Ето какво усещаме, когато сънуваме, че падаме
Сънят е друго измерение. Много постоянно насън изпитваме необичайно и ненадейно чувство за рухване от покрива на къщи, от дърво или даже от трен. Събуждаме се от внезапно придвижване, като че ли някой ни е бутнал.
Какво ни кара да се разсънваме толкоз внезапно? Защо се случва това?
По време на сън човек е в неподвижно, отпуснато положение. По време на сън обаче сменяме позицията на тялото си, вършим някои придвижвания - изтръпваме, скачаме от леглото и даже приказваме в съня си. Връзката сред съня и мускулната интензивност в действителност е по-сложна, в сравнение с си мислим. По време на сън мозъкът изпраща сигнали, които свиват мускулите. Тласъкът, който усещаме, когато се разсънваме ненадейно, е опитът на мозъка да ни разсъни и предизвести за заплаха или да ревизира дали сънят действа вярно. Но има и други версии на учените за този сигнал.
Версия 1
Някои учени имат вяра, че сигналът, който мозъкът изпраща, върви в неверна посока. Вместо да потиска мускулната контракция, тя ги ускорява още повече и когато човек се дръпне при пробуждане, неочаквана смяна в ситуацията на тялото може да ни накара да повярваме, че чувството, претърпяно в съня, е сякаш рухване.
Версия 2
В съня тялото се отпуска, дишането се забавя. Усещането за рухване може да се дължи на спокойното положение на индивида, изключително в случай че се тормози от нещо. Мускулите последователно стартират да се отпускат, а самият мозък остава безсънен. Мозъкът не спи, тъй като следи обстановката, с цел да не зародят проблеми. Летаргията на мускулите, сякаш, води до индивида, като че ли се " урежда ". Мозъкът възприема сходна обстановка като рискова и се пробва да разсъни индивида. Такава защитна реакция на мозъка се задейства много постоянно.
Версия 3
Някои специалисти изясняват със самия механизъм на халюцинации. Халюцинациите не са извънредно заболяване, както мнозина имат вяра. Просто нашият мозък в някои обстановки прави прибързани изводи и основава картина, която се оказва не напълно вярна. Например, видяхте ръкавица в снега, започнахте да се приближавате до обекта, приближавайки се до ръкавицата, виждате, че това е дребна черна торбичка. Като цяло халюцинациите се ускоряват, когато човек е под стрес. Мозъкът в такива обстановки не може да обработва обикновено информацията, заради което дава неточност, която одобряваме за илюзия. Когато заспите, изпитвате безпокойствие, което може да докара до обстоятелството, че мозъкът получава ненадейно предизвестие за заплаха. Този сигнал е обвързван с рухването на тялото в и тогава мозъкът ни разсънва наложително, с цел да разберем повода за рухването. Всички изображения, свързани с това чувство, се създават извънредно от работата на мозъка.
Няма причина да се тормозим от това. Факт е, че сънищата най-често не носят никакви отклонения. Усещането за рухване се появява при мощна отмалялост или чест стрес. Опитайте се да поддържате естетика в себе си и да не бъдете нервни, изключително поради дреболии, и тогава фантазиите ви ще станат приятни и спокойни.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Какво ни кара да се разсънваме толкоз внезапно? Защо се случва това?
По време на сън човек е в неподвижно, отпуснато положение. По време на сън обаче сменяме позицията на тялото си, вършим някои придвижвания - изтръпваме, скачаме от леглото и даже приказваме в съня си. Връзката сред съня и мускулната интензивност в действителност е по-сложна, в сравнение с си мислим. По време на сън мозъкът изпраща сигнали, които свиват мускулите. Тласъкът, който усещаме, когато се разсънваме ненадейно, е опитът на мозъка да ни разсъни и предизвести за заплаха или да ревизира дали сънят действа вярно. Но има и други версии на учените за този сигнал.
Версия 1
Някои учени имат вяра, че сигналът, който мозъкът изпраща, върви в неверна посока. Вместо да потиска мускулната контракция, тя ги ускорява още повече и когато човек се дръпне при пробуждане, неочаквана смяна в ситуацията на тялото може да ни накара да повярваме, че чувството, претърпяно в съня, е сякаш рухване.
Версия 2
В съня тялото се отпуска, дишането се забавя. Усещането за рухване може да се дължи на спокойното положение на индивида, изключително в случай че се тормози от нещо. Мускулите последователно стартират да се отпускат, а самият мозък остава безсънен. Мозъкът не спи, тъй като следи обстановката, с цел да не зародят проблеми. Летаргията на мускулите, сякаш, води до индивида, като че ли се " урежда ". Мозъкът възприема сходна обстановка като рискова и се пробва да разсъни индивида. Такава защитна реакция на мозъка се задейства много постоянно.
Версия 3
Някои специалисти изясняват със самия механизъм на халюцинации. Халюцинациите не са извънредно заболяване, както мнозина имат вяра. Просто нашият мозък в някои обстановки прави прибързани изводи и основава картина, която се оказва не напълно вярна. Например, видяхте ръкавица в снега, започнахте да се приближавате до обекта, приближавайки се до ръкавицата, виждате, че това е дребна черна торбичка. Като цяло халюцинациите се ускоряват, когато човек е под стрес. Мозъкът в такива обстановки не може да обработва обикновено информацията, заради което дава неточност, която одобряваме за илюзия. Когато заспите, изпитвате безпокойствие, което може да докара до обстоятелството, че мозъкът получава ненадейно предизвестие за заплаха. Този сигнал е обвързван с рухването на тялото в и тогава мозъкът ни разсънва наложително, с цел да разберем повода за рухването. Всички изображения, свързани с това чувство, се създават извънредно от работата на мозъка.
Няма причина да се тормозим от това. Факт е, че сънищата най-често не носят никакви отклонения. Усещането за рухване се появява при мощна отмалялост или чест стрес. Опитайте се да поддържате естетика в себе си и да не бъдете нервни, изключително поради дреболии, и тогава фантазиите ви ще станат приятни и спокойни.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ