Слав & Хубен: “Oпаковката е култ, за сметка на съдържанието”
Със Слав Анастасов и Хубен Хубенов се познаваме от години, а пътищата ни са се пресичали и публично работно, и импровизирано из софийските потайности. Те са това блестящо изобретателно наличие на стилната сцена в България, което дава повече от глътка пресен въздух както на страниците на най-известните списания, по този начин и чрез тяхното онлайн пространство 12 Magazine и редица акции и специфични планове. Срещаме се в дома им, който постоянно се преобразява и в студио, в което са се родили не една и две страхотни фотосесии, а там ни посрещна тяхното куче Роко. Истинско наслаждение е да се приказва с тези две надарени момчета, които приказват намерено за модата в българската действителност, за тяхната лична задача да дават отпор на празната просвета, за алтернативата, която би трябвало да има новото потомство, и за какво към момента е значимо да се приказва за проблемите на ЛГТБ+ общността. Слав и Хубен оттатък етикетите... с оня глас, който ни се желае да чуваме повече.
Слав, с теб се познаваме от времето, когато интензивно работеше като гримьор, с Хубен пък се срещнах около работата му като стилист. Но през годините при вас нещата доста се развиха и публично се обявихте като изобретателно дуо. Когато се занимаваш с някакъв тип креативна специалност, това естествено продължение ли е на пътя, по който вървите?
Хубен: Да, за нас е естествено, тъй като ние сме от хората, които обичаме непрекъснато да учим нещо ново, да се развиваме, да се случва напредък. Беше въпрос на време. От 2012-а вършим 12 Magazine.
Слав: През 2011-а започнахме с Gia.
Хубен: Откакто се познаваме със Слав, постоянно е имало странични неща – къде за занимание, къде за наслаждение. Естествено продължение е, само че новото тук е, че в края на 2019-а ни стигна храброст да се заявим като креативно дуо. Хората от бизнеса постоянно са ни знаели като гримьора Слав и стилиста Хубен, които вършат и еди-какво си. Ние взехме решение да поизчистим нещата. Но знаеш, че пазарът тук не е изключително забавен и в случай че сами не си го създадем забавно, няма кой.
Слав: Ако е естествено, не е естественото общоприето. Аз пострадвам от това слагане на етикети, тъй като както има гримьори, които са гримьори цялостен живот, то аз съм минал целия заем на една фешън сесия. Въпреки че гримът ми е отворил врата към този фешън свят, за себе си постоянно съм знаел, че това няма да е краят, а отваряне на следващата врата. През годините взех решение да не декларирам шумно, че не са ми единствено това ползите, тъй като се оказа боричкане в стена. На човешкия жанр му е елементарно да има етикет, тъй като в целия безпорядък хората не са отговорни, че не могат да схванат, че някой има по-широки ползи. Винаги съм гледал на момента, в който се срещнахме с Хубен, че това е същинското влизане в нещата, които съм желал да знам, да върша и да изучавам.
Сега се декларирахме като фотографско и арт дирекшън дуо, само че всичко е било една подготовка за този миг. Поне в моите очи.
Още първата година създадохме нашия първи план – Gia, и се упражнявахме да вършим списание. Можеш да си представиш единствено в този развой на какъв брой неща сме се научили – правиш рисърч, образоваш се, разбираш доста други неща – отвън тясната специфичност да си стилист или да си гримьор. Благодарен съм, че откакто продължихме с 12 Magazine, съумях да си изградя моето стилистично портфолио, идната стъпка след коса и грим. И в случай че стартираме от моделинг, букерство, коса, грим, идващото беше да върша стайлинг. Всичко съм го приемал като един университет, тъй като, откакто започнахме и да сме издатели, бях спокоен, че съм отметнал и това със стайлинга. Започнахме да вършим по-мащабни планове като арт шефове, криейтив, като продуценти и всяко нещо ни е key study. Винаги съм го приемал по този метод. Искам да знам всичко в детайлности, нямам рационално пояснение за това, само че желая този свят, в който съм се влюбил като дете, да го разчопля. Това е същинското обучение на един арт шеф – залепващият детайл, индивидът, който да вклинява толкоз специалности.
Сега се усещам удобно да го върша и съм стъпил съществено на краката си. Имам храброст да го заявя, тъй като мога да проходя на всеки един работата и да я правя персонално, в случай че се наложи. Това ми дава успокоение, че се държа професионално с екипа си, че имам общ взор над нещата, че мога да вляза в на всеки обувките, което за мен е извънредно значимо за такава позиция. Професия, която в България, за жалост, нито има къде да я учиш, нито е известна. Много малко списания са си разрешавали да се заинатят (както EVA или " Егоист " ) да се приказва за същинските позиции на хората в един екип. В България, както знаеш, стилистът си е арт шеф дружно с фотографа. През годините разбрах лукса да се вършим, че не сме в България, и желаех да науча тези стъпки все едно не сме тук. Защото няма къде да го научиш, с изключение на онлайн, тъй че – аз съм приел тези над 10 години с Хубен като един огромен университет с доста предмети и в този момент ни е умерено да кажем: ето ние можем и да снимаме.
Кога пристигна действително моментът със снимането?
Хубен: Това постоянно е стояло на назад във времето. Още при започване на запознанството ни, в първата ни квартира, си правихме опити с една сапунерка, т.е. постоянно го е имало под някаква форма.
Слав: И под псевдоним го е имало в 12 Magazine доста пъти, когато се е налагало да спасяваме ситуацията.
Хубен: Но в края на 2019-а се осмелихме да подходим по-сериозно към това и то стана отново случайно около календара на Георги Петков с един едиториъл с момчетата, който нямаше кой да го снима, а беше букнато всичко.
Слав: Диляна (бел. ред. – фотографът Диляна Флорентин) се разболя, а момчетата имаха обещан едиториъл отвън фотосите за календара, бяха интернационалните модели. И внезапно в деня, в който се събудихме и трябваше да вършим единствено стайлинг, се оказа, че ще снимаме фотосесия.
Хубен: Казахме си: „ Имаме камера, имаме светлина в студиото, дай да забележим какво ще стане. “
Слав: И стана ужасно, апропо.
Хубен: Наистина стана яка фотосесия и това ни даде храброст да ръчкаме още малко в тази посока. Започнахме да вършим едиториъли и някак естествено се получи.
Слав: Супер инцидентно стана, че първата ни корица беше за Elle, януарският брой за 2020-а с Таня Илиева. Не че е инцидентно, тъй като тези години работа са водили до този миг, и е малко флиртуване от моя страна, само че в случай че би трябвало да отговоря почтено – всички съществени планове, които са се случвали (ако човек ни прегледа Инстаграм профила) са или плод на случайност, или нещо, което е пристигнало до нас и от нас се е желало да кажем „ да “ или „ не “.
Хубен: Хем на процедура в този момент започваме да снимаме, хем сме в този развой от десетилетия. Хем се одобряваме като дилетанти, хем картинката наподобява добре и хората я възприемат като професионална.
Слав: То е един необикновен път, тъй като знаем, че пътят на всеки фотограф е доста друг – друга възраст, друга мотивация. Но тъкмо такава преживелица не познаваме. Все едно влязохме през някаква врата, която ни извежда на сцената, най-странната врата, тъй като е през 20 етажа, коридори, стълби, отклонения. Такова влизане във фотографската специалност на тази сцена, бидейки всичко останало в екипа, който би трябвало да се управлява, е доста изключително, само че и огромно наслаждение. Огромен разкош е да можеш да сведеш екипа си до ние двамата и модел. Това е магия. Невинаги се получава, тъй като и ние сме хора, и аз не всеки път мога да върша и грима, и косата, и стайлинга...
Хубен: Да, има го момента, в който работиш с екип, в който стилиста знае какво му приказваш, а той, като ти приказва, знае, че ще го схванеш. Получава се една друга химия.
Слав: Всеки гримьор може да изменти стилиста и арт шефа си в някакъв миг, като каже, че нещо е невероятно, може просто да го мързи в този миг. Има дни, в които нямаш възторг, имаш неприятен ден, само че постоянно съм давал за образец, че са малко хората, с които съм работил, на които нищо не мога да кажа. Единият от тях е стилистът Добромир Киряков, който знам, че в случай че реши, може да направи съвършената очна линия. Единственият човек, който ми виси на главата и ми споделя тъкмо по какъв начин желае да го направя, е той и аз не мога да кажа „ гък “. Чужди фотографи също ми се е случвало да имат искания за грима до последно.
След това си споделих: „ Да, това е грубо. Ти да можеш да ръководиш екипа в размера на опциите му и да измислиш криейтива по този начин, че да е вероятен, и всеки по веригата, като си получи муудборда и фотографията, не може да каже нищо, тъй като към този момент знаеш, че е допустимо да се случи. Т.е. не предлагаш неизпълними мечти, с цел да накараш някого да наподобява несръчен. Практически подхождаме към нещата по този начин, че всичко да е доста елементарно. Това е другият разкош. Затова и с интимните сесии, в които сме единствено ние, свършихме, тъй като са изтощаващи.
Хубен: Но има моменти, в които това е най-подходящият вид. Зависи...
Слав: Напоследък от ден на ден си отваряме мащаба за екип и е забавно да събираш групичка по ползи, тъй като е значимо при всяка продукция да се усеща този flow – да сте на една страница с идентичен нрав, идентичен усет и по този начин никой с никого няма борби. Готино е да го режисираш по този начин, че всички да са окей.
А имате ли лукса да отказвате планове?
Слав: На всички им е ясно, че нашият Инстаграм не е цялостен с нещата, които ни заплащат сметките. Имиджовата част е за пред света. Въпреки това имаме и комерсиални неща там, за които си заставаме с името. При създателите това е най-важното в последна сметка. Сложиш ли си веднъж името, това е твоя работа. Но от ден на ден си избираме. Работим за комерсиални клиенти като арт шефове, тъй като аз към този момент съм възрастен да увисвам на фотоси като гримьор, Хубен пък като стилист.
Хубен: Аз бих споделил, че в последните 2 – 3 години все по-упорито се учим да споделяме „ не “. Понякога приемаш компромисни неща, само че стигнахме досега, в който знаем кои са нещата, които не са нашите и не можем да създадем – компромисни клиенти, компромисни хора, които би трябвало да се снимат. Все по-често се случва да кажем: „ Не, ние не сме вашите хора. “ За благополучие, все по-рядко има такива запитвания, тъй като е все по-ясно кои сме ние, какво вършим, какъв ни е усетът, каква хармония и ценностна система гоним.
Слав: Откакто се декларирахме като фотографи, е доста по-сложно. Като арт дирекшън и стайлинг по-уютно можеш да се скриеш в нещо, което е компромисно, тъй като плащаме сметки, само че откогато сме фотографи, е по-трудно. Казахме за първи път „ не “ скоро, преди две седмици. Категорично „ Не! “.
Има още...
Слав, с теб се познаваме от времето, когато интензивно работеше като гримьор, с Хубен пък се срещнах около работата му като стилист. Но през годините при вас нещата доста се развиха и публично се обявихте като изобретателно дуо. Когато се занимаваш с някакъв тип креативна специалност, това естествено продължение ли е на пътя, по който вървите?
Хубен: Да, за нас е естествено, тъй като ние сме от хората, които обичаме непрекъснато да учим нещо ново, да се развиваме, да се случва напредък. Беше въпрос на време. От 2012-а вършим 12 Magazine.
Слав: През 2011-а започнахме с Gia.
Хубен: Откакто се познаваме със Слав, постоянно е имало странични неща – къде за занимание, къде за наслаждение. Естествено продължение е, само че новото тук е, че в края на 2019-а ни стигна храброст да се заявим като креативно дуо. Хората от бизнеса постоянно са ни знаели като гримьора Слав и стилиста Хубен, които вършат и еди-какво си. Ние взехме решение да поизчистим нещата. Но знаеш, че пазарът тук не е изключително забавен и в случай че сами не си го създадем забавно, няма кой.
Слав: Ако е естествено, не е естественото общоприето. Аз пострадвам от това слагане на етикети, тъй като както има гримьори, които са гримьори цялостен живот, то аз съм минал целия заем на една фешън сесия. Въпреки че гримът ми е отворил врата към този фешън свят, за себе си постоянно съм знаел, че това няма да е краят, а отваряне на следващата врата. През годините взех решение да не декларирам шумно, че не са ми единствено това ползите, тъй като се оказа боричкане в стена. На човешкия жанр му е елементарно да има етикет, тъй като в целия безпорядък хората не са отговорни, че не могат да схванат, че някой има по-широки ползи. Винаги съм гледал на момента, в който се срещнахме с Хубен, че това е същинското влизане в нещата, които съм желал да знам, да върша и да изучавам.
Сега се декларирахме като фотографско и арт дирекшън дуо, само че всичко е било една подготовка за този миг. Поне в моите очи.
Още първата година създадохме нашия първи план – Gia, и се упражнявахме да вършим списание. Можеш да си представиш единствено в този развой на какъв брой неща сме се научили – правиш рисърч, образоваш се, разбираш доста други неща – отвън тясната специфичност да си стилист или да си гримьор. Благодарен съм, че откакто продължихме с 12 Magazine, съумях да си изградя моето стилистично портфолио, идната стъпка след коса и грим. И в случай че стартираме от моделинг, букерство, коса, грим, идващото беше да върша стайлинг. Всичко съм го приемал като един университет, тъй като, откакто започнахме и да сме издатели, бях спокоен, че съм отметнал и това със стайлинга. Започнахме да вършим по-мащабни планове като арт шефове, криейтив, като продуценти и всяко нещо ни е key study. Винаги съм го приемал по този метод. Искам да знам всичко в детайлности, нямам рационално пояснение за това, само че желая този свят, в който съм се влюбил като дете, да го разчопля. Това е същинското обучение на един арт шеф – залепващият детайл, индивидът, който да вклинява толкоз специалности.
Сега се усещам удобно да го върша и съм стъпил съществено на краката си. Имам храброст да го заявя, тъй като мога да проходя на всеки един работата и да я правя персонално, в случай че се наложи. Това ми дава успокоение, че се държа професионално с екипа си, че имам общ взор над нещата, че мога да вляза в на всеки обувките, което за мен е извънредно значимо за такава позиция. Професия, която в България, за жалост, нито има къде да я учиш, нито е известна. Много малко списания са си разрешавали да се заинатят (както EVA или " Егоист " ) да се приказва за същинските позиции на хората в един екип. В България, както знаеш, стилистът си е арт шеф дружно с фотографа. През годините разбрах лукса да се вършим, че не сме в България, и желаех да науча тези стъпки все едно не сме тук. Защото няма къде да го научиш, с изключение на онлайн, тъй че – аз съм приел тези над 10 години с Хубен като един огромен университет с доста предмети и в този момент ни е умерено да кажем: ето ние можем и да снимаме.
Кога пристигна действително моментът със снимането?
Хубен: Това постоянно е стояло на назад във времето. Още при започване на запознанството ни, в първата ни квартира, си правихме опити с една сапунерка, т.е. постоянно го е имало под някаква форма.
Слав: И под псевдоним го е имало в 12 Magazine доста пъти, когато се е налагало да спасяваме ситуацията.
Хубен: Но в края на 2019-а се осмелихме да подходим по-сериозно към това и то стана отново случайно около календара на Георги Петков с един едиториъл с момчетата, който нямаше кой да го снима, а беше букнато всичко.
Слав: Диляна (бел. ред. – фотографът Диляна Флорентин) се разболя, а момчетата имаха обещан едиториъл отвън фотосите за календара, бяха интернационалните модели. И внезапно в деня, в който се събудихме и трябваше да вършим единствено стайлинг, се оказа, че ще снимаме фотосесия.
Хубен: Казахме си: „ Имаме камера, имаме светлина в студиото, дай да забележим какво ще стане. “
Слав: И стана ужасно, апропо.
Хубен: Наистина стана яка фотосесия и това ни даде храброст да ръчкаме още малко в тази посока. Започнахме да вършим едиториъли и някак естествено се получи.
Слав: Супер инцидентно стана, че първата ни корица беше за Elle, януарският брой за 2020-а с Таня Илиева. Не че е инцидентно, тъй като тези години работа са водили до този миг, и е малко флиртуване от моя страна, само че в случай че би трябвало да отговоря почтено – всички съществени планове, които са се случвали (ако човек ни прегледа Инстаграм профила) са или плод на случайност, или нещо, което е пристигнало до нас и от нас се е желало да кажем „ да “ или „ не “.
Хубен: Хем на процедура в този момент започваме да снимаме, хем сме в този развой от десетилетия. Хем се одобряваме като дилетанти, хем картинката наподобява добре и хората я възприемат като професионална.
Слав: То е един необикновен път, тъй като знаем, че пътят на всеки фотограф е доста друг – друга възраст, друга мотивация. Но тъкмо такава преживелица не познаваме. Все едно влязохме през някаква врата, която ни извежда на сцената, най-странната врата, тъй като е през 20 етажа, коридори, стълби, отклонения. Такова влизане във фотографската специалност на тази сцена, бидейки всичко останало в екипа, който би трябвало да се управлява, е доста изключително, само че и огромно наслаждение. Огромен разкош е да можеш да сведеш екипа си до ние двамата и модел. Това е магия. Невинаги се получава, тъй като и ние сме хора, и аз не всеки път мога да върша и грима, и косата, и стайлинга...
Хубен: Да, има го момента, в който работиш с екип, в който стилиста знае какво му приказваш, а той, като ти приказва, знае, че ще го схванеш. Получава се една друга химия.
Слав: Всеки гримьор може да изменти стилиста и арт шефа си в някакъв миг, като каже, че нещо е невероятно, може просто да го мързи в този миг. Има дни, в които нямаш възторг, имаш неприятен ден, само че постоянно съм давал за образец, че са малко хората, с които съм работил, на които нищо не мога да кажа. Единият от тях е стилистът Добромир Киряков, който знам, че в случай че реши, може да направи съвършената очна линия. Единственият човек, който ми виси на главата и ми споделя тъкмо по какъв начин желае да го направя, е той и аз не мога да кажа „ гък “. Чужди фотографи също ми се е случвало да имат искания за грима до последно.
След това си споделих: „ Да, това е грубо. Ти да можеш да ръководиш екипа в размера на опциите му и да измислиш криейтива по този начин, че да е вероятен, и всеки по веригата, като си получи муудборда и фотографията, не може да каже нищо, тъй като към този момент знаеш, че е допустимо да се случи. Т.е. не предлагаш неизпълними мечти, с цел да накараш някого да наподобява несръчен. Практически подхождаме към нещата по този начин, че всичко да е доста елементарно. Това е другият разкош. Затова и с интимните сесии, в които сме единствено ние, свършихме, тъй като са изтощаващи.
Хубен: Но има моменти, в които това е най-подходящият вид. Зависи...
Слав: Напоследък от ден на ден си отваряме мащаба за екип и е забавно да събираш групичка по ползи, тъй като е значимо при всяка продукция да се усеща този flow – да сте на една страница с идентичен нрав, идентичен усет и по този начин никой с никого няма борби. Готино е да го режисираш по този начин, че всички да са окей.
А имате ли лукса да отказвате планове?
Слав: На всички им е ясно, че нашият Инстаграм не е цялостен с нещата, които ни заплащат сметките. Имиджовата част е за пред света. Въпреки това имаме и комерсиални неща там, за които си заставаме с името. При създателите това е най-важното в последна сметка. Сложиш ли си веднъж името, това е твоя работа. Но от ден на ден си избираме. Работим за комерсиални клиенти като арт шефове, тъй като аз към този момент съм възрастен да увисвам на фотоси като гримьор, Хубен пък като стилист.
Хубен: Аз бих споделил, че в последните 2 – 3 години все по-упорито се учим да споделяме „ не “. Понякога приемаш компромисни неща, само че стигнахме досега, в който знаем кои са нещата, които не са нашите и не можем да създадем – компромисни клиенти, компромисни хора, които би трябвало да се снимат. Все по-често се случва да кажем: „ Не, ние не сме вашите хора. “ За благополучие, все по-рядко има такива запитвания, тъй като е все по-ясно кои сме ние, какво вършим, какъв ни е усетът, каква хармония и ценностна система гоним.
Слав: Откакто се декларирахме като фотографи, е доста по-сложно. Като арт дирекшън и стайлинг по-уютно можеш да се скриеш в нещо, което е компромисно, тъй като плащаме сметки, само че откогато сме фотографи, е по-трудно. Казахме за първи път „ не “ скоро, преди две седмици. Категорично „ Не! “.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ