Съпругата на македонския премиер Ковачевски е българка?
оповестява, че на публицистичния им мейл са получили копие от документ, съгласно който Елена Ковачевска, брачна половинка на настоящия македонски министър председател Димитър Ковачевски, е българка. Консултации с лица, познаващи в елементи процеса на придобиването на българско поданство, откриха, че документът съдържа всички нужни атрибути, с цел да е същински. Според наличието му бащата и дядото на Елена Ковачевска – Митко Станойковски и Станойко Станойковски, са българи, родени в община Босилеград, оповестява изданието.
Босилеградският край е част от Западните околности, които през 1919 година по силата на Ньойския кротичък контракт са откъснати от България и окупирани от Сърбия. До 1941 година Югославия не признава и преследва изявата на българско съзнание там, само че след 1945 година популацията на Босилеградско и Царибродско публично е прието за българско, като през 1953 година броят му доближава 60146 души. Днес западнопокраинските българи са намалели на към 15 хиляди души, като разликата от 45 хиляди е резултат от тяхната асимилация и преселването им в други елементи на някогашна Югославия, най-много в днешната Северна Македония.
Във връзка със настоящето напрежение сред София и Скопие, обвързвано с нуждата от даване на съществени човешки права на частта от българския народ, живееща на територията на Северна Македония и включването и в Конституцията, министър председателят Димитър Ковачевски разгласи, че е сложил въпроса за правата на „ дребните етнически групи “ на високо равнище. Той настоя, че всички жители, в това число и българите, имат равни права и шансове за професионално развиване и е подготвен да води диалози по тази тематика.
Твърдението, че българите в Северна Македония са дребна общественост, е политическа мантра, повтаряна непрестанно от властта в Скопие и нейните поддръжници, като че ли за тяхно лекомислие. Това е и главната причина да бъде позволено единствено 3504 души да бъдат регистрирани като българи по време на преброяването през 2021 година Но с изключение на тях, съгласно публично изнесените данни, има и към 20 хиляди души, които са заявили, че са български жители, а други 120 хиляди са били „ преброени “ служебно, т.е. не ги е посещавал анкетьор и никой не ги е питал каква е етническата им принадлежност.
Съществуват обаче и други данни, които демонстрират, че българите край Вардар не са дребна общественост. Така да вземем за пример изследване на Богослав Янев, оповестено през 2006 година, демонстрира, че броят на българите от Босилеградския край, преселили се в днешна Северна Македония, дружно с техните потомци, е към 30 хиляди души. Концентрирани са в Скопие, а също по този начин в Куманово, от където са Богослав Янев, създател на проучването, и Елена Ковачевска. Наше изследване измежду общността на босилеградските българи, живеещи в Куманово, удостовери истинността на наличието в удостоверението за български генезис на брачната половинка на премиера Димитър Ковачевски.
ак Сегашните изказвания на държавното управление в Скопие, че българите не са преследвани, контрастират на огромния брой българи с генезис от Босилеградско. Въпреки че те публично са родени и вписани в регистрите като българи, не ги намираме след последните данни от преброяването. А откакто Елена Ковачевска сама е декларирала, че се усеща българка, само че този факт явно се държи в загадка от обществеността, какво остана за елементарните жители на Северна Македония!
Време е най-сетне политическите фактори в Скопие да намерят гражданска храброст и си дадат сметка, че българската принадлежност и съзнание не са закононарушение, а главно човешко право, чието гонене е порочна процедура, наследена от югославската ера. Наличието на българска общественост в предишното и през днешния ден би трябвало да престане да разделя София и Скопие, а да играе ролята на мост за тяхното съдействие по общия им път към обединена Европа.
Босилеградският край е част от Западните околности, които през 1919 година по силата на Ньойския кротичък контракт са откъснати от България и окупирани от Сърбия. До 1941 година Югославия не признава и преследва изявата на българско съзнание там, само че след 1945 година популацията на Босилеградско и Царибродско публично е прието за българско, като през 1953 година броят му доближава 60146 души. Днес западнопокраинските българи са намалели на към 15 хиляди души, като разликата от 45 хиляди е резултат от тяхната асимилация и преселването им в други елементи на някогашна Югославия, най-много в днешната Северна Македония.
Във връзка със настоящето напрежение сред София и Скопие, обвързвано с нуждата от даване на съществени човешки права на частта от българския народ, живееща на територията на Северна Македония и включването и в Конституцията, министър председателят Димитър Ковачевски разгласи, че е сложил въпроса за правата на „ дребните етнически групи “ на високо равнище. Той настоя, че всички жители, в това число и българите, имат равни права и шансове за професионално развиване и е подготвен да води диалози по тази тематика.
Твърдението, че българите в Северна Македония са дребна общественост, е политическа мантра, повтаряна непрестанно от властта в Скопие и нейните поддръжници, като че ли за тяхно лекомислие. Това е и главната причина да бъде позволено единствено 3504 души да бъдат регистрирани като българи по време на преброяването през 2021 година Но с изключение на тях, съгласно публично изнесените данни, има и към 20 хиляди души, които са заявили, че са български жители, а други 120 хиляди са били „ преброени “ служебно, т.е. не ги е посещавал анкетьор и никой не ги е питал каква е етническата им принадлежност.
Съществуват обаче и други данни, които демонстрират, че българите край Вардар не са дребна общественост. Така да вземем за пример изследване на Богослав Янев, оповестено през 2006 година, демонстрира, че броят на българите от Босилеградския край, преселили се в днешна Северна Македония, дружно с техните потомци, е към 30 хиляди души. Концентрирани са в Скопие, а също по този начин в Куманово, от където са Богослав Янев, създател на проучването, и Елена Ковачевска. Наше изследване измежду общността на босилеградските българи, живеещи в Куманово, удостовери истинността на наличието в удостоверението за български генезис на брачната половинка на премиера Димитър Ковачевски.
ак Сегашните изказвания на държавното управление в Скопие, че българите не са преследвани, контрастират на огромния брой българи с генезис от Босилеградско. Въпреки че те публично са родени и вписани в регистрите като българи, не ги намираме след последните данни от преброяването. А откакто Елена Ковачевска сама е декларирала, че се усеща българка, само че този факт явно се държи в загадка от обществеността, какво остана за елементарните жители на Северна Македония!
Време е най-сетне политическите фактори в Скопие да намерят гражданска храброст и си дадат сметка, че българската принадлежност и съзнание не са закононарушение, а главно човешко право, чието гонене е порочна процедура, наследена от югославската ера. Наличието на българска общественост в предишното и през днешния ден би трябвало да престане да разделя София и Скопие, а да играе ролята на мост за тяхното съдействие по общия им път към обединена Европа.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ