Сърджан Майсторович: Политическа тема №1 за Сърбия е референдумът
Сърбия се води за отличничката измежду шестте страни от Западните Балкани, които се надяват да бъдат признати за членки на Европейския съюз. Още по време на българското европредседателство преди четири години Сърбия беше посочена, дружно с Черна гора, за най-напреднала по пътя на евроинтеграцията . След серията от празници при започване на годината 2022-ра продължава с осъществяване на основен евроангажимент на Белград - да организира референдум за конституционни промени, с които да се подсигурява самостоятелност на правосъдната система от политическите управляващи в страната. Референдумът ще се организира на следващия ден. Политическите пристрастености към него обаче сякаш изместиха същината на въпроса. Управляващите дефинират допитването като основно за бъдещото присъединение към Европейския съюз. Опозицията пък твърди, че препоръчаните промени няма да освободят правораздаването от партията на Александър Вучич. И част от съперниците на президента приканиха сърбите да гласоподават " срещу " без боязън, че ще бъдат упрекнати, че са срещу еврочленството.
Сърджан Майсторович е ръководител на белградския Център за европейска политика. В изявление за предаването " Събота 150 " стана дума и за идните през април парламентарни, президентски и локални избори в Белград, както и за най-голямата сръбска драма сега.
Има ли късмет, господин Майсторович, референдумът да откъсне вниманието на народа от драмата на Новак Джокович в Австралия?
Интересен въпрос е това. Изглежда освен Сърбия е захласната от протичащото се с Новак Джокович, а и районът и даже целият свят. Имахме опция дори да забележим по нашата телевизия една симпатична реакция от българи. Явно районът ни е обединен по тематиката " Джокович ". Но, несъмнено, в случай че оставим шегата на страна, за Сърбия политическата тематика №1 в този момент е референдумът, който е значим по няколко аргументи. Първо, смяната на конституцията цели да се довърши разделянето на управляващите в страната - правосъдната да стане действително самостоятелна от изпълнителната и от законодателната власт. Изборът на съдии у нас и кариерното им развиване отдавна зависят от Народното събрание, значи и от политиката.
Още със започването на договарянията за присъединение на Сърбия към Европейския съюз това стана част от уговорките на страната. Сърбия трябваше да промени главния си закон и да укрепи независимостта на правосъдната си власт до края на 2017 година. И ето - най-сетне - с 5 години забавяне, държавното управление е напът да извърши това значимо обвързване.
Разбира се, имам поради, че ще извърши формалната част. Същината на конституционните промени ще се обясни най-добре при тяхното използване, което отново ще зависи от политическата воля - на първо време на законодателната власт. Тя би трябвало да приготви и да одобри нужните закони на основата на променената конституция. След това от изпълнителната власт - която би трябвало да ги ползва на процедура. И най-после - от партиите. Защото актуалното политическо въздействие върху съдилищата мъчно би могло да бъде отстранено просто по този начин - от през днешния ден до на следващия ден.
Защо, в случай че човек следи единствено медиите в Сърбия, се основава усещането, че към този референдум се води не експертен, а политически спор. Като че ли вотът ще е " за " или " срещу " присъединението на страната към Европейския съюз и " за " или " срещу " Александър Вучич?
Промяната на главния закон във всяка страна допуска реализиране на политически и публичен консенсус за това какви тъкмо промени и в какъв размер биха били най-оптимални. Предполага се, че основна роля в това постоянно играе Народното събрание, в който би трябвало да са показани всички политически ползи, за които са дали своят вот жителите на свободни и почтени избори.
За страдание, защото изборният развой в Сърбия беше изопачен, както демонстрират голям брой отчети на интернационалните самостоятелни институции, през днешния ден имаме парламент, който не отразява плурализма на другите политически играчи. Той е съвсем еднопартиен - депутатите от ръководещата коалиция са голямо болшинство вследствие на решението на опозицията да бойкотира изборите. В тези условия се слага под въпрос какъв брой законни са предложенията за конституционни промени.
По един толкоз значим въпрос като независимостта на правосъдната власт щеше, несъмнено, да е по-добре да има политическа воля и визия за по-широк консенсус. Защото в общество, което и извънредно поляризирано по какви ли не тематики, и огромен брой жители на практика нямат посланичество в Народното събрание, е естествено тематиката за върховенството на закона да излезе от рамките си.
Оттук идва това, че за конституцията се приказва по-скоро като за идеологически спор и жителите дефинират позициите си в сходство с партийните си желания. Това не е хубаво, тъй като в политическото надлъгване сред властта и опозицията се не помни същината на измененията. Затова има жители, които в навечерието на референдума знаят прекомерно малко или пък изобщо не схващат какъв избор имат пред себе си.
Разбира се, всеки референдум е и опция да бъде изразено неодобрение от властта, само че по този начин доста хора биха дали своят вот срещу измененията в конституцията по напълно несвързани с поставения въпрос подбуди. Освен това крайнодесни популисти вредят като преднамерено популяризират дезинформация - че да вземем за пример на референдума се взема решение статутът на Косово, дали да има наложителна имунизация против КОВИД или пък за добива на литий, който от известно време е тематика №1 в Сърбия поради нездравословното му отражение върху здравето.
Предлагат ли ръководещите качествени конституционни промени, които в действителност биха подсигурили самостоятелност на правосъдната власт?
Общо взето препоръчаните промени са крачка в вярната посока. Осигурява се до известна степен деполитизацията на претендентите за съдийски постове. Процесът на избора им се изважда от Народното събрание и с него ще се занимава извънредно Висш правосъден съвет, в който съдиите ще имат болшинство. Този съвет независимо ще ръководи правосъдната власт. От друга страна има опасения, че не са задоволително гаранциите за мощна автономност и самостоятелност на прокуратурата.
Както и за ролята на така наречен корективен механизъм, а точно комисията, която би трябвало да взема решение разногласия при липса на реализирано болшинство за вземането на решение в съвета на съдиите и в съвета на прокурорите. Защото във въпросната комисия членуват хора, които или са политици, или са свързани с политиката. Петимата й членове са ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Конституционния съд, който е определен от депутатите, и назначените отново от Народното събрание ръководител на Върховния съд, основен прокурор и омбудсман.
Кой рискува повече на този референдум - ръководещите или опозицията, част от която зове за отрицателен избор, а друга част се афишира за протест?
Управляващата Сръбска прогресивна партия има повече от 800 000 членове. Тоест повече от 10 % от популацията на страната. Предвид това, че на референдума няма да е задоволително " за " да гласоподава единствено нормално болшинство от участвалите във вота, държавното управление е под напън да не допусне допитването да е невалидно. Защото са поели ангажимент пред Европейския съюз и с помощта на това започнаха договарянията по тази глава. Така че престижът им е подложен на карта и те могат да изгубят доста повече, в сравнение с опозицията, въпреки и разединена.
Резултатът от референдума обаче, бих споделил, няма да повлияе директно на положението на опозицията. И няма да бъде от първостепенна значимост за идните през пролетта парламентарни, президентски и локални избори в Белград.
Интересно ще е да се наблюдава референдумът от два ъгъла. Единият е изборната интензивност. Защото това ще е знак за способността на ръководещата партия да активизира и стимулира другояче много дисциплинараната си членска маса. А въпреки това, в случай че разликата в гласовете " за " и " срещу " е дребна, това би било огледало на настройките към властта. През последните 2 години, макар положителните дейности против пандемията, недоволството от ръководещите пораства. А в последно време даже измежду водещи фигури в Прогресивната партия, които са срещу даже конституционните промени.
Ще бъде ли Вучич на идните избори за следващ път на практика без конкуренция за президентския пост?
Не. Мисля, че във всички случаи опозицията ще се яви със свои претенденти. Остава да се види дали ще имат общ претендент, който да съставлява всички. Сигурен съм, че ще има и доста лъжекандидати, чиято роля ще е да объркват гласоподавателите.
Национализмът и популизмът отново набират мощ в района ни. Как би могъл Европейският съюз да помогне за спиране на тази наклонност? Трябва ли да има нов метод към буксуващата евроинтеграция на Западните Балкани?
Засилването на национализма е артикул от спада на доверието в това, че ще продължи процесът на интеграция на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Към този миг съюзът би трябвало да форсира този развой, да вкара по-конкретни стъпки за интеграцията, да предложи на хората на Западните Балкани още преди еврочленството да се допрян до някои от богатствата, на които се радват жителите на съюза.
Не чакам обаче това да се случи скоро. Защото Франция, която пое в този момент ротационното председателство, ще има президентски избори през пролетта и преди тях няма да повдига въпроса за разширението на Евросъюза. Което ще е в известно несъгласие с заявения от президента Макрон блян към европейска стратегическа автономност.
Европа не може да приказва за такова нещо до момента в който има страни от Западните Балкани, които не са част от политиката и процесите в единна Европа. Най-доброто, което може да се случи в този момент за евроинтеграцията на Западните Балкани, е София и Скопие да се спогодят и по този начин да бъде разблокиран процесът и за Албания, и за Република Северна Македония. Това би било огромен тласък за разширението на Европейския съюз. Така хората тук ще видят, че има и различен път напред, с изключение на усилване на национализма. Бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз. Страните в района обаче би трябвало да потвърдят, че към този момент са минали през детските заболявания на национализма и към този момент могат да преодоляват различията си и да вземат решение проблемите си по европейски - посредством разговор. И да се спогаждат между тях - София и Скопие, Белград и Прищина, общностите в Босна и Херцеговина.
Сърджан Майсторович е ръководител на белградския Център за европейска политика. В изявление за предаването " Събота 150 " стана дума и за идните през април парламентарни, президентски и локални избори в Белград, както и за най-голямата сръбска драма сега.
Има ли късмет, господин Майсторович, референдумът да откъсне вниманието на народа от драмата на Новак Джокович в Австралия?
Интересен въпрос е това. Изглежда освен Сърбия е захласната от протичащото се с Новак Джокович, а и районът и даже целият свят. Имахме опция дори да забележим по нашата телевизия една симпатична реакция от българи. Явно районът ни е обединен по тематиката " Джокович ". Но, несъмнено, в случай че оставим шегата на страна, за Сърбия политическата тематика №1 в този момент е референдумът, който е значим по няколко аргументи. Първо, смяната на конституцията цели да се довърши разделянето на управляващите в страната - правосъдната да стане действително самостоятелна от изпълнителната и от законодателната власт. Изборът на съдии у нас и кариерното им развиване отдавна зависят от Народното събрание, значи и от политиката.
Още със започването на договарянията за присъединение на Сърбия към Европейския съюз това стана част от уговорките на страната. Сърбия трябваше да промени главния си закон и да укрепи независимостта на правосъдната си власт до края на 2017 година. И ето - най-сетне - с 5 години забавяне, държавното управление е напът да извърши това значимо обвързване.
Разбира се, имам поради, че ще извърши формалната част. Същината на конституционните промени ще се обясни най-добре при тяхното използване, което отново ще зависи от политическата воля - на първо време на законодателната власт. Тя би трябвало да приготви и да одобри нужните закони на основата на променената конституция. След това от изпълнителната власт - която би трябвало да ги ползва на процедура. И най-после - от партиите. Защото актуалното политическо въздействие върху съдилищата мъчно би могло да бъде отстранено просто по този начин - от през днешния ден до на следващия ден.
Защо, в случай че човек следи единствено медиите в Сърбия, се основава усещането, че към този референдум се води не експертен, а политически спор. Като че ли вотът ще е " за " или " срещу " присъединението на страната към Европейския съюз и " за " или " срещу " Александър Вучич?
Промяната на главния закон във всяка страна допуска реализиране на политически и публичен консенсус за това какви тъкмо промени и в какъв размер биха били най-оптимални. Предполага се, че основна роля в това постоянно играе Народното събрание, в който би трябвало да са показани всички политически ползи, за които са дали своят вот жителите на свободни и почтени избори.
За страдание, защото изборният развой в Сърбия беше изопачен, както демонстрират голям брой отчети на интернационалните самостоятелни институции, през днешния ден имаме парламент, който не отразява плурализма на другите политически играчи. Той е съвсем еднопартиен - депутатите от ръководещата коалиция са голямо болшинство вследствие на решението на опозицията да бойкотира изборите. В тези условия се слага под въпрос какъв брой законни са предложенията за конституционни промени.
По един толкоз значим въпрос като независимостта на правосъдната власт щеше, несъмнено, да е по-добре да има политическа воля и визия за по-широк консенсус. Защото в общество, което и извънредно поляризирано по какви ли не тематики, и огромен брой жители на практика нямат посланичество в Народното събрание, е естествено тематиката за върховенството на закона да излезе от рамките си.
Оттук идва това, че за конституцията се приказва по-скоро като за идеологически спор и жителите дефинират позициите си в сходство с партийните си желания. Това не е хубаво, тъй като в политическото надлъгване сред властта и опозицията се не помни същината на измененията. Затова има жители, които в навечерието на референдума знаят прекомерно малко или пък изобщо не схващат какъв избор имат пред себе си.
Разбира се, всеки референдум е и опция да бъде изразено неодобрение от властта, само че по този начин доста хора биха дали своят вот срещу измененията в конституцията по напълно несвързани с поставения въпрос подбуди. Освен това крайнодесни популисти вредят като преднамерено популяризират дезинформация - че да вземем за пример на референдума се взема решение статутът на Косово, дали да има наложителна имунизация против КОВИД или пък за добива на литий, който от известно време е тематика №1 в Сърбия поради нездравословното му отражение върху здравето.
Предлагат ли ръководещите качествени конституционни промени, които в действителност биха подсигурили самостоятелност на правосъдната власт?
Общо взето препоръчаните промени са крачка в вярната посока. Осигурява се до известна степен деполитизацията на претендентите за съдийски постове. Процесът на избора им се изважда от Народното събрание и с него ще се занимава извънредно Висш правосъден съвет, в който съдиите ще имат болшинство. Този съвет независимо ще ръководи правосъдната власт. От друга страна има опасения, че не са задоволително гаранциите за мощна автономност и самостоятелност на прокуратурата.
Както и за ролята на така наречен корективен механизъм, а точно комисията, която би трябвало да взема решение разногласия при липса на реализирано болшинство за вземането на решение в съвета на съдиите и в съвета на прокурорите. Защото във въпросната комисия членуват хора, които или са политици, или са свързани с политиката. Петимата й членове са ръководителят на Народното събрание, ръководителят на Конституционния съд, който е определен от депутатите, и назначените отново от Народното събрание ръководител на Върховния съд, основен прокурор и омбудсман.
Кой рискува повече на този референдум - ръководещите или опозицията, част от която зове за отрицателен избор, а друга част се афишира за протест?
Управляващата Сръбска прогресивна партия има повече от 800 000 членове. Тоест повече от 10 % от популацията на страната. Предвид това, че на референдума няма да е задоволително " за " да гласоподава единствено нормално болшинство от участвалите във вота, държавното управление е под напън да не допусне допитването да е невалидно. Защото са поели ангажимент пред Европейския съюз и с помощта на това започнаха договарянията по тази глава. Така че престижът им е подложен на карта и те могат да изгубят доста повече, в сравнение с опозицията, въпреки и разединена.
Резултатът от референдума обаче, бих споделил, няма да повлияе директно на положението на опозицията. И няма да бъде от първостепенна значимост за идните през пролетта парламентарни, президентски и локални избори в Белград.
Интересно ще е да се наблюдава референдумът от два ъгъла. Единият е изборната интензивност. Защото това ще е знак за способността на ръководещата партия да активизира и стимулира другояче много дисциплинараната си членска маса. А въпреки това, в случай че разликата в гласовете " за " и " срещу " е дребна, това би било огледало на настройките към властта. През последните 2 години, макар положителните дейности против пандемията, недоволството от ръководещите пораства. А в последно време даже измежду водещи фигури в Прогресивната партия, които са срещу даже конституционните промени.
Ще бъде ли Вучич на идните избори за следващ път на практика без конкуренция за президентския пост?
Не. Мисля, че във всички случаи опозицията ще се яви със свои претенденти. Остава да се види дали ще имат общ претендент, който да съставлява всички. Сигурен съм, че ще има и доста лъжекандидати, чиято роля ще е да объркват гласоподавателите.
Национализмът и популизмът отново набират мощ в района ни. Как би могъл Европейският съюз да помогне за спиране на тази наклонност? Трябва ли да има нов метод към буксуващата евроинтеграция на Западните Балкани?
Засилването на национализма е артикул от спада на доверието в това, че ще продължи процесът на интеграция на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Към този миг съюзът би трябвало да форсира този развой, да вкара по-конкретни стъпки за интеграцията, да предложи на хората на Западните Балкани още преди еврочленството да се допрян до някои от богатствата, на които се радват жителите на съюза.
Не чакам обаче това да се случи скоро. Защото Франция, която пое в този момент ротационното председателство, ще има президентски избори през пролетта и преди тях няма да повдига въпроса за разширението на Евросъюза. Което ще е в известно несъгласие с заявения от президента Макрон блян към европейска стратегическа автономност.
Европа не може да приказва за такова нещо до момента в който има страни от Западните Балкани, които не са част от политиката и процесите в единна Европа. Най-доброто, което може да се случи в този момент за евроинтеграцията на Западните Балкани, е София и Скопие да се спогодят и по този начин да бъде разблокиран процесът и за Албания, и за Република Северна Македония. Това би било огромен тласък за разширението на Европейския съюз. Така хората тук ще видят, че има и различен път напред, с изключение на усилване на национализма. Бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз. Страните в района обаче би трябвало да потвърдят, че към този момент са минали през детските заболявания на национализма и към този момент могат да преодоляват различията си и да вземат решение проблемите си по европейски - посредством разговор. И да се спогаждат между тях - София и Скопие, Белград и Прищина, общностите в Босна и Херцеговина.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ