Съотношението между лекари и медицински специалисти по здравни грижи достига

Съотношението сред лекари и медицински експерти по здравни грижи доближава до 1:1,2 през 2022 година, което е прекомерно ниско по стандартите за качествени медицински услуги и в относителен проект с останалите страни от Европейски Съюз. Това демонстрира разбор на Институтът за пазарна стопанска система на тематика: „ Финансово положение на българските лечебни заведения: Приходи и разноски, активи и пасиви на държавните и общински лечебни заведения “.

Общият брой на медицинските експерти по здравни грижи е намалял с 3 хиляди за десетилетие. Ниският брой на медицинските експерти по здравни грижи по отношение на лекарите значи, че огромна част от дейностите, които могат да се правят от сестри, в действителност се постанова да се правят от лекари – това покачва неефективността на системата, основава спомагателен напън върху по-висококвалифицираните експерти и лимитира ресурса за действия, които имат директно отражение върху здравния статус и удовлетвореността на пациентите, показват икономистите.

Болниците в България правят над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 милиарда лева доходи и наемат към 50 хиляди души личен състав. Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински лечебни заведения (189 броя) е прекомерно огромна за намаляващото население на България, само че отразява мощната устременост на опазването на здравето у нас към болнични услуги. Между държавните и общинските лечебни заведения се следят огромни разлики във всички финансови индикатори, в обособени случаи в границите на няколко пъти. Около 70% от общите разноски се правят от държавните лечебни заведения.

Кризата от ковид-19 се отразява удобно на болшинството лечебни заведения – както приходите, по този начин и облагите им порастват доста след 2019 година, е един от изводите в отчета. Той регистрира, че разноските на лечебните заведения са ориентирани главно към хонорари на личния състав и медикаменти, до момента в който в това време разноските за обезценка са релативно малко.
istock
Болниците ръководят активи с балансова стойност към 2 милиарда лева, само че част от тях са към този момент амортизирани и не се обновяват. В същото време отговорностите през последните години се усилват едва, като доминират краткосрочните отговорности.

Вадим по-бързо решение на ТЕЛК

Прави усещане образуването на здравни острови с повече на брой лечебни заведения за болнична помощ към столицата и Перник; към Враца, Бургас и Варна. За част от тях обяснението на добре развитата мрежа е обвързвано с наследени държавни лечебни заведения от предишното, които се поддържат и в момента; с съществуването на медицински университет, към който се образува цяла плеяда от лечебни заведения; както и с чисто географски фактори, които пък не разрешават лесна централизация на пациенти.

По-голям интерес обаче съставляват „ сивите петна “ - общините, в които липсват публични лечебни заведения – такива следим към Пловдив и Пазарджик, в Добруджа към Добрич и Варна, в северозападна България, жителите на която пътуват до Враца и евентуално до столицата, в случай че им се наложи лекуване в болница. Това най-често са общини с малко население и такива, ситуирани доста покрай по-големи общини или регионални центрове.
istock
В умозаключение от ИПИ показват, че данните от разбора могат да насочат вземащите решения за развиване на опазването на здравето в следните няколко направления на дейности:

1) последователно понижаване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и централизация на услугите и личния състав в тях, като се обмисли механизъм за даване на качествени болнични услуги на популацията в по-отдалечени места;

2) промяна на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще разреши заслужено възнаграждение на активността по отношение на тежестта на случаите в тях

3) по-силен финансов надзор върху активността на лечебните заведения за ограничение на опциите за злоупотреби и нередности.