Витамин D между науката и митовете
Защо една от най-популярните добавки в света продължава да изненадва учените
Лятото е сезонът, в който витамин D би трябвало да е най-малката ни грижа и почтено казано, щях да оставя тази тематика за зимата, в случай че не ми беше попаднала забавна публикация, която потвърждава една от функциите на витамин D. Странното е, че аз някак към този момент знаех този факт. Тогава си дадох сметка, че на този витамин се преписват прекалено много свойства и функции, част от които са единствено догатки. Ето, че някои от тях намират удостоверение след години, а други евентуално си остават единствено положителни пожелания и лека маркетингова далавера. Дали си заслужава да знаем повече за потвърдените свойства на витамин D и какъв брой персонални изгоди ще ни донесе това, е въпрос, на който оставям вие да отговорите.
Как сами си произвеждаме витамин D
Макар да носи името " витамин ", витамин D се държи по-скоро като хормон. За разлика от множеството витамини, които би трябвало да набираме главно посредством храната, той може да бъде създаден от самия организъм.
Всичко стартира в кожата. Под въздействието на UVB-лъчите от слънчевата светлина там се синтезира предходник на витамин D. След това той минава през черния дроб и бъбреците, където се трансформира в своята дейна форма - калцитриол. Именно тази форма упражнява резултатите си върху разнообразни органи и тъкани.
На доктрина това звучи като съвършена система. На процедура обаче нещата не са толкоз елементарни.
Количеството синтезиран витамин D зависи от голям брой фактори, измежду които са сезона, географската широчина, часа на деня, възрастта, цвета на кожата и даже от това каква част от тялото е изложена на слънце. Така се стига до един от парадоксите на актуалния метод на живот. Въпреки че живеем в свят с невиждан достъп до слънчева светлина, милиони хора имат ниски равнища на витамин D. Причината не е неналичието на слънце, а фактът, че прекарваме все по-голяма част от живота си надалеч от него. Работим в офиси, придвижваме се с коли, спортуваме в зали и прекарваме свободното си време пред екрани. Дори когато сме на открито, постоянно търсим сянка или използваме слънцезащитни артикули, което е вярно от позиция на профилактиката на кожния рак, само че те в допълнение понижават опцията за синтез на витамин D.
Какво губи организмът от ниските равнища на витамин D?
Тук е моментът да създадем едно значимо конкретизиране. Когато приказваме за витамин D, постоянно смесваме две разнообразни неща - какво се случва при неговия потвърден дефицит и какви спомагателни изгоди бихме могли да получим от по-високите му равнища. Това не постоянно е едно и също.
Науката е най-категорична по повод на костите и мускулите. Именно там дефицитът на витамин D има най-добре документираните последствия. Без задоволително витамин D организмът усвоява по-трудно калция и фосфора - два минерала, които са жизненоважни за построяването и поддържането на костната тъкан.
При децата тежкият недостиг може да докара до рахит - заболяване, при което костите омекват и се деформират, по тази причина и при всички новородени това е първата медикаментозна терапия - добавки от витамина под формата на капки. При възрастните последствията са по-малко трагични, само че не по-малко значими. Продължителният дефицит се свързва с намалена костна компактност, нараснал риск от остеопороза и по-висока възможност от счупвания.
По-малко прочут е фактът, че витамин D има значима роля и за мускулите. Рецептори за него са открити в мускулната тъкан, а ниските му равнища се свързват с мускулна уязвимост, по-лош баланс и по-висок риск от рухвания, особено при възрастните хора. И точно върху тези резултати се основават и множеството публични рекомендации за проучване и поправяне на недостига.
Последни изследвания
Ето и моментът, станал мотив за този материал - витамин D може да забавя скъсяването на теломерите. Какво са теломерите? Това са защитните структури в краищата на хромозомите, които последователно се съкратяват с възрастта и постоянно се преглеждат като един от биологичните часовници на стареенето. Докато тази вест обиколи света стремително и стартира да се приказва за anti-age (забавяне на стареенето), месеци по-късно още веднъж учени сложиха спирачки на несъразмерния възторг: По-дългите теломери не безусловно значат по-дълъг или по-здрав живот.
Така витамин D още веднъж се озова на границата сред потвърдената просвета и огромните упования. Дали това е разочароващо? Естествено Устроени сме да търсим безапелационни данни, ясни резултати и недвусмислени отговори. Когато учените кажат, че нещо " евентуално оказва помощ ", " свързва се с по-нисък риск " или " изисква спомагателни проучвания ", доста хора автоматизирано губят интерес или доверие.
Истината е, че тъкмо по този начин работи науката. Тя рядко предлага безспорни истини и съвсем в никакъв случай не бърза с окончателните изводи, изключително когато става дума за субстанции като витамин D, които в действителност вземат участие в голям брой процеси в човешкия организъм.
Именно по тази причина през последните години на витамин D бяха приписани какви ли не свойства - от по-силен имунитет и по-нисък риск от инфекции до отбрана против сърдечносъдови болести, автоимунни положения, меланхолия, деменция и... стареене. Част от тези изказвания последователно намират удостоверение. Други остават в областта на догатките. А трети се оказват доста по-сложни от първичната им поръчка.
Това обаче не е причина да отхвърляме всичко, за което към момента няма дефинитивни данни. Напротив. По-интересният въпрос е кои от резултатите на витамин D към този момент са задоволително добре потвърдени, кои наподобяват обещаващи и кои към този момент съществуват повече като вяра, в сравнение с като открит медицински факт.
Какво към този момент знаем и какво към момента допускаме
Кости и мускули: територията на сигурността
Както към този момент споменахме нагоре, това е региона, в която витамин D е спечелил репутацията си. Връзката сред него, калциевата обмяна и здравината на костите е толкоз добре проучена, че на практика няма теоретичен спор по тематиката.
Дефицитът му усилва риска от нарушавания в костната минерализация, а коригирането на дефицита е част от профилактиката и лекуването на положения като остеопорозата. Същевременно стана ясно, че ролята му не се лимитира единствено до костната тъкан, а и до мускулите. Това е повода експертите да не престават да преглеждат поддържането на естествени равнища на витамин D като значима част от здравословното стареене, без значение дали приказваме за костите, мускулите или риска от фрактури.
Имунитетът: от догадка към доказателства
След костите точно имунната система е региона, в която науката натрупа едни от най-солидните данни.
Днес се знае, че доста кафези на имунната система имат рецептори за витамин D. Това значи, че той взе участие интензивно в регулирането на имунния отговор. Как? Чрез способността му да въздейства върху възпалителните процеси. Интересното е, че когато Scientific American прави обзор на научните данни за питателните добавки с противовъзпалителен капацитет, измежду дребното субстанции, за които се открояват безапелационни доказателства, попадат омега-3 мастните киселини, куркуминът и витамин D.
Тук обаче бързам да уточня, че приемът на витамин D не лекува възпалителните болести. Означава, че организмът употребява тази молекула като част от комплицираната система, която контролира по кое време възпалението би трябвало да се ускори и по кое време да бъде лимитирано. А това е доста по-интересна роля от известното изказване, че витамин D просто " покачва имунитета ". От друга страна актуалната имунология все по-често приказва не за стимулиране, а за регулация на имунния отговор. И точно тук витамин D наподобява има своето най-важно място.
Витамин D и хроничните болести: по кое време връзката не значи причинно-следствена взаимозависимост
Тук стигаме до една от най-интересните и в същото време най-объркващи елементи от историята на витамин D.
През последните две десетилетия учените виждат нещо любопитно: хората с ниски равнища на витамин D по-често страдат от диабет вид 2, сърдечносъдови заболявания, автоимунни болести, меланхолия, някои невродегенеративни положения и даже избрани типове рак. На пръв взор заключението наподобява явно, че тези болести са резултат от ниски равнища на витамин D. Само че...! Отново не е тъкмо по този начин.
Ще дам един илюстративен образец: Ако на мястото на един пожар има доста пожарникари и вредите са огромни, значи ли това, че пожарникарите популяризират пожара? Означава, че двете феномени се срещат дружно. По същия метод ниските равнища на витамин D могат да бъдат причина, последица или просто сателит на избрани болести.
Именно по тази причина учените стартират да организират така наречен интервенционни изследвания. Вместо просто да мерят равнищата на витамин D, те дават добавки на огромни групи хора и наблюдават дали рискът от заболяване понижава.
Резултатите се оказват надалеч по-различни от предстоящото.
Едно от огромните разочарования идва от кардиологията. Наблюдателните изследвания от години демонстрират, че хората с по-ниски равнища на витамин D по-често страдат от високо кръвно налягане, инфаркти и инсулти.
Когато обаче стартират огромните клинични изпитвания, картината се оказва по-сложна от предстоящото. Приемът на витамин D не демонстрира безапелационно понижаване на риска от инфаркт и инсулт в общата популация. Това обаче не значи, че дефицитът е без значение. При хора с потвърдено ниски равнища на витамин D коригирането на недостига остава значима част от поддържането на общото здраве. Въпросът е, че все още науката не разполага с задоволително доказателства, че самото приемане на витамин D може независимо да защищити от сърдечносъдови болести по метода, по който да вземем за пример управлението на кръвното налягане, холестерола или тютюнопушенето въздействат върху риска.
Подобна е обстановката и при диабет вид 2. Ниските равнища на витамин D постоянно се откриват при хора с наднормено тегло, инсулинова устойчивост и диабет. Това поражда очаквания, че коригирането на недостига може да предотврати развиването на болестта, само че към този момент резултатите демонстрират по-скоро умерени изгоди при избрани групи хора, в сравнение с повсеместен резултат за цялото население. С други думи, витамин D евентуално е част от пъзела, само че надали е изчезналото парче, което изяснява всичко.
При автоимунните заболявания обаче картината наподобява по-интересна.
Тъй като витамин D взе участие в регулацията на имунния отговор, разумно поражда въпросът дали той може да въздейства върху болести, при които имунната система нападна личните тъкани. Затова и през последните години се натрупаха данни, че поддържането на съответни равнища може да бъде обвързвано с по-нисък риск от развиване на някои автоимунни болести. Темата продължава да се изследва интензивно, само че точно тук научният интерес остава изключително огромен.
Относно мозъкът, настроението и депресията, евентуално няма витамин, на който да са възлагани толкоз очаквания във връзка с психологичното здраве.
Причината е разбираема, тъй като в мозъчната тъкан са открити рецептори за витамин D Освен това ниските му равнища постоянно се срещат при хора с депресивни признаци.
Но още веднъж, както при сърдечносъдовите болести, науката се изрича сбито. При някои хора с недостиг коригирането на ниските стойности може да бъде обвързвано с усъвършенстване на самооценката и общото психологично положение. Това обаче не значи, че витамин D лекува меланхолия и сходно изказване не среща доказателствена поддръжка.
Какво още би трябвало да знаем за витамин D?
Витамин D е мастноразтворим витамин и по тази причина може да се натрупва в организма. Това обаче не значи, че приемът му е рисков. При общоприетите профилактични дози рискът от струпване е невисок. Проблеми могат да зародят при нескончаем банкет на високи дози в продължение на месеци без лекарски надзор и следене на равнищата в кръвта. Тогава е допустимо да се стигне до прекалено повишение на калция в организма, което може да засегне бъбреците, сърдечно-съдовата система и други органи.
Повече не всеки път значи по-добре. Част от най-новите проучвания демонстрират, че връзката сред витамин D и здравето не е линейна. Както прекомерно ниските, по този начин и прекомерно високите равнища могат да бъдат свързани с неподходящи резултати.
Комбинацията с витамин К2 е известна, само че не е наложителна за всички. Причината е, че витамин К2 взе участие в регулацията на калциевата обмяна и подкрепя насочването на калция към костите. Въпреки това все още няма безапелационни доказателства, че всеки човек, който приема витамин D, наложително би трябвало да приема и витамин К2.
Ролята на магнезия. За да премине витамин D през процесите на активиране в организма, са нужни задоволителни количества магнезий. Това е една от аргументите някои експерти да обръщат внимание освен на равнището на витамин D, само че и на цялостния минерален баланс.
Може би най-големият извод в тази ситуация е, че човешкият организъм не работи по логиката на рекламните послания. Един витамин може да взе участие в стотици процеси и все пак да не бъде изрично решение за всички тях.
Засега науката е изцяло уверена, че витамин D е жизненоважен за костите, мускулите и естественото действие на организма, само че във връзка с всичко останало той е по-скоро значим участник в комплицирана биологична мрежа, в сравнение с независим състезател, който трансформира резултата.
Лятото е сезонът, в който витамин D би трябвало да е най-малката ни грижа и почтено казано, щях да оставя тази тематика за зимата, в случай че не ми беше попаднала забавна публикация, която потвърждава една от функциите на витамин D. Странното е, че аз някак към този момент знаех този факт. Тогава си дадох сметка, че на този витамин се преписват прекалено много свойства и функции, част от които са единствено догатки. Ето, че някои от тях намират удостоверение след години, а други евентуално си остават единствено положителни пожелания и лека маркетингова далавера. Дали си заслужава да знаем повече за потвърдените свойства на витамин D и какъв брой персонални изгоди ще ни донесе това, е въпрос, на който оставям вие да отговорите.
Как сами си произвеждаме витамин D
Макар да носи името " витамин ", витамин D се държи по-скоро като хормон. За разлика от множеството витамини, които би трябвало да набираме главно посредством храната, той може да бъде създаден от самия организъм.
Всичко стартира в кожата. Под въздействието на UVB-лъчите от слънчевата светлина там се синтезира предходник на витамин D. След това той минава през черния дроб и бъбреците, където се трансформира в своята дейна форма - калцитриол. Именно тази форма упражнява резултатите си върху разнообразни органи и тъкани.
На доктрина това звучи като съвършена система. На процедура обаче нещата не са толкоз елементарни.
Количеството синтезиран витамин D зависи от голям брой фактори, измежду които са сезона, географската широчина, часа на деня, възрастта, цвета на кожата и даже от това каква част от тялото е изложена на слънце. Така се стига до един от парадоксите на актуалния метод на живот. Въпреки че живеем в свят с невиждан достъп до слънчева светлина, милиони хора имат ниски равнища на витамин D. Причината не е неналичието на слънце, а фактът, че прекарваме все по-голяма част от живота си надалеч от него. Работим в офиси, придвижваме се с коли, спортуваме в зали и прекарваме свободното си време пред екрани. Дори когато сме на открито, постоянно търсим сянка или използваме слънцезащитни артикули, което е вярно от позиция на профилактиката на кожния рак, само че те в допълнение понижават опцията за синтез на витамин D.
Какво губи организмът от ниските равнища на витамин D?
Тук е моментът да създадем едно значимо конкретизиране. Когато приказваме за витамин D, постоянно смесваме две разнообразни неща - какво се случва при неговия потвърден дефицит и какви спомагателни изгоди бихме могли да получим от по-високите му равнища. Това не постоянно е едно и също.
Науката е най-категорична по повод на костите и мускулите. Именно там дефицитът на витамин D има най-добре документираните последствия. Без задоволително витамин D организмът усвоява по-трудно калция и фосфора - два минерала, които са жизненоважни за построяването и поддържането на костната тъкан.
При децата тежкият недостиг може да докара до рахит - заболяване, при което костите омекват и се деформират, по тази причина и при всички новородени това е първата медикаментозна терапия - добавки от витамина под формата на капки. При възрастните последствията са по-малко трагични, само че не по-малко значими. Продължителният дефицит се свързва с намалена костна компактност, нараснал риск от остеопороза и по-висока възможност от счупвания.
По-малко прочут е фактът, че витамин D има значима роля и за мускулите. Рецептори за него са открити в мускулната тъкан, а ниските му равнища се свързват с мускулна уязвимост, по-лош баланс и по-висок риск от рухвания, особено при възрастните хора. И точно върху тези резултати се основават и множеството публични рекомендации за проучване и поправяне на недостига.
Последни изследвания
Ето и моментът, станал мотив за този материал - витамин D може да забавя скъсяването на теломерите. Какво са теломерите? Това са защитните структури в краищата на хромозомите, които последователно се съкратяват с възрастта и постоянно се преглеждат като един от биологичните часовници на стареенето. Докато тази вест обиколи света стремително и стартира да се приказва за anti-age (забавяне на стареенето), месеци по-късно още веднъж учени сложиха спирачки на несъразмерния възторг: По-дългите теломери не безусловно значат по-дълъг или по-здрав живот.
Така витамин D още веднъж се озова на границата сред потвърдената просвета и огромните упования. Дали това е разочароващо? Естествено Устроени сме да търсим безапелационни данни, ясни резултати и недвусмислени отговори. Когато учените кажат, че нещо " евентуално оказва помощ ", " свързва се с по-нисък риск " или " изисква спомагателни проучвания ", доста хора автоматизирано губят интерес или доверие.
Истината е, че тъкмо по този начин работи науката. Тя рядко предлага безспорни истини и съвсем в никакъв случай не бърза с окончателните изводи, изключително когато става дума за субстанции като витамин D, които в действителност вземат участие в голям брой процеси в човешкия организъм.
Именно по тази причина през последните години на витамин D бяха приписани какви ли не свойства - от по-силен имунитет и по-нисък риск от инфекции до отбрана против сърдечносъдови болести, автоимунни положения, меланхолия, деменция и... стареене. Част от тези изказвания последователно намират удостоверение. Други остават в областта на догатките. А трети се оказват доста по-сложни от първичната им поръчка.
Това обаче не е причина да отхвърляме всичко, за което към момента няма дефинитивни данни. Напротив. По-интересният въпрос е кои от резултатите на витамин D към този момент са задоволително добре потвърдени, кои наподобяват обещаващи и кои към този момент съществуват повече като вяра, в сравнение с като открит медицински факт.
Какво към този момент знаем и какво към момента допускаме
Кости и мускули: територията на сигурността
Както към този момент споменахме нагоре, това е региона, в която витамин D е спечелил репутацията си. Връзката сред него, калциевата обмяна и здравината на костите е толкоз добре проучена, че на практика няма теоретичен спор по тематиката.
Дефицитът му усилва риска от нарушавания в костната минерализация, а коригирането на дефицита е част от профилактиката и лекуването на положения като остеопорозата. Същевременно стана ясно, че ролята му не се лимитира единствено до костната тъкан, а и до мускулите. Това е повода експертите да не престават да преглеждат поддържането на естествени равнища на витамин D като значима част от здравословното стареене, без значение дали приказваме за костите, мускулите или риска от фрактури.
Имунитетът: от догадка към доказателства
След костите точно имунната система е региона, в която науката натрупа едни от най-солидните данни.
Днес се знае, че доста кафези на имунната система имат рецептори за витамин D. Това значи, че той взе участие интензивно в регулирането на имунния отговор. Как? Чрез способността му да въздейства върху възпалителните процеси. Интересното е, че когато Scientific American прави обзор на научните данни за питателните добавки с противовъзпалителен капацитет, измежду дребното субстанции, за които се открояват безапелационни доказателства, попадат омега-3 мастните киселини, куркуминът и витамин D.
Тук обаче бързам да уточня, че приемът на витамин D не лекува възпалителните болести. Означава, че организмът употребява тази молекула като част от комплицираната система, която контролира по кое време възпалението би трябвало да се ускори и по кое време да бъде лимитирано. А това е доста по-интересна роля от известното изказване, че витамин D просто " покачва имунитета ". От друга страна актуалната имунология все по-често приказва не за стимулиране, а за регулация на имунния отговор. И точно тук витамин D наподобява има своето най-важно място.
Витамин D и хроничните болести: по кое време връзката не значи причинно-следствена взаимозависимост
Тук стигаме до една от най-интересните и в същото време най-объркващи елементи от историята на витамин D.
През последните две десетилетия учените виждат нещо любопитно: хората с ниски равнища на витамин D по-често страдат от диабет вид 2, сърдечносъдови заболявания, автоимунни болести, меланхолия, някои невродегенеративни положения и даже избрани типове рак. На пръв взор заключението наподобява явно, че тези болести са резултат от ниски равнища на витамин D. Само че...! Отново не е тъкмо по този начин.
Ще дам един илюстративен образец: Ако на мястото на един пожар има доста пожарникари и вредите са огромни, значи ли това, че пожарникарите популяризират пожара? Означава, че двете феномени се срещат дружно. По същия метод ниските равнища на витамин D могат да бъдат причина, последица или просто сателит на избрани болести.
Именно по тази причина учените стартират да организират така наречен интервенционни изследвания. Вместо просто да мерят равнищата на витамин D, те дават добавки на огромни групи хора и наблюдават дали рискът от заболяване понижава.
Резултатите се оказват надалеч по-различни от предстоящото.
Едно от огромните разочарования идва от кардиологията. Наблюдателните изследвания от години демонстрират, че хората с по-ниски равнища на витамин D по-често страдат от високо кръвно налягане, инфаркти и инсулти.
Когато обаче стартират огромните клинични изпитвания, картината се оказва по-сложна от предстоящото. Приемът на витамин D не демонстрира безапелационно понижаване на риска от инфаркт и инсулт в общата популация. Това обаче не значи, че дефицитът е без значение. При хора с потвърдено ниски равнища на витамин D коригирането на недостига остава значима част от поддържането на общото здраве. Въпросът е, че все още науката не разполага с задоволително доказателства, че самото приемане на витамин D може независимо да защищити от сърдечносъдови болести по метода, по който да вземем за пример управлението на кръвното налягане, холестерола или тютюнопушенето въздействат върху риска.
Подобна е обстановката и при диабет вид 2. Ниските равнища на витамин D постоянно се откриват при хора с наднормено тегло, инсулинова устойчивост и диабет. Това поражда очаквания, че коригирането на недостига може да предотврати развиването на болестта, само че към този момент резултатите демонстрират по-скоро умерени изгоди при избрани групи хора, в сравнение с повсеместен резултат за цялото население. С други думи, витамин D евентуално е част от пъзела, само че надали е изчезналото парче, което изяснява всичко.
При автоимунните заболявания обаче картината наподобява по-интересна.
Тъй като витамин D взе участие в регулацията на имунния отговор, разумно поражда въпросът дали той може да въздейства върху болести, при които имунната система нападна личните тъкани. Затова и през последните години се натрупаха данни, че поддържането на съответни равнища може да бъде обвързвано с по-нисък риск от развиване на някои автоимунни болести. Темата продължава да се изследва интензивно, само че точно тук научният интерес остава изключително огромен.
Относно мозъкът, настроението и депресията, евентуално няма витамин, на който да са възлагани толкоз очаквания във връзка с психологичното здраве.
Причината е разбираема, тъй като в мозъчната тъкан са открити рецептори за витамин D Освен това ниските му равнища постоянно се срещат при хора с депресивни признаци.
Но още веднъж, както при сърдечносъдовите болести, науката се изрича сбито. При някои хора с недостиг коригирането на ниските стойности може да бъде обвързвано с усъвършенстване на самооценката и общото психологично положение. Това обаче не значи, че витамин D лекува меланхолия и сходно изказване не среща доказателствена поддръжка.
Какво още би трябвало да знаем за витамин D?
Витамин D е мастноразтворим витамин и по тази причина може да се натрупва в организма. Това обаче не значи, че приемът му е рисков. При общоприетите профилактични дози рискът от струпване е невисок. Проблеми могат да зародят при нескончаем банкет на високи дози в продължение на месеци без лекарски надзор и следене на равнищата в кръвта. Тогава е допустимо да се стигне до прекалено повишение на калция в организма, което може да засегне бъбреците, сърдечно-съдовата система и други органи.
Повече не всеки път значи по-добре. Част от най-новите проучвания демонстрират, че връзката сред витамин D и здравето не е линейна. Както прекомерно ниските, по този начин и прекомерно високите равнища могат да бъдат свързани с неподходящи резултати.
Комбинацията с витамин К2 е известна, само че не е наложителна за всички. Причината е, че витамин К2 взе участие в регулацията на калциевата обмяна и подкрепя насочването на калция към костите. Въпреки това все още няма безапелационни доказателства, че всеки човек, който приема витамин D, наложително би трябвало да приема и витамин К2.
Ролята на магнезия. За да премине витамин D през процесите на активиране в организма, са нужни задоволителни количества магнезий. Това е една от аргументите някои експерти да обръщат внимание освен на равнището на витамин D, само че и на цялостния минерален баланс.
Може би най-големият извод в тази ситуация е, че човешкият организъм не работи по логиката на рекламните послания. Един витамин може да взе участие в стотици процеси и все пак да не бъде изрично решение за всички тях.
Засега науката е изцяло уверена, че витамин D е жизненоважен за костите, мускулите и естественото действие на организма, само че във връзка с всичко останало той е по-скоро значим участник в комплицирана биологична мрежа, в сравнение с независим състезател, който трансформира резултата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ