Бюджетът на съдебната власт се е превалутирал – от 500 милиона лева на 500 милиона евро
Институтът за пазарна стопанска система показа нова онлайн платформа, която за първи път пресъздава детайлни данни за положението на правосъдната система у нас, разкривайки, че България отделя максимален дял от брутния си вътрешен артикул за правораздаване измежду всички страни в Европейския съюз.
Според ръководителя на Правната стратегия на Института за пазарна стопанска система Иван Брегов, доверието остава единственият действителен запас на правосъдната власт.
„ Това е нещото, което жителите разпореждат на правораздаването и това е най-силният измерител за работата на една система. Ако хората не се доверяват, значи има проблем. Идеята на нашето изпитание е да подпомогнем процеса, в който да се разпознава казусът. Той е изтъкнат от това, че има изключително ниска натовареност в редица окръжни и административни съдилища, както и във военните ”, изясни Брегов пред NOVA.
Той добави, че страната ни се подрежда на второ място в Европа по брой висши съдии. „ Проблемите засягат от най-ниско до най-високо равнище и би трябвало да се търси сложно решение ”, разяснява специалистът.
Данните в платформата обгръщат интервала от 2012 година до 2024 година и демонстрират непрекъснат растеж на разноските за целия съдопроизводствен развой.
„ Хората в системата са същите като брой магистрати или леко нарастнали. Броят на администрацията се усилва през годините, в това число и администрацията на Висшия правосъден съвет, която не е обвързвана с правораздавателната активност и с административното обслужване. Бюджетът на правосъдната власт се е удвоил от 2015 година насам и по този начин се е повишила цената на едно дело ”, съобщи Иван Брегов.
Той съпостави обстановката с касова записка, която демонстрира образно по какъв начин данъкоплатците финансират тази държавна активност. „ Бюджетът на правосъдната власт се е удвоил – от над 255 милиона евро е станал 500 милиона евро ”, уточни представителят на Института за пазарна стопанска система.
Анализът осветява и големите диспропорции в натоварването на обособените магистрати. Докато арбитър в Административния съд в град Смолян преглежда под 10 каузи месечно, негов сътрудник в столицата поема над 35 каузи при съвсем същите условия на труд и възнаграждение.
„ Ако един съд е прекомерно малко претрупан, а различен е прекалено много претрупан, може да се окаже, че там където има свръхнатоварени се основава опция за командироване на съдии. Командироването е тест за това дали си предан по избрани каузи и то извращава състезанията по-късно. От последните години се вижда, че тези, които са били командировани, по-късно печелят титулярното място. И по този начин се основават условия за съдиите, които работят при висока натовареност, да не могат да получат професионално развиване. Тоест това е инструмент за въздействие ”, безапелационен е Брегов.
Целта на плана е посредством публикуването на справедливи данни да се ограничи външното въздействие върху редовите съдии и да се основат съответни условия за тяхната работа. „ Така дългогодишният проблем с независимостта може да бъде позволен посредством редица оперативни дейности, които не включват усърдието на най-високо равнище, наречено конституционни промени, на които сме очевидци от време на време ”, заключи специалистът.
Според ръководителя на Правната стратегия на Института за пазарна стопанска система Иван Брегов, доверието остава единственият действителен запас на правосъдната власт.
„ Това е нещото, което жителите разпореждат на правораздаването и това е най-силният измерител за работата на една система. Ако хората не се доверяват, значи има проблем. Идеята на нашето изпитание е да подпомогнем процеса, в който да се разпознава казусът. Той е изтъкнат от това, че има изключително ниска натовареност в редица окръжни и административни съдилища, както и във военните ”, изясни Брегов пред NOVA.
Той добави, че страната ни се подрежда на второ място в Европа по брой висши съдии. „ Проблемите засягат от най-ниско до най-високо равнище и би трябвало да се търси сложно решение ”, разяснява специалистът.
Данните в платформата обгръщат интервала от 2012 година до 2024 година и демонстрират непрекъснат растеж на разноските за целия съдопроизводствен развой.
„ Хората в системата са същите като брой магистрати или леко нарастнали. Броят на администрацията се усилва през годините, в това число и администрацията на Висшия правосъден съвет, която не е обвързвана с правораздавателната активност и с административното обслужване. Бюджетът на правосъдната власт се е удвоил от 2015 година насам и по този начин се е повишила цената на едно дело ”, съобщи Иван Брегов.
Той съпостави обстановката с касова записка, която демонстрира образно по какъв начин данъкоплатците финансират тази държавна активност. „ Бюджетът на правосъдната власт се е удвоил – от над 255 милиона евро е станал 500 милиона евро ”, уточни представителят на Института за пазарна стопанска система.
Анализът осветява и големите диспропорции в натоварването на обособените магистрати. Докато арбитър в Административния съд в град Смолян преглежда под 10 каузи месечно, негов сътрудник в столицата поема над 35 каузи при съвсем същите условия на труд и възнаграждение.
„ Ако един съд е прекомерно малко претрупан, а различен е прекалено много претрупан, може да се окаже, че там където има свръхнатоварени се основава опция за командироване на съдии. Командироването е тест за това дали си предан по избрани каузи и то извращава състезанията по-късно. От последните години се вижда, че тези, които са били командировани, по-късно печелят титулярното място. И по този начин се основават условия за съдиите, които работят при висока натовареност, да не могат да получат професионално развиване. Тоест това е инструмент за въздействие ”, безапелационен е Брегов.
Целта на плана е посредством публикуването на справедливи данни да се ограничи външното въздействие върху редовите съдии и да се основат съответни условия за тяхната работа. „ Така дългогодишният проблем с независимостта може да бъде позволен посредством редица оперативни дейности, които не включват усърдието на най-високо равнище, наречено конституционни промени, на които сме очевидци от време на време ”, заключи специалистът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ