„Адът и раят идват от нас самите“: Мария Лалева и новият ѝ роман „Пасиансът на архангелите“
Със сигурност из обществените мрежи са ви попадали десетки разтърсващи цитати от „ Живот в скалите “ , а евентуално и вие самите сте прочели романа на Мария Лалева и сте се докоснали до трагичната история на ръба сред философията и притчата. Почитателите на писателката чакаха с неспокойствие идващия ѝ разказ и той не закъсня – „ Пасиансът на архангелите “ към този момент е в книжарниците.
Романът „ Пасиансът на архангелите “ е въодушевен от същинската история на жена, която гледа на карти и има своя лична „ архангелска вяра “ за света, индивида и Вселената. За написването ѝ, вдъхновението, честотата на думите и комплицираната плетеница, наречена човек, описа самата Мария Лалева при гостуването си в.
„ В тази книга има доста значими неща – най-малко за мен бяха значими, до момента в който ги пишех. Най-вече, както постоянно съм казвала, индивидът с всичките му въпроси, несъгласия, болки, премеждия, съмнения. Това е тематиката, която е разроена на доста герои. “
Почти всички герои в книгата имат действителни прототипи, а сюжетът е построен върху същински истории и действителни обстоятелства и събития. Любовта, прошката, спасението, израстването, смяната, истината за индивида и вселенските сили са главните въпроси, сложени на пътя на героите.
„ Цялата басня стартира в един женски метох, където се появява една жена с едно куче, с цел да стартира да се заплита цялата тази история и да разберем, че тя в действителност е осиновила две девойки, а същинската им майка, която ги е оставила преди време за осиновяване, е игуменката на този манастир. Оттук към този момент стартира една дълга изповед, едно размишление за тайните и лъжите, с които живеем. “
Мария Лалева описа и за заглавието на романа и по какъв метод е обвързвано с историята:
„ При мен не може да няма мистичност. Тя реди едно старинно тесте карти, което в действителност демонстрира на индивида, който е седнал против нея, по какъв начин се е отклонил от ориста си и в каква пропаст в действителност е пуснал котва. “
„ Цялата концепция е, че и пъкълът и раят, прегрешението и опрощението, гневът и смирението, и любовта и всичко това, което мислим, че идва извън към нас, в действителност идва от нас самите. “
Писателката показа в предаването по какъв начин от време на време вдъхновението ни улавя в най-неочакваните моменти и на най-невероятните места – като едно нейно стихотворение, написано по време на разходка в Балчик.
„ Думите са капризно нещо и красиво нещо и си имат периодичност. Невинаги си на тази периодичност и когато не си на честотата на същинските думи, най-малко аз не допирам, не пиша. Трябва да го чуя, би трябвало да го усетя, да ми замирише. “
Цялото изявление с Мария Лалева гледайте във видеото, а в галерията ни си припомнете някои от най-вдъхновяващите цитати от „ Живот в скалите “:
Романът „ Пасиансът на архангелите “ е въодушевен от същинската история на жена, която гледа на карти и има своя лична „ архангелска вяра “ за света, индивида и Вселената. За написването ѝ, вдъхновението, честотата на думите и комплицираната плетеница, наречена човек, описа самата Мария Лалева при гостуването си в.
„ В тази книга има доста значими неща – най-малко за мен бяха значими, до момента в който ги пишех. Най-вече, както постоянно съм казвала, индивидът с всичките му въпроси, несъгласия, болки, премеждия, съмнения. Това е тематиката, която е разроена на доста герои. “
Почти всички герои в книгата имат действителни прототипи, а сюжетът е построен върху същински истории и действителни обстоятелства и събития. Любовта, прошката, спасението, израстването, смяната, истината за индивида и вселенските сили са главните въпроси, сложени на пътя на героите.
„ Цялата басня стартира в един женски метох, където се появява една жена с едно куче, с цел да стартира да се заплита цялата тази история и да разберем, че тя в действителност е осиновила две девойки, а същинската им майка, която ги е оставила преди време за осиновяване, е игуменката на този манастир. Оттук към този момент стартира една дълга изповед, едно размишление за тайните и лъжите, с които живеем. “
Мария Лалева описа и за заглавието на романа и по какъв метод е обвързвано с историята:
„ При мен не може да няма мистичност. Тя реди едно старинно тесте карти, което в действителност демонстрира на индивида, който е седнал против нея, по какъв начин се е отклонил от ориста си и в каква пропаст в действителност е пуснал котва. “
„ Цялата концепция е, че и пъкълът и раят, прегрешението и опрощението, гневът и смирението, и любовта и всичко това, което мислим, че идва извън към нас, в действителност идва от нас самите. “
Писателката показа в предаването по какъв начин от време на време вдъхновението ни улавя в най-неочакваните моменти и на най-невероятните места – като едно нейно стихотворение, написано по време на разходка в Балчик.
„ Думите са капризно нещо и красиво нещо и си имат периодичност. Невинаги си на тази периодичност и когато не си на честотата на същинските думи, най-малко аз не допирам, не пиша. Трябва да го чуя, би трябвало да го усетя, да ми замирише. “
Цялото изявление с Мария Лалева гледайте във видеото, а в галерията ни си припомнете някои от най-вдъхновяващите цитати от „ Живот в скалите “:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ