Сънищата са начин на мозъка да се рестартира, сочат резултатите

Сънищата са метод на мозъка да се рестартира, сочат резултатите от ново изследване, представено от съветски уеб сайтове. След като всекидневните мемоари са затвърдени благодарение на съня, мозъкът има опция да се освежи. Друга доктрина гласи, че сънищата може да са от изгода за справяне с някои проблеми в живота.

Според друго проучване, когато има стрес във всекидневието, сънищата се трансформират. Понякога те отразяват и вътрешните ни страсти. Чрез значими знаци и въпроси, свързани с будния живот, сънищата се пробват да открият баланс като метод за справяне с вътрешния ужас.

Според професора по психиатрия Ърнест Хартман сънищата са съответни страсти, каквото да вземем за пример е терзанието. Те водят до образуването на нова " материя ", вплитаща се в паметта на сънуващия по метод, по който му оказва помощ да се оправи със напрежението, контузията и други типове психически нарушавания.

Изследователи настояват, че към този момент има данни от изследвания, в които се акцентира ролята на съня като доста значима за действието на мозъка и паметта. Според някои ключът за подсилването й се крие не в няколко часа отмора, а в самото сънуване.

Повечето сънища включват скорошни събития и случки, които сме претърпели. Те служат за обработка и образуване на съзнателни и несъзнателни тласъци, получени денем.

Когато се надигнем пред трудности, за превъзмогването им главно се употребява информация, която към този момент знаем - спомените. В този смисъл сънуването е потребно, тъй като оказва помощ за организирането и затвърдяването на спомените, като по този метод при потребност се улеснява достъпът до тях.

Дори и да не помним видяното, до момента в който спим, несъмнено е, че съвсем всички живи същества сънуват под една или друга форма. Сънят е една от към момента недобре проучените сфери на науката.