Проф. Райков: Прием на студенти по медицина под условие решава проблема с възнагражденията на младите лекари
В номенклатурата на Министерство на здравеопазването за придобиване на компетентност в областта на опазването на здравето има 139 позиции, а в нашия университет са регистрирани специализанти по 98 от тях. Това споделя ректорът на МУ “Проф. доктор Параскев Стоянов ” – Варна проф. доктор Димитър Райков пред „ Труд “ в отговор на въпрос кои са най-желаните от младите лекари специалности.
„ Най-търсени са специалностите от вътрешната медицина - кардиология, ендокринология и нефрология. В системата за специализации университетът е дейна страна в една тричленка и медиатор сред здравното министерство и лечебните заведения. Решението за разпределяне на бройки е на Министерство на здравеопазването, шефовете на лечебни заведения преценят какъв брой и какви фрагменти са им нужни и когато младите лекари завоюват конкурс за оповестено място, идват при нас и ние им осигуряваме теоретичното образование “, добавя той.
Според него настояванията на младите лекари и експертите по здравни грижи за по-високи хонорари и по-добри условия на труд са обективни. „ Те стартират работа с възторг, само че доста скоро по-късно се сблъскват с обстоятелството, че трудът им е относително ниското обезщетен. Вариантът за разпределяне на 260 млн. евро за заплати беше по-скоро популистки. Тези средства биха могли да стигнат за дипломиращите се годишно 1200 лекари, само че не и за всички, а не е редно младите лекари да получават повече от старшите. Правителството, което подаде оставка, и в частност Министерство на здравеопазването и МОН откриха едно положително решение, което съгласно мен би трябвало да се развие. Става дума за така наречен банкет на студенти по медицина под изискване, за който тази година с решение на Министерски съвет бяха одобрени спомагателни бройки. Преди да стартира да учи, откакто е положил сполучливо приемни изпити, бъдещият доктор подписва контракт с дадена болница с ангажимент след дипломирането си да стажува и да работи в нея най-малко 5 години. Срещу това страната поема цената на образованието му. Този модел наподобява на така наречен систематизиране, което по мое време съществуваше. Той допуска младият доктор да стартира кариерата си в дребен град. Предимството е, че там има опция да получава по-добро заплащане, тъй като дребните градове подтикват младите медици по-адекватно от огромните. Тази година беше пилотна и подобен банкет имаше в нашия университет и в Бургас “, споделя проф. Райков.
Ректорът на МУ-Варна добавя, че тази година са признати 58 студенти по медицина под изискване, които са се показали доста добре на изпитите и са сключили контракти с лечебни заведения в цялата страна. „ Към момента обаче тази стратегия не е разпространявана и към момента изискването за обвързване с предстоящ ангажимент за работа не е атрактивно за младите. Те желаят да са свободни, да си вземат дипломата и по-късно да избират дали да се осъществят у нас или в чужбина, дали да упражняват лекарската специалност или да търсят реализация във фармацевтичния пазар “, споделя проф. Райков.
По отношение на специалностите „ Медицинска сестра “ и „ Акушерка “ станаха предпазени проф. Райков споделя, че откакто специалностите са оповестени за предпазени, са нараснали приема с 43 бройки и тази година с държавна дотация образованието си са почнали 188 бъдещи медицински сестри. „ Моето мнение обаче е, че предпазената компетентност е добра стъпка, само че това няма да реши казуса с кадровия недостиг. Защото таксите за образование не бяха високи и спестената сума не е толкоз огромна, че да промени търсенето. От друга страна е налице огромната конкуренция на педагогическите специалности. Това се вижда ясно във филиалите ни в Шумен и Велико Търново, където има държавни университети, подготвящи педагози. Една дипломирана учителка има много по-добра заплата от здравната сестра, огромна отпуска и по-спокойна работна среда. Това ни лишава доста от колебаещите се за избор на специалност кандидат-студенти “, споделя той.
Ректорът разяснява и обстоятелството, че в университета годишно се одобряват 220 лекари в българоезичните стратегии и 240 - в англоезичните. „ В МУ-Варна сега учат 6716 студенти, 1956 от които са чужденци от 54 страни. Те идват тук, тъй като имаме редица преимущества. Отличното образование е едно от тях, само че има и различен фактор. В Германия и в други европейски страни, да вземем за пример, на 5 болнични кревати може да има един студент по медицина. Бройките по държавна поръчка, където таксите за образование се ниски, се дефинират по този метод, а леглата на глава от популацията са по-малко, в сравнение с у нас, където този индикатор не играе роля за приема. Затова местата за образование на медици са редуцирани и доста претенденти не могат да се класират. В нашия университет също към този момент има конкуренция - за всяко свободно място в англоезичните стратегии се явяват по трима претенденти “, споделя проф. Райков.
В отговор на въпрос дали бъдещо нарастване на цените на клиничните пътеки с 10% би било задоволително, проф. Димитър Райков споделя, че няма болнично управление, което да го сметне за такова, защото цените на лекарства, консумативи и други от дълго време са надвишили прогнозните стойности. „ За многопрофилните лечебни заведения е по-лесно да се оправят със обстановката, тъй като имат доста структури и наред с тези с по-слаби резултати имат и печеливши структури. По-сложно е за профилираните лечебни заведения. Там бюджетът се връзва доста мъчно с единствен източник на финансиране от НЗОК, тъй като дейностите са единствено по една компетентност. Наясно сме с това, тъй като МУ-Варна ръководи общинската Очна болница и я финансира посредством инсталация, която е значима за образованието на студенти и специализанти “, споделя той.
„ Най-търсени са специалностите от вътрешната медицина - кардиология, ендокринология и нефрология. В системата за специализации университетът е дейна страна в една тричленка и медиатор сред здравното министерство и лечебните заведения. Решението за разпределяне на бройки е на Министерство на здравеопазването, шефовете на лечебни заведения преценят какъв брой и какви фрагменти са им нужни и когато младите лекари завоюват конкурс за оповестено място, идват при нас и ние им осигуряваме теоретичното образование “, добавя той.
Според него настояванията на младите лекари и експертите по здравни грижи за по-високи хонорари и по-добри условия на труд са обективни. „ Те стартират работа с възторг, само че доста скоро по-късно се сблъскват с обстоятелството, че трудът им е относително ниското обезщетен. Вариантът за разпределяне на 260 млн. евро за заплати беше по-скоро популистки. Тези средства биха могли да стигнат за дипломиращите се годишно 1200 лекари, само че не и за всички, а не е редно младите лекари да получават повече от старшите. Правителството, което подаде оставка, и в частност Министерство на здравеопазването и МОН откриха едно положително решение, което съгласно мен би трябвало да се развие. Става дума за така наречен банкет на студенти по медицина под изискване, за който тази година с решение на Министерски съвет бяха одобрени спомагателни бройки. Преди да стартира да учи, откакто е положил сполучливо приемни изпити, бъдещият доктор подписва контракт с дадена болница с ангажимент след дипломирането си да стажува и да работи в нея най-малко 5 години. Срещу това страната поема цената на образованието му. Този модел наподобява на така наречен систематизиране, което по мое време съществуваше. Той допуска младият доктор да стартира кариерата си в дребен град. Предимството е, че там има опция да получава по-добро заплащане, тъй като дребните градове подтикват младите медици по-адекватно от огромните. Тази година беше пилотна и подобен банкет имаше в нашия университет и в Бургас “, споделя проф. Райков.
Ректорът на МУ-Варна добавя, че тази година са признати 58 студенти по медицина под изискване, които са се показали доста добре на изпитите и са сключили контракти с лечебни заведения в цялата страна. „ Към момента обаче тази стратегия не е разпространявана и към момента изискването за обвързване с предстоящ ангажимент за работа не е атрактивно за младите. Те желаят да са свободни, да си вземат дипломата и по-късно да избират дали да се осъществят у нас или в чужбина, дали да упражняват лекарската специалност или да търсят реализация във фармацевтичния пазар “, споделя проф. Райков.
По отношение на специалностите „ Медицинска сестра “ и „ Акушерка “ станаха предпазени проф. Райков споделя, че откакто специалностите са оповестени за предпазени, са нараснали приема с 43 бройки и тази година с държавна дотация образованието си са почнали 188 бъдещи медицински сестри. „ Моето мнение обаче е, че предпазената компетентност е добра стъпка, само че това няма да реши казуса с кадровия недостиг. Защото таксите за образование не бяха високи и спестената сума не е толкоз огромна, че да промени търсенето. От друга страна е налице огромната конкуренция на педагогическите специалности. Това се вижда ясно във филиалите ни в Шумен и Велико Търново, където има държавни университети, подготвящи педагози. Една дипломирана учителка има много по-добра заплата от здравната сестра, огромна отпуска и по-спокойна работна среда. Това ни лишава доста от колебаещите се за избор на специалност кандидат-студенти “, споделя той.
Ректорът разяснява и обстоятелството, че в университета годишно се одобряват 220 лекари в българоезичните стратегии и 240 - в англоезичните. „ В МУ-Варна сега учат 6716 студенти, 1956 от които са чужденци от 54 страни. Те идват тук, тъй като имаме редица преимущества. Отличното образование е едно от тях, само че има и различен фактор. В Германия и в други европейски страни, да вземем за пример, на 5 болнични кревати може да има един студент по медицина. Бройките по държавна поръчка, където таксите за образование се ниски, се дефинират по този метод, а леглата на глава от популацията са по-малко, в сравнение с у нас, където този индикатор не играе роля за приема. Затова местата за образование на медици са редуцирани и доста претенденти не могат да се класират. В нашия университет също към този момент има конкуренция - за всяко свободно място в англоезичните стратегии се явяват по трима претенденти “, споделя проф. Райков.
В отговор на въпрос дали бъдещо нарастване на цените на клиничните пътеки с 10% би било задоволително, проф. Димитър Райков споделя, че няма болнично управление, което да го сметне за такова, защото цените на лекарства, консумативи и други от дълго време са надвишили прогнозните стойности. „ За многопрофилните лечебни заведения е по-лесно да се оправят със обстановката, тъй като имат доста структури и наред с тези с по-слаби резултати имат и печеливши структури. По-сложно е за профилираните лечебни заведения. Там бюджетът се връзва доста мъчно с единствен източник на финансиране от НЗОК, тъй като дейностите са единствено по една компетентност. Наясно сме с това, тъй като МУ-Варна ръководи общинската Очна болница и я финансира посредством инсталация, която е значима за образованието на студенти и специализанти “, споделя той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ