нейната политическа система. Саша обаче живее в САЩ отдавна и му вярвам.
- Как се подготвихте двамата за снимането на тази сцена?
- Говорихме доста, обсъждахме разнообразни сюжети. Как би трябвало да работя - по този или по оня метод? Какво би трябвало да направя? Кое е по-умно? Но във всички сюжети бях уверена, че Саша ще ме избави и ще избави сцената, тъй че да не се получи катастрофа. Той е моят ангел страж.
- Бяхте ли изнервена, преди да заснемете сцената?
- Да, бях. Пулсът ми се подвигна. Но Саша ми сподели, че в тази обстановка ще е добре за ролята, в случай че наподобявам напрегната, затова да се възползвам от положението си. Да приема нервността си, да я превръщам и тя ще ми помогне.
- Джулиани твърди, че не е направил нищо неправилно - единствено си е прибирал ризата, само че много зрители считат, че не е единствено това. Какво се случи в тази сцена?
- (Смее се) Видях това, което сте видели и вие. Ако сте гледали кино лентата, това е нашето обръщение. Искаме всички да видят кино лентата и да преценяват сами.
- Вие бяхте единственият различен човек в стаята. Имахте ли някакви други индикации какво тъкмо прави той?
(Дълга пауза) Вие какво мислите, че правеше?
- Може да се пояснява друго. Но аз не бях там, а вие бяхте. Имате ли мнение?
- Саша влезе доста бързо в стаята, тъй като се тревожеше за мен. Ако беше просрочен, не знам по какъв начин щяха да тръгнат нещата. Но той пристигна тъкмо в точния момент.
- Джулиани смяташе ли, че Тутар е на 15 години, това ли му е било казано, когато се е съгласил да даде изявлението?
- Не знам, различен човек е уговарял изявлението, моята задача беше да вляза там и да го направя, без да се представям. Не съм сигурна дали е знаел или не.
- Той беше необятно подиграван и подложен на критика, че е бил излъган от вас и екипа на „ Борат “. Това кара ли ви да се чувствате зле по някакъв метод?
- Филми като този демонстрират същинската същина на индивида. Показахме каква е в действителност Джанис. Показваме и същинския темперамент на [Джудит Дим Евънс], дамата в синагогата. А също и същинския темперамент на Руди. Всеки носи отговорност за личните си решения. Така че - не, не се усещам зле.
- Какво научихте за американците, откогато живеете тук?
- Имах късмета да видя какъв брой щастливи бяха хората през уикенда [след президентските избори]. Защото в моята страна през годините е имало и политически системи, когато хората не са имали същинско право на глас. Сега видях по какъв начин хората гласоподават, а по всички улици след това честваха и плачеха, танцуваха и пееха. Това беше навярно едно от най-красивите неща, които съм виждала в живота си. Наистина вдъхновяващо, тъй като за първи път в историята има жена вицепрезидент. Също както във кино лентата, жените могат всичко. Понякога даже го могат по-добре.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ